Пожертва ли Турция Европа в името на възстановяването на оста Анкара – Москва или президентът Ердоган търси още козове за пред Брюксел, с които да увеличи приходите за страната си без да му се бъркат във вътрешните работи. Турски гамбит или стратегически маневри в средата на дъската наблюдаваме в дните след размразяването на отношенията с президента Путин? Отговорите на тези въпроси едва ли ще получим от срещата в Санкт Петербург, но дипломацията следва да разчете междуредието на протокола.
В програма „Ден след ден“ за срещата на президентите Ердоган и Путин разговаряме с бившия говорител на МВнР и директор на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.
Според нея и двете страни имат нужда да се заявят отново своята значимост на политическата сцена, показвайки сходни отношения на скептицизъм по отношение на Европа с САЩ. и двете страни показват, че могат да създават алтернативни съюзи.
За Европа сега миграционната криза е най- важното предизвикателство. ЕС иска да има буфер в лицето на турската държава, нещо повече съюзът ще продължи и с финансовата си помощ. Националистите в Европа са във възход и плащането ще продължи, от което Турция ще продължи да се възползва, прогнозира Весела Чернева. Тя припомни, че по по отношение България и на енергийните проекти ЕК не правила политическа критика, а по- скоро формална с изискването за повече от един източник на доставка. Според Чернева страната ни в момента прави движения, които показват страх да не се окажем заобиколени от от основните трасета на Балканите.
Стабилността на региона зависи и от изборите в САЩ и фигурата на Доналд Тръмп, който има нееднозначно отношение отношение към НАТО. Този факт заедно със скептицизма, демонстриран от Турция, ще има много негативно влияние върху бъдещето на Алианса.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Дъжд
Превалявания