Ирина Владикова е председател на Асоциацията на българските училища в чужбина, и директор на австрийско-българското училище във Виена. Тя се включи в програмата на Радио Пловдив от Бачковския манастир, в който се провежда двудневен семинар с участието на училища-членове на Асоциацията от Англия, Франция, Русия, САЩ, Канада, Щвейцария, Италия, Русия и др.
Семинарът е предшестван от годишна среща на Асоциацията, на която са обсъдени стандартите и програмите за българските училища в чужбина. Обсъжда се и петиция до Европарламента за издигането статута на българския език и въвеждането му като матуритетен в страните-членки на ЕС.
Трябва да дойдете не семинарите, на тези събития, които се случват, защото тази атмосфера трудно може да се опише с думи. Атмосферата наистина е наситена с много емоции. Вчера имахме удоволствието да чуем прекрасните си колеги от Пловдивския университет, ние ги познавахме от учебници и помагала, които ползвахме, а сега успяхме да ги чуем на живо, ентусиазмът беше огромен, готовността за съвместна работа също и вече сме създали първите проекти и първите съвместни работни групи. Днес продължаваме в същата насока.
Австрийско-българското училище във Виена тази година навършва 25 г. от основаването. Много богат път имаме изминат. Ние сме едно от най-големите училища, над 270 деца, има предучилищни групи, имаме дори четиригодишни имаме, имаме до 12 клас, матуранти, първолаците ни са около 50, т. е. радваме се на много, много дечица и това разбира се е отговорна задача. Аз винаги казвам, че това е една малка радост и със сълза в окото, защото това са децата на България и понякога си казваш, когато идват толкова много деца „Какво става в България?”, но това е друга тема на разговор.
Нашето училище има занятия всеки ден. Разполагаме с малко помещения, това е един от основните проблеми, между другото на всички училища. Всеки ден след обед имаме занятия, стаите ни са пълни и събота от сутринта до вечерта, защото просто сме голямо училище.
Какви деца идва ли? Не мога да кажа със статистическа точност, но идва всякакви деца – има деца с български родители, има деца от смесени бракове, голяма част от децата, голямо процент – може би 80 % от децата са родени вече в Австрия, но има деца с много смесени родители, имаме примерно майка японка, израснали са децата в Испания, сега идват в Австрия, интересни човешки съдби и ситуации на езикова грамотност може да се срещнат.
Никакви конфликти нямаме. Напротив, едно радостно място, където децата с голяма радост идват, обичат си го, празнуваме. Когато имаме 15 септември или 24 май, аз нося три чувала цветя и по улиците ме спират хората и ме питат откъде имам тези цветя и ми правят снимки, защото не са виждали такова нещо.
Какво да ви кажа? Щастливи сме, че успяхме да създадем това място, където децата могат да се чувстват у дома си, независимо какви са – дали било то по цвят на кожа, по религия или по знания, просто никаква делитба. Това са нашите деца и са добре дошли винаги.
Цялото интервю с Ирина Владикова е в звуковия файл.
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..
Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова. В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..