Идеята за човечността е съвременната Голгота на България

 За нашите страсти и ежедневни разпятия  в човешкия ни избор на посоки, средства, цели и  приятелства. Събеседник – проф.д-р  Петко Тодоров – директор на Център за медийни изследвания и аудиовизуална политика при УНСС. 

Разпети петък сякаш е станал ежедневие за държавата ни. Събрах част от публицистиката си  в книга, която нарекох „Самарът на Санчо“. Заимствах заглавието от  Иван Хаджийски, който беше казал, че самарът е да се качим на него и от там да погледнем света, а не да го носим на гърба си. За съжаление, ние българите продължаваме да носим самара на гърба си и когато си зададем въпроса защо не се чувстваме уютно в собствената си държава, защо ежедневието ни сякаш е поредица от разпети петъци, защо имаме тази несигурност на времето и промени, които не знаем до какво ще доведат, те не гарантират личностното развитие, не дават сигурност на бизнеса, накърняват контактите на отделния човек с обществото и лансират възгледи и настроения, които показват лошата част на човешката личност. Отговорът е, че това време се нуждае от съществена промяна, за да го синхронизираме. Нуждае се от Възраждане. И това е смисълът на българския Великден.

Проф. Тодоров подчерта, че много уважава творчеството на проф. Николай Генчев, един от вещите хора на българското Възраждане, който казва, че то се характеризира с три момента: промени в материално-икономическите отношения, промени в  социалната област и скок в културно-духовната област.  Ако направим анализ на нашето време, ще установим икономически катострофално развитие, външен дълг, бедност, социална деградация на всички групи в обществото, т.е. духовен безпорядък, който води до културна резигнация на голяма част от населението. Това е противоположност на онова, което наричаме българско Възраждане от 18, 19 в.- епохата на истинското Възраждане и тъжната истина е, че не научаваме своите исторически уроци, заяви проф. Тодоров.

В българската история  преобладават отделни личностни амбиции или определени групови интереси  пред оборота на политическия продукт. Това е така, защото корупцията и престъпността са част от същността на държавата. Престъпността се ражда от посредствеността в управленския и политическия ешелон. Много лесно некадърните престъпват закона, защото искат да използват моментното си властово положение. Преди няколко години направих едни сравнителни критерии, които да ни покажатq кога ще се превърнем в отворена, демократична, толерантна държава и кога ще напуснем това минало на тоталитарното. Отговорът е, когато гражданинът стане по-важен от държавата. У нас държавата продължава да е по-важна от гражданите. Това ще се случи, когато гражданинът стане страна по договор, а не молител или бунтар, както е в момента. Или пишем жалби, или обсаждаме Парламента с по едно паве в джоба. Когато властта се превърне в управление, а не – във властване. Когато хората започнат да бъдат оценявани според таланта им и извадим социалните контакти, а не, както пише Иречек, и както се случва след всеки избори да се пълнят министерствата със съселяни, съпартийци и роднини, подчерта още проф. Тодоров. Той уточни, че етимологията от гръцки  на думата литургия е общо дело, но българите не се  обединяват около общите дела.Вместо да овладяваме процеси и държавата да бъде водеща в управленските си функции, трябва да имаме национална доктрина, кауза. А с този кръгозор от избори до избори настъпва само паника.

Повече чуйте от звуковия файл.