Доказателството, че в българските земи се е развила първата европейска цивилизация, е от неолитното селище Слатина в София в едноименния квартал, където археолози откриха най-големите постройки в Европа от времето на неолита.
Това съобщи за Радио Пловдив археологът от Националния археологически институт с музей към БАН проф. Васил Николов, отговарящ за разкопките на неолитното селище в столичния квартал „Слатина” .
Това едно от най-ранните селища на европейските скотовъдци в Европа, когато става заселването в тази част на континента - Балканите. Тук възниква първата европейска цивилизация със свой облик. От днешните български земи тръгва цивилизацията към средна и западна Европа. Докато преди 10 години имаше дискусия на тази тема и трудно се възприемаше такава концепция, сега вече има доказателства.
Преди няколко дни археолозите попаднаха на останките от две изгорени къщи с неочаквано големи за тази епоха размери.
Дължината им надхвърля 22 метра. Засега на Балканите, а с това и в Европа, от това време не са открити толкова големи постройки, които са ново потвърждение на тезата, че в днешните български земи се е развивала първата европейска цивилизация, обясни проф. Николов.
Новите радиовъглеродни дати потвърждават възрастта на селището, определяна и досега на пълни 8000 години.
Според него нашите прадеди са били не само добри животновъди, но и добри строители и можем да говорим дори за добра развита архитектура.
Видът на тази голяма къща с разчупен план показва, че е било голямо предизвикателство на тогавашния архитект да изгради покривната конструкция, която трябва да издържи във времето, обясни археологът.
Тази цивилизация е имала около 2000 г. живот, стига изключително развитие и скоро след своя апогей на културата, сякаш изчезва с магическо перо. Тезата за това са съществените климатични промени в 5-тото хилядолетие преди Хр. от север на юг. Става въпрос за засушаване, земеделието умира и хората, изгубили поминака си стават полуномади и тръгват по територията на Балканите между Карпатите и Бяло море. Това продължава най-малко 1000 години, а след това тези хора се връщат на стари си землища, разказа ученият
Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.
Световната политика и очакването да се сложи край на войната в Украйна, коментира в програма "Точно днес" след срещата Тръмп-Зеленски на геополитика и университетски преподавател проф. Марин Русев . Според него, ако в Аляска се е наблюдавало нещо, като разузнаване, във Вашингтон ситуацията е заприличала бутафорна журналистическа пресконференция,..
В програма "Точно днес" разказваме за Емпорион Пистирос , и за новите археологическите проучвания на селището, което е датирано от начало на V-IV век пр. Хр. и продължило да съществува до VI век. Доц. д-р Емил Нанков от НАИМ на БАН ръководи за поредна година разкопките до град Ветрен, област Пазарджик. Доц. Нанков съобщи, че са открили интересна..
Институтът за пазарна икономика предупреди в свое изследване, че близо половината от учениците от професионалните гимназии у нас изучават специалности без търсене на пазара. Повече за анализа и фактите, които могат да бъдат полезни на учители и родители научаваме от старши експерта от ИПИ Зорница Славова . Изследването анализира доколко..
Петицията срещу клетките за телета ще бъде внесена в Народното събрание днес с участието на депутати и с награждаване на фермери за хуманно животновъдство. Инициативата е на организацията “Невидими животни”. Председателят й Стефан Димитров заяви за програма “Точно днес“, че това не е просто събитие, а повратна точка в отношението към..
Каня всички служители на бившата пицария, които са си позволили да осъществят този хулигански акт, да посетят Регионалния исторически музей в Пазарджик, да доведат и децата и семействата си! Нека дойдат да се запознаят с институцията на паметта! Това заяви пред Радио Пловдив директорът на музея Борис Хаджийски след недопустимата, по думите му,..
Променлива облачност; възможно е да превали
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Предимно облачно