Великите европейци - крал Ричард I на Англия, втора част

Още от малък обаче Ричард се обучава най-вече за политическите и военните дела, това е в кръвта му, това иска да прави. И не е въпрос само, че прекрасно знае как се язди кон, как се върти меч или как се опъва лък. Подготовката му стига до върховете на тогавашните кралски науки – как логистично се подготвя, води в поход и управлява в бой цяла армия, как се превземат крепости, как се водят преговори, как се печелят съюзници, такива неща. На всичкото отгоре телосложението му и цялата негова визия са особено подходящи за ролята на крал и велик воин. За разлика от брат му Джон Локланд например, за когото със сигурност се знае, че е висок 1.65 м, Ричард е гигант с неговите 30 сантиметра отгоре. В онези времена подобен ръст е наистина впечатляващ, а, в съчетание с необходимата сила и съответните умения, прави воина страховит. Но това тяло не е грубо, а изтънчено. 

Една латинска хроника на Третия кръстоносен поход описва крал Ричард Лъвското сърце така: „Той беше висок, с елегантно телосложение. Цветът на косите му беше между червено и златно. Крайниците му бяха прави и гъвкави. Имаше дълги ръце, подходящи да въртят меч”. А за да е още по-завършен образа на твърде привлекателен мъж, какъвто израства Ричард, към това се добавя и информацията, че той има светли очи и, въпреки походите и битките - бледа кожа.  

Саксон, Lionheart, 10.00 

Когато е на 8, Ричард за първи път отива с майка си в нейната родна Аквитания, херцогство със столица Бордо, което обхваща територия от централна Франция на юг чак до земите на баските, на изток до река Лоара и на юго-изток до Прованс. Това е страна с прекрасен климат, фантастична храна и страхотно вино – как да не се влюбиш в нея, особено като я сравниш с мъгливата и хладна Англия. 

Ричард, естествено, се влюбва, още повече – това е неговото наследство. Когато през 1170 година баща му, крал Хенри ІІ се разболява тежко, той най-сетне решава да изпълни обещаното и да раздаде на тримата си най-възрастни живи синове земите, предвидени за тях. Английската корона, плюс френските територии Анжу, Мейн и Нормандия,  получава Хенри ІІІ, наричан още Младият крал. Ричард става херцог на Аквитания и принц на Поату, а за брат им Джофри е предвидено херцогство Бретан. Разбира се, Хенри ІІ прави нещата по своя си начин – той формално раздава земите, но фактически запазва изцяло властта си над тях и, въпреки обещанията, не дава никаква самостоятелност на синовете си. Да, Ричард е само на 12 и наистина още не може да бъде самостоятелен владетел. 

Неговата умна майка Алиенор обаче веднага започва да прави страхотен ПР на любимия си син, новия херцог на Аквитания. Те тръгват из страната и това е повод за празненства за всички, включително за простолюдието. Покрай това се организират обаче и редица наистина полезни неща – умиротворяват се някои немирници, уреждат се възникнали спорове между васални владетели, дават се пари за строителство на това и онова, поставя се основният камък и на манастира „Свети Августин” в Лимож. За да стане  още по-популярен Ричард в Аквитания, дори се отменят разпорежданията за конфискации, наложени върху провинцията от Хенри ІІ. Кралица Алиенор, която вече на практика не живее със своя крал, може да си позволи подобна закачка с него в полза на сина си, още повече, тогава Хенри е зает с други неща. 

И така, в Лимож 15-годишният Ричард официално е интронизиран за херцог на Аквитания, като слага на палеца си пръстена на покровителката Света Валерия и е увенчан със съответната диадема. Освен това той става и рицар – опасват му меча и му надяват рицарските шпори. Неговият собствен поход  през живота вече може да започне.

Саксон, To Live by the Sword, 24.50 

Първата голяма стъпка на бъдещия крал Ричард І на Англия е участието в бунта, който брат му, Хенри, Младият крал, повежда срещу баща им Хенри ІІ. Младият крал всъщност иска реално да управлява поне част от земите си, уж вече дадени от баща му. Той търпи тиранията на баща си още няколко години, но през 1173 не издържа и събира войски. 

