Осъзнава ли съвременното българско общество родовата си памет като елемент от модерната идентичност и как тя се поддържа в българската традиция днес – събеседник Бистра Риндова – краевед и автор на книгата „Родови хроники от Пазарджик и Пазарджишко“ преди представянето й в НБ „Иван Вазов“.
Р. П.: Г-жо Риндова, според вас осъзнава ли съвременното българско общество родовата си памет като елемент от модерната идентичност днес и как тя се поддържа в българската традиция. Широко поставен въпрос, изберете откъде да започнете.
Бистра Риндова: Мисля, че последните години има интерес към генеалогията, все повече хора се интересуват от корените си, но по принцип няма традиция у нас. Някога по-интелигентните българи, които са били спомоществователи на книги, са записвали в Библията си рождени години, дати на по-забележителни събития с по няколко думи, но фактически такива родови проучвания както в другите страни няма. И това е големият проблем, че много малко от старите фамилии са запазени и когато един краевед или генеалог започва да проучва даден род той се натъква на едно уеднаквяване, така както например в предговора на книгата си давам една констатация на Константин Муравиев – последният министър-председател на 9 септември 1944 г. , който през 20-те години е бил личен секретар на Александър Стамболийски, той пише, че по това време една английска журналистка и писателка през 20-те години идва в България, за да интервюира Стамболийски, но тя се е интересувала от нашия бит, от нашите обичаи и той я развежда из едно софийско село, включително поискала да види и гробищата. Разгледала паметните плочи, той й превел и тогава тя като чула имената казала – „Нямате култ към мъртвите, нямате значи и традиции, затова нямате и фамилни имена. Сигурно си знаете произхода само до дядо и баба, знаете ли какво значение има прякорът за един род?” И така наистина в телефонни указатели хиляди Ивановци, Георгиевци и прякорите фактически са изчезнали, старите родови фамилии също и човекът така някак си уеднаквен се разлива в множеството.
Р. П.: Разбрах какви са вашите аргументи да изследвате родовата история. Нека да ви попитам, не ви ли се струва все пак парадоксално, че с преодоляването на националните бариери, с отварянето на света като възможност за избор на пътища на младите хора, на информация, на която те да се позовават и да разчитат, необходимостта от ясното осъзнаване на принадлежност, на приобщеност – става толкова по-необходимо отколкото е било в миналото.
Б. Р.: Да, да, но това не значи, че техническото усъвършенстване усъвършенства човека, защото тази информация от медиите, от компютри и т. н. е често пъти грешна и мисля, че това, което казва Горан Брегович „Котвата, която пази лодката потъва заедно с нея.” А тази котва, която ни е запазила като нация това са родовите корени, това е историята. Когато не си познаваме корените, историята, когато не знаем кои са нашите предци, какво са постигнали те, на кого приличаме, с какво да се гордеем, какво да надграждаме няма значение, че пътуваме по света, но ние сме по-бездуховни хора, не тачим това, което имаме като даденост и не само даденост, а то ни е завещано като дълг към тези, които са създали нашата държава.
Р. П.: В този смисъл в каква зависимост поставяте родовото съзнание спрямо националното?
Б. Р.: Без родова памет, ако тя не е жива няма и нация. Така че всички тези родови хроники, а тази трета част тя е последната част от една монография в три части с различни родове, които не са проучвани, но които и тук, в Пловдив, имат корени като например Катрин Саръева – тя е галеристката, тя е една от потомките на Стефан Захариев, а той е първият българин, който е написал история на български език на цялата Пазарджишка област, въпреки че чак на 28 – 30-годишна възраст се е научил да пише на български, той е завършил гръцко училище в Пловдив, но досегът му със света като търговец с известни хърватски и други учени по онова време, сръбски, които са държали на сръбския национализъм, го карат и него да се почувства българин, да научи български език и да напише в продължение на трийсетина години е проучвал археология, история и т. н. да напише това първо произведение етнографско. До тогава тук в Пловдив са писали гръцки учители история на Пловдив. Проф. Захариев, който е началник на нервната клиника във ВМИ, тук е Акрабовият род – всички познаваме, всички знаем за тази фирма Акрабов, синовете му са офицери, служили са в Пловдив, герои от Балканската и другите войни. Дъщерята, това не се знае на стария Акрабов, който е бил член на комитета на Левски в Пазарджик, Иванка Акрабова заедно с мис Елен Стоун след като освобождават мис Стоун тя заминава в САЩ, за да събира помощи и да върне парите, които са платили на вътрешната организация.
