За трета поредна година икономическият растеж се ускорява. Въпреки че оставаме в ниските нива, но така или иначе от 2013 г. насам имаме ускоряване на икономическия растеж като за миналата година, 2015-та, той е около 3 процента. Това е добрата новина. Надяваме се тази тенденция да се задържи, въпреки че очакваме леко намаляване, но половин процент не е от съществено значение. Това заяви доц. Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания при БАН преди представянето на годишния доклад на Института за икономическото развитие и политиките в България.
Лошата новина е, че всичко това е съпроводено с огромни рискове и може би най-важното е, че тази макроикономическа стабилност, която имаме, не се транслира в някакво видимо покачване на жизненото равнище на българина, да не говорим за неговото отношение. А в изследванията на това дали българинът е щастлив, какви са неговите очаквания – виждаме, че там нещата не стоят добре. Т. е. тази стабилност не се транслира в положителни очаквания в по-дългосрочен план. Това е сериозен проблем. Мисля, че няма нужда да се аргументирам, че хората са общо взето песимистично настроени, заяви доц. Йоцов.
По думите му това, което виждаме миналата година е, че както вътрешните, така и външните фактори за развитие са положителни, тъй като в предишни години ту едното е било положително, другото – отрицателно, ту и двете отрицателни, тази година в това отношение е по-добре. Какво се крие по-дълбоко зад това? Външните фактори за растеж не са устойчиви, т. е. това зависи от външната среда – какво става с твоите външнотърговски партньори? От тази гледна точка, макар че те могат да ти дадат в някоя конкретна година по-висок темп на растеж, както беше между другото 2015 г., нищо не можеш да прогнозираш по отношение на следващите години. Т. е. един устойчив растеж трябва да се основава на вътрешното потребление, когато това е изпълнено и вие, и хората ще живеят по-добре, подчерта доц. Йоцов. И темповете на растеж в крайна сметка са една цифра. Нас ни интересува как живеят хората. Миналата година имахме по-силно влияние на външните фактори, а за 2016 очакваме това да намалее, тъй като има различни причини, но най-съществените са с намаляването цените, които са в основната експортна листа на България, преди всичко суровини, материали, метали т. е. ние не може да разчитаме на външните фактори през тази година. Именно поради тази причина и нашата прогноза е за намаляване на темпа на икономически растеж от 3 % през 2015-та на две, две и нещо през 2016 г. Няма някакво значение, хората не могат да усетят такава разлика. За хората е много по-важно каква е заплатата, каква е средата, какво е нивото на корупцията, какво е образованието. Това са много по-съществени неща отколкото да залъгваме хората, че сме ускорили растежа от 2 да 3 %, подчерта доц. Йоцов..
По думите му строго погледнато, не сме в криза много от много отдавна. Кризата в България беше 2009 – 2010 г. Криза имаш, когато две последователни тримесечия с отрицателен растеж на брутния вътрешен продукт. Такова нещо нямаме вече пет години, но последиците от тази криза се чувстват и сега, а вероятно и занапред преди всичко по отношение на финансовия сектор. От няколко години вече – шеста – седма година вътрешният кредит, т. е. това, което банките дават като кредит и на населението, и преди всичко на бизнеса, с който да развива икономическа активност това нещо е замряло. Нямаме никакъв растеж в кредитирането, това е очевидна последица от финансовата криза, доверието към финансовата система е доста накърнено и няма търсене на кредити. Това е сериозен проблем.
През последните години държавните задължения нарастват, както вътрешните – т. е. това, което се емитира от Министерството на финансите, така и външните. Това също е проблем не толкова на нивата, тъй като ние в сравнение с други страни сме все още на ниски нива, но темповете, с които нараства са много високи и друго неприятно е, че общо взето не знаем за какво се взимат тези високи задължения, които понася сега икономиката. Непрекъснато четем за нови емисии, за нов дълг и не е много ясно за какво става дума. Това не е за изплащане на стари задължения, тъй като ние в краткосрочен план нямаме падежи. Остава да мислим дали ще правим някакви големи инфраструктурни проекти, за което аз не съм чул, или пък другото, което чета в момента, че армията щяла да се превъоръжава. Нали разбирате, че едно е да правиш инвестиции в производителния сектор, съвсем друго е да купуваме самолети, кораби и т. н., т. е. ние трябва да знаем тези задължения накъде отиват, за да направим прогноза това как ще се отрази на растежа. Нямаме обаче такава информация. Нещата общо взето са спокойни, няма някакви сътресения. Ще ми се да виждам транслиране на тази стабилност в подобряване живота на българина, но това е очакване, заяви още доц. Виктор Йоцов.
Чуйте звуковия файл.
Българският език е богат на фразеологизми, а част от тях са свързани с лева и стотинката. Въведена преди 145 години паричната единица е родила редица устойчиви словосъчетания, който и до ден днешен използваме в ежедневието. В него паралелно обаче функционират и такива, който са го предшествали. Така например използваме изразите “Нямам..
Община Баните бори демографската криза и липсата на кадри в редица сфери със стипендии за висше образование и осигуряване на работа. Целта на новата стипендиантска програма е да върне младите специалисти в родния край. От нея могат да се възползват студенти с постоянен адрес в община Баните, които учат в редовна форма по държавна..
Аптеките няма да са готови с двойното етикетиране от 8 август. Актуализацията на аптечния софтуер за показване на цените в лев и евро пък става бавно, затова фармацевтите се притесняват дали ще бъде готова в срок. Това коментира Пенка Минева, член на Инициативния комитет от магистър-фармацевти в България, които изразиха три притеснения от..
Политологът д-р Теодор Славев коментира в програма "Точно днес" потенциала на протестите и политическата ситуация, която ги предизвика. " За мен тези протести са оздравителни за обществото ни, за политическата система и политическия процес, защото напипват едно много болезнено място, което е икономическите и политически зависимости и намеси в..
Тази година отново e осигурено финансиране от община Чепеларе за финалните проучвания и експониране на пещерно обиталище "Чая“. Това разказа в програма "Точно днес" директорът на Музея на родопския карст Марин Господинов . Той уточни, че екипът с ръководител София Христева от Регионалния археологически музей в Пловдив ще работи 21 дни през..