Смята се, че в това негово недоволство има пръст и майка му, Алиенор, кралицата, която Хенри ІІ отдавна открито пренебрегва. Това е повод в бунта на Хенри Младият крал да се включат и братята му Ричард и Джофри. Един тогавашен трубадур нарича този  остър конфликт „война без любов”. Бунтовниците търсят подкрепа от краля на Франция Луи VІІ, като в замяна му обещават да не сключват никакъв договор с баща си, без одобрение от Луи и френските барони. Няма да влизам в подробности за сложните перипетии около развитието на този бунт. Обаче в него се случват важни неща, свързани с нашия герой. Първо, макар едва 16-17-годишен, той води собствените си войски и се справя страхотно в битките. Другото важно е, че Алиенор е заловена, отведена в Англия и затворена. 

В един момент Хенри ІІ разбива войските на Луи VІІ, сключва с него мир, който обаче не важи за бунтовните синове. Изправени пред силния си баща без силен съюзник, те един по един молят Хенри за прошка. Крак повлича точно Ричард, който застава пред баща си разплакан и на колене, след което получава  „целувката на мира”. Майка му Алиенор обаче остава затворена, един вид заложник, който гарантира послушание то на буйния син. На всичкото отгоре Хенри ІІ буквално се гаври с Ричард, като го праща с войска в Аквитания да накаже онези барони, които преди това са воювали на негова страна в бунта срещу бащата. Ако си мислите обаче, че Ричард отказва, лъжете се. В този момент той е предан на короната, напада и превзема много от крепостите на своите собствени хора, а заради смелостта си при една двумесечна обсада, получава прозвището Лъвското сърце, поне такава е първата от версиите за това.

Саксон, Justice, 20.24

Противопоставянето на отделни барони в Аквитания срещу самия техен херцог Ричард е все по-често, а заради жестокостта, с която той се справя с това, през 1179 срещу него започва и голям бунт. Ричард обгражда главните бунтовнически сили в замъка Тайлербург, замък, който е силно укрепен и изглежда непревзимаем. Той напълно разорява околностите, а когато защитниците разбират тактиката му, излизат от портите и атакуват. Ричард първо се прави, че бяга, но после контраатакува и влиза в замъка по петите на отстъпващите защитници. 

Тази победа на едва 22-годишният Ричард не само увеличава много славата му на воин, но кара бароните в Аквитания да преосмислят поведението си и повечето от тях му декларират лоялност. През 1181 година обаче започва голям бунт в графство Ангулем, а противниците на Ричард се обръщат за помощ към новия френски крал Филип ІІ. С помощта на баща си и брат си, Хенри Младият крал, Ричард се разправя безжалостно и с този бунт. После идва още една поредица от семейни драми, предателства и взаимни битки между братя, но през 1183 Хенри Младият крал умира. Така Ричард остава най-големия жив син на крал Хенри ІІ и законен наследник на английската корона. 

При това положение баща му иска той да се откаже от Аквитания в полза на по-младия Джон Локланд, братът, който до този момент няма собствена земя, защото за него не остава нито парче. Ричард, естествено, не иска да се откаже от любимата си Аквитания и конфликтът с баща му избухва с нова сила. За да засили позициите си, този път самият Ричард се обръща с предложение за съюз към Филип ІІ, новият крал на франките, полубрат на формалната му годеница Алис, за която така или иначе никога няма да се ожени, защото е любовница на баща му. Годината е 1187, Ричард е на 30, Филип е на 22. Двамата сключват договор за приятелство и взаимна помощ срещу английския крал Хенри ІІ и, за да скрепят договора, както пишат хронистите, вечерта спят заедно в едно легло. 

Това е основното свидетелство, което насочва към вероятността Ричард да е гей или поне бисексуален, с предпочитания по-скоро към мъжете. Някои твърдят, че не е така и че споменатото спане в едно легло на двама висши благородници, е напълно целомъдрено деяние, в съответствие с традициите на онова време. Като доказателство против хомосексуалните наклонности на Ричард се сочи и факта, че по-късно, макар да няма деца от съпругата си, все пак има незаконен син, плод на връзката му с неизвестна жена от простолюдието. Трудно е да се разбере каква е точната истина. 

Факт е обаче, че спането в едно легло на Ричард с Филип ІІ води до истински съюз между тях и две години по-късно, след поредица сблъсъци с войските на Хенри ІІ, който продължава опита си да отнеме Аквитания, старият крал на Англия умира. Като законен наследник трона поема Ричард І, наричан още Лъвското сърце. Когато той идва да види тялото на Хенри ІІ в замъка Шинон, през носа на баща му изпръсква кръв, което, както пише един хронист, присъстващите приемат за знак, че точно Ричард е неговият убиец.

Саксон, Jack Tars, 29.00