Великите европейци - Шарл де Гол, първа част

Амброаз Тома, Струнен квартет, оп. 1 

Шарл Андре Жозеф Мари де Гол е третото от петте деца на Анри и Жана де Гол, семейство ревностни католици от върховете на френската средна класа. Те живеят в Париж, където бащата преподава история и литература в йезуитско училище. Анри е наследник на дълга линия деголовци, дребни дворяни, чиято вярност към Франция и короната е отбелязана в различни документи. В летопис още от ХІІІ век например се споменава, че крал Филип-Август дава на някой си Ришар де Гол ленно владение заради неговите заслуги. 

В началото на ХV век, през стогодишната война пък, Жан де Гол е управител на Орлеан и участник в битката при Азенкур. Постепенно от семейство на войни, де Гол стават администратори, адвокати, депутати. При Наполеон Жан-Батист де Гол е директор на военната поща. Неговият син Жулиен започва сродяването на фамилията с едрата френска буржоазия, като се жени за Жозефин Майо, дъщеря на собственик на тютюнева фабрика. Тяхно отроче е Анри де Гол, бащата на нашия Шарл. Като войник, през 1870-та година Анри защитава Париж във френско-пруската война, а през 1886-та се жени за 16-годишната си братовчедка, Жана Майо, дъщеря на текстилен фабрикант. В нея тече не само френски, но и шотландска, ирландска, фламандска и немска кръв. Анри и Жана де Гол живеят в Париж, но децата им са родени в Лил - тя се мести в бащиния дом преди всяко раждане. Детството на Шарл е белязано от няколко значими фактора. 

Той е не просто будно, а буйно и самостоятелно дете. Отгледан е с любов и загриженост, но в същото време от малък е научен на дисциплина. Възпитан е в строг католически дух и дух на патриотизъм, който дори малко прескача границата на нормалното и избива в откровен национализъм. Цял живот Шарл де Гол се ръководи от старинния девиз, запомнен в детството: „По-добре да загинеш в битката, отколкото да видиш нещастието на своята родина”. Освен това той е закърмен с безкрайни разкази за историята, величието и героите на Франция. Много години по-късно, когато питат генерал де Гол какъв щеше да стане, ако не беше военен и политик, той отговаря – „вероятно журналист или историк”.

Амброаз Тома, Раймонд, увертюра 

Шарл де Гол чете отрано, започва с едрите букви в илюстрованите исторически албуми, които баща му купува. Освен на църква, семейство де Гол редовно води децата из забележителностите на Париж, които маркират френското величие. Понякога отиват и до предградието, където Анри отбранява столицата от прусаците и където загиват мнозина негови другари. Там има обелиск, на който пише: „Шпагата на Франция, разбита в мъжествената ръка на французите, отново ще бъде изкована от техните потомци”. Тези думи Шарл също не забравя и през голяма част от живота си се ръководи от желание за реваншизъм спрямо Германия и германците. 

Освен всичко това, Анри де Гол има и огромна колекция от оловни войници, почти две хиляди на брой. Фигурките са с униформи от различни армии и много подходящи за игри – но познайте кой командва хода на всяка битка. Шарл, разбира се, той от малък се запалва и по военното дело. На 10 момчето постъпва в йезуитски колеж, където получава прекрасно хуманитарно образование. Учи литература, история и философия, влюбва се в поезията и сам започва да пише. През 1902 година обаче, покрай аферата Драйфус, във Франция се засилват антиклерикалните настроения и на власт идва радикално правителство. Църквата и държавата са официално разделени, а през 1905 парламентът забранява йезуитския орден да поддържа свои училища. Тогава Шарл, заедно с брат си Жак, отива да довърши образованието си в Белгия. В едно писмо той пише на родителите си: „Грижа се за брат ми, усърдно се уча, живея живот на праведен католик и започвам деня си със сутрешната меса точно в 7”. Много типично за тийнейджър с разиграни хормони, нали? На 17 Шарл де Гол е вече бакалавър, но излиза от колежа, решен да се отдаде не на хуманитарна, а на военна кариера. 

