Тютюневите складове са бизнес проект, а не арт

Преди пет години журналистът Евгени Тодоров направи филм за Кудоглу, в който проследява унищожението на наследството му. Филмът завършва с реплика за тютюневите складове, които са единственото оцеляло от даренията на Кудогли за Пловдив и с въпроса: "Кога ще им дойде редът?" - Е, дойде им, казва днес Тодоров, автор на пет книги за Пловдив.

Пловдив е особен град, да признаем, с огромна история и когато се унищожава нещо, не говоря конкретно за складовете,  има много по-ценни неща, унищожени в Пловдив поради незнание, поради някаква отмъстителност, ако щете към предците, поради глупащина, от това, че градът се управлява и се е управлявал от хора, които нямат никакво отношение към духа на Пловдив. Да припомним, че все пак десетилетия Пловдив се е управлявал от хора, дошли случайно в града. Те не знаят много неща, нямат усет за града и тогава пред тях не стои кой знае каква дилема – дай да бутнем тази сграда, дай да бутнем аптека „Марица”, дай еди какво си да направим и така... Това си е традиция пловдивска.

Въпросът е какво трябва да се направи ако щеш и по отношение на тютюневите складове и въобще. 

Аз имам малко по-особено мнение към тютюневите складове и случилото се. В никакъв случай не приемам тези, как да кажа, голословни пролетарски или какви обвинения спрямо собствениците. Даже си мисля, че ако собствениците случайно са ги запалили, а те може да не са ги запалили, но са се молили на Господ някой да ги запали, ако мога да употребя този таза малко по-обтекаем израз, защото те не са имали никакъв друг шанс.

 В целия дебат за складовете липсва гледната точка на бизнеса ако щете. Какво искаме от тези хора? Искаме да влошат по 20 милиона, тъй като аз работя 25 г. в една сграда, която беше точно тютюнев склад преди ремонта, само не беше паметник на културата. Тази сграда приличаше на един тютюнев склад, когато ние го наехме и не знаехме какво наемаме и на другия ден ни чакаха пожарникари, охранители да ни кажат, че в тази сграда трябва да вкараме милиони и знам колко години труд ни костваше тя да се превърне в място за обитаване.

За да се получи нещо от тези складове трябва да се вкарат милиони! И накрая какво искаме – и да ги дадат за изложби на инсталации. Е, това е абсурдно! Цялата тази шумотевица – искаме да правим арт пространства,  в нея няма бизнес логика, елементарна бизнес логика няма. Пътят е диалог, т. е. собствениците, общината, хората с идеи не да се наддумват и да си пишат декларации и да правят протести, а да измислят формулата както я измислил Кудоглу – складът на Кудоглу е измислен да печели, това е бизнес проект. 

Д-р Благоев, който беше шеф на Гръдоболната казва „ние още не сме достигнали нивото на Кудоглу като формулировка, като опит за финансиране на здравеопазването.” Този склад печели, но парите не отиват в джоба на Кудоглу, отиват за издръжка на лекари, за лечение на бедни хора. Ето, тук има какво да учим от историята и от Кудоглу.

Аз ще бъда малко провокативен – не разбирам от архитектура, но смятам, че проекта на склада на Кудоглу и проекта на „Одрин” 8 не трябваше да се изхвърлят. Може би е имало нещо да се доизкусурява, но ако те се бяха случили това щеше да бъде вече друг квартал. Обаче ние, интелектуалците, включително журналистите, като чуем бизнес център, като чуем МОЛ, като чуем хотел и веднага настръхваме – ние искаме изложбени зали. Е, не става с изложбени зали, няма кой да даде парите за изложбени зали. Е, не става с изложбени зали. Няма кой да даде пари за изложбени зали.

вложили много пари, вече били на загуба с милиони. Не ги защитавам, уточни  той, но  трябваше да се приеме проекта на собствениците за склада на "Одрин" / изгорял на 3 март/.

Той допусна вероятността собствениците да се крият, защото се страхуват от въпроса за това, как са придобили Складовете.

Радио Пловдив: Тъй като каза преди малко, че липсва гледната точка и на бизнеса, в случая ти не го ли видя в качените проекти на собствениците на някои от тези тютюневи складове как да изглеждат те?

Евгени Тодоров: Аз ще бъда малко провокативен, не разбирам от архитектура, но смятам, че проекта на склада на Кудоглу и проекта на „Одрин”8 не трябваше да се изхвърлят. Може би е имало нещо да се доизкусурява. Но ако те се бяха случили това щеше да бъде друг квартал.

Добре, какво трябва да направят собствениците? От този склад, който представлява една кутийка – външни стени и нищо друго вътре, там е само дървения, която е недопустимо да се използва. Какво трябва да направят те?

Радио Пловдив: Значи, най-добре е да дойде един пожар – случаен или нарочен, някоя буря и пр., да се съборят и там да се извиси някой МОЛ?

Евгени Тодоров: И двата проекта, които видях – на „Одрин” 8 и склада на Кудоглу, запазват външните стени и  така и по света – запазваш външната стена и вътре да изградиш нещо, но от тук започват историите с Института за паметниците на културата, който постоянно  нещо не харесва, който, доколкото съм чувал, иска нови архитекти, нови проекти, петорно по-високи цени и това е една дълга тема, която аз не мога да я докажа, разбира се, говорим за рекета върху хората, които искат нещо да направят, говорил съм с хора, които работят с Паметници на културата и  казват – те ни рекетират. Това е тема, която малко се говори за нея.

При Тютюневия град, както го наричаме, интересно е нещо като комплекс, в който няма жилищни сгради и това е нещо, на което може да се стъпи и да се развива, но не като парк пространство – там трябва да се връщат парите. Ако иска държавата да ги купи или общината за сто милиона и да вложи още сто милиона и да прави каквото си иска. Ама няма тези пари.

Пак за трети път казвам,  собствениците не са за съжаление, ние трябва да ги уважим като хора вложили пари, всяка година плащащи огромни такси смет, данък сгради – те са вече на минус с милиони. Аз не одобрявам и това, че те се крият – за да се крият значи ги е страх от някои въпроси, може би как са ги придобили складовете.

Липсва диалог с бизнеса. Диалог между бизнеса , общината и институциите,свързани с паметниците на културата.  

Цялото интервю с Евгени Тодоров е в звуковия файл.