Великите европейци - Херодот

Това са няколко думи на старогръцки език от около 100-та година пр. н. е. На същия език, но в по-ранен с около 350 – 400 години вариант и украсен с дорийското гръцко малоазийско наречие, говори Херодот. Някои го наричат „баща на историята” – и с право. 

Разбира се, много спорове има и доколко „Историята” на Херодот е истинска история, а той самият – истински историк. Вместо „баща на историята” някои даже го наричат „баща на лъжите”. Съмненията се подклаждат още от съвременника му Тукидид. Да, неговата собствена „История на Пелопонеската война” е написана по маниер много по-близък до днешната ни представа за историческо изследване. Но в цялата работа остава голяма капка съмнение, че Тукидид по-скоро трудно търпи конкуренцията и публичните успехи на съвременника си Херодот, а тъй като има късмета да живее двайсетина години повече от него, прави всичко възможно, за да го дискредитира. 

Не, сега ние няма да влизаме в този спор между древните. От дистанцията на времето прекрасно можем да оценим предимствата и недостатъците и на двамата велики историци. А също спокойно да четем и да се наслаждаваме на техните конкурентни текстове, като направим удоволствието си двойно, вместо да го намалим наполовина. 

Импровизация на шумерска сребърна лира, 0.20 

Обзалагам се, че друг път не сте чували такъв звук. Слушаме импровизация, изпълнена на шумерска сребърна лира, всъщност – на съвременна реплика на около пет  хиляди годишна шумерска сребърна лира. За да се ориентирате по-добре – това е около 20 века преди времето, когато са създадени Стоунхендж и Голямата пирамида в Гиза. 

Та при разкопки в Месопотамия през 1929-та година, в един владетелски гроб са намерени пет дървени лири, три от които - практически напълно изгнили. Обаче дървото на другите две е обвито със сребърни листове, които са изцяло запазени и, макар трудно, в наши дни става възможно да се възстанови не само точната форма на шумерската лира, но и да се стигне много близко до оригиналното звучене на инструмента. Нещо подобно всъщност се опитва да прави и Херодот чрез своята история – да възстанови парчетата от миналото, да достигне максимално близко до истината за събитията и причините за тях, до хората, които участват, до местата, където те живеят, обичаите, които имат, боговете, които почитат. 

А за да се добере сам пък до това знание, историкът използва различни подходи. Той например пътешества лично на практика из цялата огромна Персийска империя, плюс цели тогавашен гръцки свят. По време на пътуванията си Херодот се среща и говори с много хора, от които черпи сведения или научава истории. Ползва също архивни материали от различни храмове или владетелски дворове. При всички случаи е запознат и с много от хрониките на разни местни протоисторици, наричани логографи, които понякога цитира с имената им. 

Разбира се, че не всичко в неговата „История” е истина, но важното е друго – подходът, който Хераклит използва. Той съвършено ясно отбелязва откъде са съответните сведения – дали са записани, дали са разказани от свидетел на дадено събитие, дали са просто слухове и хорски приказки, дали е предположение или пък живо свидетелство на самия автор. Така че ако искате да си направите кумис по рецепта на древните скити или да си уловите истински нилски крокодил както го правят древните египтяни – отворете Херодот, там ще намерите рецепти за тези и още много чудни неща.

Египетска музика

Като заговорихме за Египет, ето ви например рецептата за улавяне на истински крокодил, както я описва Херодот. Взимате една възголемичка свинска мръвка, окачате я на въженце и я хвърляте като стръв в плитките крайбрежни води на реката Нил, а на брега нарочен човек от екипа ви роби държи другия край на въженцето. В гъсталака край реката пък докарвате едно истинско малко прасенце и друг ваш роб започва да го бие, за да квичи то така, че всички крокодили да го чуят. През това време вие дебнете и щом най-лакомото животно тръгне подир примамката, с която робът ви постепенно го вади на сушата, хвърляте му се на гърба изотзад, с две шепи гребвате гъста кал и бързо замазвате очите му. От това страховитият добитък тотално се обърква и застива на едно място, защото не знае какво да прави. След това вече можете да слезете спокойно от гърба му и, преди да го убиете по какъвто начин предпочитате, можете да направите малко героични чупки и стойки, за да ви забележат красивите дами, дошли да перат отсреща на реката. 

