Турция остава в силно противоречива ситуация

Докато ЕС търси бърз Brexit, жестокото лице на терора застигна отново съседна Турция. Експертът по антитероризъм Христо Смоленов ще коментира  нападението на летището в Истанбул.

Кои са новите мерки срещу тероризма, които трябва да знаем и да прилагаме?

Христо Смоленов: Добър ден на цялата пловдивска аудитория, моят роден град, моите уважения и се радвам, че все още не е прекръстен на Буркенбург, въпреки епичните битки, които се водеха „за” или „против” бурките. Искам да започна с това, че нещата с тероризма така се развиват – започват битки за бурки и завършват с терористични атентати и експлозии. Между другото искам да кажа, че Пловдив беше мястото, където се случи първия атентат от серията, която разтърси България през средата на 80-те години – на гарата, в кошче за боклук беше поставено взривно устройство, което отне човешки живот и бих се обърнал към пловдивските общинари още веднъж да не забравят тази подробност. Макар че ни отделят много години от тогава, защото в крайна сметка от нашите действия сега зависи как ще се развиват нещата години напред.

Р. П.: Г-н Смоленов, намирате ли за уместни тези много сериозни мерки за сигурност, примерно на летище София?

Х. С.: Смятам, че това е задължение на държавата и нещо повече, приветствам желанието на нашите антитерористи да се подготвят по-добре, да повишат своята компетентност, технически и организационно да бъдат развити в една модерна антитерористична сила за каквато ние имаме кадри, но все още нямаме организационно-финансови възможности. Смятам, че нашумелият въпрос за финансирането примерно на системата, която пази висшия ешелон политици и политикани, най-общо казано, Националната служба за охрана, би трябвало да прерасне в диспут. Той да е за това дали изобщо България може да разчита само на НСО за една системна превенция на тероризма и за защита на населението, а не само на неговите „високопоставени” лица.

Разбирате защо говоря така. Защото парадоксално, но няма структура в България, която да се занимава приоритетно със защита на населението от тази все по-осезаема, и все по-близка опасност, наречена съвременен тероризъм. Вярно е, че терорът е психоикономическо оръжие за масово поразяване. И в този смисъл ставащото в България не е чак толкова важно, че да има нужда да се привлича по такъв драстичен, трагичен начин световното внимание, както това се случи в Истанбул. Но моля ви, не се лъжете – това не е импровизиран атентат, не е вярно, че той, видите ли, за два – три дни е спретнат като някаква спонтанна реакция на някакви случайни джихадисти.

Р. П.: А вие какво смятате, къде е коренът - „Ислямска държава” ли?

Х. С.: Да, да, да. Склонен съм първо да приема за верни твърденията, че турските служби са имали предварителна информация. Драмата на службите е, че не винаги ги слушат, и че политическите конюнктурни съображения надделяват над оперативното мислене. Но истината е, че в момента Турция е в толкова противоречива ситуация, в толкова трагично раздвоение между досегашната си проислямистка политика, която очевидно стига до закономерен край т. е. до прехода си в противоположност.

Досега Турция подкрепяше всемерно „Ислямска държава”, макар че имаше дипломатични увъртания, които в известен смисъл си отидоха откакто в стратегическата си дълбочина се удави предишният премиер на Турция Давутоглу. Даже бих казал, че той отнесе със себе си отговорността за сваления руски самолет, което позволи на Ердоган да се извини на Путин, Ердоган се изяви като прагматичен политик най-после, а пък Путин доказа, че е победител.

Идеята обаче е много по-сериозна. Тук, сега, Ердоган вижда естественото развитие на собствената си политика и е принуден да направи рязко завой, обаче една кола, когато се движи със 100 км/час тя не може рязко да прави завой.

Турция в момента трябва да отстъпи пред натиска на САЩ и на другите страни от антитерористичната коалиция, да престане да подкрепя така активно ИДИЛ и естествено ИДИЛ проявява ревността на отхвърлена любовница.

Нещата и по-нататък отиват. Аз не съм склонен да мисля, че само падането на този не чак толкова значителен град Мембич, от който се преразпределят европейските постъпления в жива сила за терористичната  структура ИДИЛ, че това е основната причина. Основната причина според мен е рязката промяна, която Турция е длъжна да направи, за да оцелее, рязката международна преориентация, необходимостта да възстанови донякъде отношенията си с Русия и с Израел, които с Израел от шест години са замразени и са в много лошо състояние. Очевидно е, че има друга сила и аз бих я нарекъл международна клептокрация, т. е. организираната престъпност в международен план има своя висш ешелон, който капитализира парите и влиянието си в  световен мащаб.

Тази структура е добре базирана в една мрежа, макар че това е мрежа от кибернетично разпределен тип, това не е концентрирана в една държава сила, но тази структура – клептокрацията има своите стратегически интереси, част от които са свързани и с енергийните проекти, които трябва да минават през Турция. За Катар например не е все едно дали Турция ще подкрепя руските енергийни проекти или алтернативния проект, който би трябвало да осигури газ от катарската акватория на Персийския залив до Европа. Тук в случая се конкурират зверски с терористични средства се конкурират различни геостратегически виждания и Турция, която се опитваше да бъде така да се кажа новата Османска империя, изведнъж се оказа, че трябва да се справя с пиратите, които тя е отгледала както старата Османска империя отглеждаше средиземноморските пирати и използваше тяхната активност, за да бъде една наистина регионална супер сила.

Р. П.: Доц. Смоленов, в край на разговора ще ви помоля да кажете, слушайки ви си мисля, че вие очаквате и нови нападения – Париж, Брюксел, а сега на няколко пъти Истанбул. Къде още, Турция или?

Х. С.: Би било самонадеяно който и да е човек да твърди, че знае къде ще бъде следващия терористичен акт. Но би било нелепо някой да си заравя главата в пясъка и да каже с това нещата свършват. Боя се, че те започват да се ожесточават и пред нашата страна, и пред Европейския съюз стои най-голямото предизвикателство – какво ще стане, когато близкоизточната база на ИДИЛ бъде разгромена в край на краищата поради същите тези геостратегически енергийни съображения. И цялата тази маса от радикализирани, фанатизирани, окървавени, свикнали да режат глави хора започнат да се връщат по местата, по родните си места.

В тази същата Белгия, която и досега плаща на 200 джихадисти социални помощи като на европейски граждани. Разбирате ли къде е драмата? Лицемерието на сегашния либерализъм, лицемерието на тези, които зад либерална демагогия прикриват службата си на международната клептокрация. Същите тези хора водят европейския континент към една много по-сериозна терористична война. Това, което предстои за съжаление изобщо не е розово. И тук България трябва да вземе своите си отговорни решения и да инвестира в антитерористична агенция, а не само в Закон за противодействие на терора, защото противодействието на терора не е нещо, което се ограничава само до законодателни мерки, защото  простият аргумент е като има много други закони кой ми ти ги спазва. Ето, тук е проблемът.