Р. П.: Г-жо Риндова, ще ви помоля за един малко по-глобален, обобщен коментар какви са наблюденията ви върху следата, която родовата памет оставя в българската култура, например как тази родова памет оставя следа в съвременния млад човек, който отглежда и възпитава децата си със съвсем съзнат избор например извън България.
Б. Р.: Ще дам пример с тази книжка, една малка, която проучих преди няколко години „Историята на Бурдевия род от Енижде Вардарско, с. Тушилово, сега Стати – в Гърция останало” и тук са дошли 20-те години потомци, и тук, и в Благоевград и единият от Бурдевите е бил четник в Енидже Вардарско и така започнах да проучвам рода и тази малка книжка един от потомците я занесе в САЩ, това беше януари 2014 г. – неговият син, снаха, внук са там, синът му работи в централата на фейсбук и когато г-н Бурдев се върна ми се обади и каза да знаете как синът разнасяше в централата на фейсбук книжката и казваше на всички „Родът ни е проучен, вижте моя род, вижте тук моя дядо, прадядо, вижте ме мен, семейството ми”. Но независимо, че Иречек е казал на времето „Историята се пише не за България, а за българите.” малко от младите хора се интересуват от родословие. Но аз тук в Пловдив понеже проучват девет копривщенски рода, моята баба беше копривщенка, въпреки че тя 13-та година се е омъжила в Пловдив, копривщенци не само са си запазили фамилните имена и много лесно можеш да ги откриеш, но същевременно повечето от тях имат изработени родови схеми, децата им се интересуват дали защото е революционен край, но такова отношение не съм срещнала към родовете в Пазарджик, в София.
Р. П.: Осъзнава ли съвременното българско общество родовата си памет като елемент от модерната идентичност, ще бъдете категорична може би, че това е така?
Б. Р.: Така е, така е, но мисля, че тази модерна идентичност ни разлива някак си във времето. Ние първо трябва да си бъдем българи, а после да се считаме, че сме някакви модерни европейци, трябва да се уважаваме. Родовата памет е духът, клоните на едно голямо дърво. Бездуховността е страшна...
Р. П.: Бездуховността е страшна – това като финал и като теза, която сподели Бистра Риндова – автор на книгата „Родопи корени от Пазарджик и Пазарджишко” в седмицата, в която поставихме началото на Велики понеделник на изпитанията и много въпроси, които ще си задаваме през предстоящите дни и един разговор, който осъществихме с поглед към корените си и с очакване книгата да бъде представена утре в Народна библиотека „Иван Вазов” заради връзката ни с началото, с предците и заради бъдещето с поглед напред. Чуйте звуковия файл.В двора на Хуманитарната гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" ще бъде построена новата сграда на ОУ „Александър Батенберг“. На последната сесия бе взето решение за намалени отстояния при проектирането и строителството на новото училище. В същото време от ПП-ДБ продължават да настояват новото училище да бъде изградено върху съседни имоти от..
В Административния съд в Пловдив вчера бе гледано дело по жалба на Мирослав Беляшки срещу отстраняването му от директорския пост в Митница Пловдив. Беляшки се възползва от правото си на отговор, за да обясни повода да подаде жалбата, както и своята гледна точка към задържането му през април тази година и последвалото обвинение за превишаване на..
Факултетът по обществено здраве ще дипломира първия випуск лекарски асистенти, съобщиха от Медицински университет в Пловдив. От факултета информират, че средният успех от следването на 14-те завършили е 4.84, а от държавните изпити – 5.12. На тържествената промоция дипломи ще получат общо 187 бакалаври от специалностите „Медицинска сестра“,..
Въпреки че синдикатите определят бюджет 2026 като възможен, и те имат съображения към предложената рамка и резерви към начина, по който е изготвен. Икономическият анализатор от КНСБ Петър Мишев подчерта, че липсата на реален социален диалог между държавата, бизнеса и синдикатите тази година е притеснителна. Добави, че това напрежение е..
Напрежението между държавата и работодателите се задълбочава след бойкота на последните заседания на Тристранния съветза сътрудничество. Кабинетът вече обяви, че ще приеме проектобюджета без допълнителни обсъждания. Пред Радио Пловдив председателят на Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова заяви, че бизнесът не е..