Само трябва да внимавате, защото в древния свят не се знае на каква точно дама ще попаднете. Например, както ни информира Херодот „всички дъщери на лидийците проституират и по този начин си събират зестра. Вършат го, докато се оженят – а женитбата си уреждат сами”. От друга страна, както твърди историкът, най-мъдрият сред законите на вавилонците е онзи, който урежда женитбата на девиците, когато достигнат подходящата възраст. Това става, като един глашатай ги продава – първо продава най-красивите, после по-грозничките, а накрая, за бедното простолюдие, остава всичко куцо, кьораво и сакато. Но бедняците са доволни, защото плащат евтино, а скъпата красота не върши повече работа в къщи от евтината грозота. Обаче и още опасности, свързани с жените, дебнат в древния свят. 

Херодот разказва например знаменитата история за цар Кандулес, който се влюбва в собствената си жена. Направо изпада в амок, човекът, и споделя възторга от жена си с най-близкия си страж на име Гигес. Обаче на Кандулес му се вижда, че Гигес не е толкова ентусиазиран, защото, както казва Херодот – „човек вярва повече на очите, отколкото на ушите си”. Затова Кандулес задължва Гигес да се скрие една вечер зад пердето и да разгледа добре голото съвършенство, което ще му се открие. Въпреки нежеланието си, Гигес вижда каквото вижда. Обаче жената на Кандулес пък вижда, че той я вижда гола – нещо абсолютно недопустимо в техния свят. Така че на другия ден го вика в покоите си и му поставя условие – или Гигес убива Кандулес, жени се за нея и управлява като цар, или тя го осъжда и убива заради погледа, с който е осквернил царицата. Гигес, разбира се, избира предателството, убива царя и взима не само трона му, но и най-красивата жена на света, без всъщност да е чак толкова влюбен в нея.

Музика от Месопотамия 

Както и по отношение на мнозина други наши герои от античността, сведенията за живота на бащата на историята, Херодот, са твърде оскъдни, идват от два източника – самия текст на неговата „История” и една доста по-късна византийска енциклопедия. Данните често са противоречиви, а част от тях – и съвсем нереалистични, но все пак някои неща се знаят. Смята се, че Херодот е роден около 484 г. пр. н. е. и умира шейсетина години по-късно, около 425-та. Със сигурност се знае обаче, че е роден в прекрасния гръцки малоазийски град Халикарнас, създаден от племето на дорийците. 

По онова време градът е част от огромната и могъща Персийска империя, а днес върху неговите останки е построен известният турски морски курорт Бодрум. Семейството на бъдещият историк е богато и влиятелно, очевидно му дава добро образование и запалва у него страстта към проучване и знание. Политиката също е намесена в процеса обаче. Семейството на Херодот, а и той самият, са от партия, която се бори срещу местния тиранин Лигдамид, но губи, затова бъдещият историк отива в изгнание на Самос. 

Оттам започва и знаменитото му пътешествие из цялата огромна Персийска империя, което ще рече - горе-долу почти целия познат тогавашен свят. Херодот пътува из Асирия и Вавилон, обикаля Египет, цяла Мала Азия, стига на север от Черно море в земите на скитите, а после завършва кръга през Балканския полуостров и земите на траките. Не е много похвално онова, което той пише за траките, но ще го цитирам, защото е истина: „Траките след индийците са най-многобройните на света. Ако те бяха нещо общо и се управляваха от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички, които съществуват. Тъй като това обаче е невъзможно и със сигурност никога няма да бъде постигнато от тях, те са слаби”. Световната обиколка на Херодот завършва някъде през 446 година в Атина, където той се заселва и става част от най-тесния кръг приближени на Перикъл, оратор и воин, един от най-знаменитите гръцки държавници, сочен за баща на атинската демокрация. 

Тук Херодот завършва своята история на гръко-персийските войни и добива голяма популярност, като чете избрани откъси пред атиняните в театъра, а дори получава и финансова награда като признание за значението и стойността на своя труд. Няколко години по-късно обаче неспокойният му дух го води към ново пътешествие – Херодот става част от гръцка експедиция на запад, в Италия, където се основава град Туриум. Една от версиите е, че Херодот умира там, но тя не е потвърдена от нищо, защото, след като бащата на историята умира, синовете му очевидно са заети с други проекти и никой не написва самата история на неговия живот.

Музика от Древен Шумер