Към културното наследство с нещо ново, нещо старо и нещо назаем

Парламентът окончателно прие оспорваните поправки в Закона за културното наследство.

Ремонт, реставрация и други намеси в ценните обекти от местно значение, които представляват по-голямата част от паметниците на културата, вече ще се съгласуват в шест общински администрации из страната вместо в Националния институт за недвижимо културно наследство . 

Текстовете бяха остро критикувани от експертната общност, според която общините и сега не успяват да устоят на инвестиционния натиск на големите фирми и проекти.

Как се разделиха архитектите в Пловдив в позициите си разказва репортаж на Живка Танчева. Председателят на САБ- Пловдив и бивш председател на Общинския съвет- Илко Николов приема новото като път към необходимата децентрализация, докато според Мария Стоянова от Камарата на архитектите, заедно с добрите намерения - измененият закон отваря врата за нови порочни практики, правейки местните власти заложници на интересите на инвеститорите.

В коментар по темата председателят на Комисията по култура в в НС и бивш кмет на Пловдив защити направените промени. По думите му те отразяват както духа на необходимата промяна, така и прагматичният подход, при който комуникацията между отделните административни структури ще е много по- адекватна.

Славчо Атанасов: Аз слушах много внимателно и двете изказвания, и двете гледни точки. Нормално е да има по тази сложна материя различни гледни точки, защото в края на краищата става въпрос за една наистина сложна материя и виждате в днешно време, това е нормално в съвременния свят, няма пълно единодушие по какъвто и да е въпрос. Разбира се като съм бил кмет осем години на голям град и то на град като Пловдив, аз защитавам първата теза, защото този модел, който е в момента, е крайно неработещ и го казвам с опита си като кмет. Ще ви кажа само, че Националния институт по недвижимо наследство има случаи, когато бави своето становище наистина в продължение на години, въпреки че те са обвързани по закона с определени срокове, в които трябва да се произнасят, категорично тези срокове не се спазват – забавят се инвестиционни намерения, забавя се кандидатстването на общините по различни европейски фондове, защото знаете, че там се работи със срокове – Европа изобщо не признава тук нашите разминавания между отделните институции и в края на краищата кметовете не само на големите общини, а и на по-малките общини пропускат много програми за финансиране на културното наследство на България. Ето, ще ви дам един пример, стигна се до абсурди – преди няколко дни получавам като нов председател на комисията писмо от кмета на Велики Преслав, с което той ни моли за съдействие, защото шести месец вече не може да му влезе в сила общия устройствен план на града, защото липсва становище на прословутия ни институт. И според мен както вървят нещата не шест месеца, ще чакат поне още шест, а да не кажа и повече. С едно само не съм съгласен като първо мнение, че видите ли общините няма да са доволни, защото се натоварват с допълнителна работа. Напротив, аз смятам, че кметовете на общините ще бъдат изключително позитивно настроени към тези промени в закона, защото по този начин биват много по-оперативни и биват много по-адекватни в съвременните условия.

Р. П.: Мислите ли, че закона ще им даде гаранции срещу т. н. инвестиционен натиск? 

С. А.: Нека да уточним нещо, защото нашите слушатели не знаят в подробности за промените в закона, това е нормално, само трябва да уточним, че става въпрос за шест центъра в България – за София, Пловдив, Бургас, Варна, Търново и Плевен, така че тези общини категорично имат капацитета да подготвят такива звена. Това го твърдя като кмет на Пловдив – Пловдив разполага с такъв капацитет и съм убеден, че колегите в другите пет града също разполагат с такъв капацитет. Но тази система в момента е крайно неработеща, а що се отнася до т. н. обвинение, че едва ли не ще има лобиране, ще има инвестиционен натиск – то и в момента го има инвестиционният натиск само че върху Института по недвижимо културно наследство.

Проблемът обаче е, че Институтът за недвижимо културно наследство не може да свърши целия този огромен обем от работа, който има. Аз ще ви дам само един пример – само Велико Търново като град има 1574 паметници на културата. Нали се сещате, че един институт колкото и експерти да има той не може да отговори на съвременните изисквания и се получава знаете ли какъв абсурд – получава се абсурдът, че те нямат дори пълен регистър за местните паметници на културата. Затова станаха такива недоразумения с Тютюневия склад в Пловдив, такива недоразумения станаха във Варна, в Русе, в София и ще ги има докато тази система функционира по този начин.

Р. П.: Г-н Атанасов, както се казва дяволът е в детайлите и хората по места се интересуват от това кога ще бъдат и как точно ще звучат преходните и заключителните разпоредби, наредбите, които ще произтекат от тези поправки в закона. Има ли дневен ред и срокове, в които това ще се случи, за да се изяснят, да се създадат структурите и да се започне работа по нов начин?

С. А.: Точно. Много се радвам, че ми зададохте този въпрос, тъй като наистина законът обхваща една изключително важна материя и тук законът е създаван от хора, които наистина са наясно с материята – и специалисти, експерти, народни представители, от комисията по култура са много добре запознати с материята. Искам да ви кажа, че законът много ясно казва, че една година срок се дава на тези шест центъра в България да подготвят тези звена. Не става въпрос от днес за утре да се направят тези звена, забележете, дава се толеранс на тези шест центъра една година да подготвят тези звена. Има достатъчно време – става въпрос за цяла година, за да започнат те да функционират. И да поправя второто мнение – на колежката архитектка, която беше много обезпокоена, че видите ли кметовете щели да бъдат без контрол и т. н., не е вярно. Това е двустепенна система на контрол. Между другото, тази система, която е в момента в България, тя е и в Италия, функционира и в Холандия – две страни с изключително богато културно наследство, в това отношение много можем да се учим и от Италия, и от Холандия, така че контролните функции изцяло остават в Министерството на културата, така че не е вярно, че кметовете ще правят каквото си искат, а тези обвинения, които  в момента се отправят към комисията по култура и медии. Нормално е, всеки има право да изрази мнението си, разбирам ги, нека да си пратят петицията до президента за връщане на закона, но аз мисля, че съветниците на президента, моя прогноза е, че достатъчно добре ще по посъветват, затова да не стане да го връщат в парламента т. е. да наложи вето на закона.

Р. П.: Аз ви благодаря за тези разяснения.

С. А.: Само искам да ви добавя нещо, че нали се сещате, че в момента условията за корупция са още по-големи от това, което ние в момента предлагаме, защото институтът е абсолютно безконтролен и те имат в определени нормативни актове срокове, в които трябва да се произнесат. Само че тези срокове те категорично не ги спазват. Нали се сещате каква огромна врата за корупция се отваря и не случайно към института има много сериозни обвинения, проф. Божидар Димитров в прав текст ги обвини преди няколко дни.

Р. П.: Дано да се затваря тази врата, да не се отварят малко по-малки. Аз ви благодаря за този коментар – той е по темата, уверявам ви сигурно няма да е последен. Славчо Атанасов – депутат от Патриотичния фронт, председател на Комисията по култура и медии в Народното събрание.