Доказателството, че в българските земи се е развила първата европейска цивилизация, е от неолитното селище Слатина в София в едноименния квартал, където археолози откриха най-големите постройки в Европа от времето на неолита.
Това съобщи за Радио Пловдив археологът от Националния археологически институт с музей към БАН проф. Васил Николов, отговарящ за разкопките на неолитното селище в столичния квартал „Слатина” .
Това едно от най-ранните селища на европейските скотовъдци в Европа, когато става заселването в тази част на континента - Балканите. Тук възниква първата европейска цивилизация със свой облик. От днешните български земи тръгва цивилизацията към средна и западна Европа. Докато преди 10 години имаше дискусия на тази тема и трудно се възприемаше такава концепция, сега вече има доказателства.
Преди няколко дни археолозите попаднаха на останките от две изгорени къщи с неочаквано големи за тази епоха размери.
Дължината им надхвърля 22 метра. Засега на Балканите, а с това и в Европа, от това време не са открити толкова големи постройки, които са ново потвърждение на тезата, че в днешните български земи се е развивала първата европейска цивилизация, обясни проф. Николов.
Новите радиовъглеродни дати потвърждават възрастта на селището, определяна и досега на пълни 8000 години.
Според него нашите прадеди са били не само добри животновъди, но и добри строители и можем да говорим дори за добра развита архитектура.
Видът на тази голяма къща с разчупен план показва, че е било голямо предизвикателство на тогавашния архитект да изгради покривната конструкция, която трябва да издържи във времето, обясни археологът.
Тази цивилизация е имала около 2000 г. живот, стига изключително развитие и скоро след своя апогей на културата, сякаш изчезва с магическо перо. Тезата за това са съществените климатични промени в 5-тото хилядолетие преди Хр. от север на юг. Става въпрос за засушаване, земеделието умира и хората, изгубили поминака си стават полуномади и тръгват по територията на Балканите между Карпатите и Бяло море. Това продължава най-малко 1000 години, а след това тези хора се връщат на стари си землища, разказа ученият
Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.
Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..
Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..
Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН. Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..
Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..
България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ. По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..
Разкъсана облачност
Предимно облачно