Приемните изпити за военната академия изискват сериозна подготовка и той постъпва в престижния колеж „Станислас”, чиито девиз е „Чест, Религия и Родина”. През 1909-та де Гол е приет в престижната военна академия Сен-Сир, чиито девиз пък е: ”Учим се да побеждаваме”. Шарл е висок близо два метра, има голям нос, но излъчва достойнство и е така уверен в себе си, че изобщо не се засяга от закачките на другарите си. Те пък му измислят всевъзможни прякори, наричат го Сирано и Голямата аспержа, но също – Великият Конетабъл, прозвище, което крие и сериозна доза уважение, защото в средновековна Франция така се нарича командващият кралската армия.

Амброаз Тома, Раймонд, увертюра, 4.34 

Шарл де Гол влиза във военната академия Сен Сир 119-ти по успех от общо 230 души, а излиза оттам 13-ти. Служебната анотация при завършването му гласи: „Истински военен. Много добросъвестен и предан на делото си. Командва спокойно и енергично. Ще бъде великолепен офицер”. 

И де Гол наистина става великолепен офицер. Да, великолепието му се реализира в малко по-различна посока, отколкото неговите тогавашни началници очакват, но е факт. През 1912 година втори лейтенант де Гол е разпределен в Арас, Северна Франция и попада под командването на полковник Филип Петен. Това е същият Петен, който е големият френски герой от Първата световна война, а през Втората, вече като маршал, е големият френски позор, предал армията на Хитлер и създал правителството във Виши, което сътрудничи с германците. Съответно пък Шарл де Гол в първия период се възхищава от Петен и се сближава с него, докато във втория е главен негов противник, като застава начело на френската съпротива. Когато де Гол започва своята военна кариера, Първата световна война вече виси във въздуха. 

В края на ХІХ век започва сближаване на Франция с Русия, а после и с Великобритания. Париж още през 1892-ма сключва военна конвенция със Санкт Петербург, а през 1904 , след уреждане на спорните въпроси около колониите в Юго-източна Азия и Северна Африка, прави същото и с Лондон. Три години по-късно пък идва и англо-руският договор, с което се оформя Антантата, едната страна в първия огромен военен конфликт на ХХ век. Отсреща застава Тройният съюз – Германия, Италия и Австро-Унгария. Идеята за реванш над Германия и връщане на загубените области Елзас и Лотарингия доминира френското национално съзнание в началото на века. Както пише сам де Гол по-късно, „страната изпитва носталгия по славата и, желаейки мир, в същото време лелее надежди за реванш”. На мен поне ми е трудно да си представя животът в подобно шизофренично състояние, но свидетелствата за това са много, на всичкото отгоре идват и от двете страни на барикадата. „И така – напред! Сега действително се наблюдава онзи порив и ентусиазъм, за който мечтая” – пише в дневника си лейтенант де Гол през август 1914, когато Първата световна е обявена. 

И месомелачката го повлича, като не му спестява нито едно от удоволствията на истинския войник. Още същата година Шарл де Гол е ранен в крака. Лекува се месеци наред и през 1915 се връща в строя, но скоро получава пък куршум в ръката. През 1916 е вече капитан и командир на батальон, но тогава започва битката при Вердюн. Един ден той и хората му попадат първо под тежък артилерийски острел, после издържат на газова атака, а накрая са вплетени в ръкопашен бой с настъпващите немци. Батальонът е почти напълно унищожен, капитан де Гол е ранен с щик в бедрото, но всички го мислят за мъртъв, не го измъкват и той попада в плен. През следващите три години прави пет опита за бягство, всеки път немците го хващат и поставят при все по-тежък режим. „Аз съм жив погребан” – пише де Гол в едно  писмо до майка си. Пленът наистина го мъчи, той е бесен, че не може да участва в победата над Германия, която става факт в края на 1918 година. 

Това е повод за празник в къщата на де Гол - като истинско чудо се приема факта, че и четиримата им синове се прибират живи и почти здрави. Самият Шарл обаче е мрачен, чуди се дали да не зареже военната кариера, но постепенно черните мисли се разсейват и той се връща към обичайното хладнокръвие и готовност да следва онова, което смята за свой дълг – служенето на Франция.

Амброаз Тома, Миньон, увертюра, 6.08