Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българските политици досега бяха невидими

Антоанета Христова

Новините, които получаваме днес във връзка с мигрантите от страна на  Жан Клод Юнкер и обещаната помощ, са добри. Но в нашия регион много повече сме чували обещания за пари, отколкото сме получавали  реална подкрепа, която да се отрази на съответния сектор. Ако дадат пари за охрана на българската граница, тъй като ние сме външна граница на ЕС и тя е най-проблемна и трябва да се охранява, това е добре. Тогава ще  се приемат повече превантивни мерки за  добра охрана. Това е добра новина и надежда, но да видим дали  ще стане, заяви политическият психолог  и директор на Института за изследване на населението и човека към БАН Антоанета Христова. 

По думите й напоследък виждаме една много проактивна политика на министър-председателя по начина, по който той отстоява българския интерес. Ако тази линия продължи, може да се надяваме, че ще успеем да си изискаме парите. Големият проблем на българските политици в Европа е, че някакси досега до този момент бяха невидими и се страхуваха да отстояват така интереса на държавата, че той да бъде забелязан и отличен от всички останали. Досега  потъвахме в многообразието на Европа.  За първи път сега виждам опит да се лавира между европейския интерес  и Русия и това лавиране привлича интерес и се забелязва. Като казвам „лавиране“, имам предвид  лавиране за отстояване на българския интерес. Защото лавирането да се харесаш е едно, а друго е – за да отстояваш,заяви Христова.

Днес забелязахме и категоричната позиция на министър-председателя в защита на Бокова и това послание към днешна дата е добро. Без да обсъждам качествата на кандидатурата, предаването на човек по пътя на състезанието, докато той тича, е грозно. Този акт, който  показваме сега, е добър. Отстояват се позиции, независимо откъде идват те.  Ще ми се да вярвам, че това поведение на България може да се впише в тези политики, които са в защита на българския интерес, подчерта Христова.  

Доколко темата за мигрантите е само платформа да се преформулира ЕС и да се променят центровете на мласт след оттегляне на британците от ЕС? Темата е много сложна, защото ако говорим за Вишеградската четворка и за това че след излизането на Великобритания, която забележете, все още не е излязла, ще има промяна на европейските политики, промяна на разпределението на финансите в ЕС за в бъдеще, промени ще се случат. Въпросът е обаче как тези промени ще бъдат управлявани. Дали тези промени ще бъдат управлявани в интерес на новите и по-бедни страни-членки, които  доказват, че са силен фактор и имат видима политика или  старите демокрации ще получат полза и изгода, като оберат тези средства или не, е въпрос с неизвестни. Обсъждането на темата група по група обаче е рисковано и може да раздели вътрешно ЕС, заяви Христова.

Тезите за бъдещето на ЕС и на отделните страни трябва да бъдат много добре форматирани и  дипломатично и изговаряни, за да не се получи напрежение. Нашата страна обаче трябва първо да защити собствения си интерес и да се присъедини там, където той е максимално защитен, независимо от това, кои държави форматират групата.  Гаранцията на защитата е тази, която би трябвало да ни води. Няма нищо лошо в това да се водят разговори и е важно е от тях какви послания ще излязат. Те не трябва да бъдат конфликтни, защото няма държава в Европа, която да не признава, че нещата в Брюксел куцат.

Мосю де Кабан на практика отдаде целия си мандат в борбата срещу Пеевски. С посланието си, че младите не трябва да емигрират от България, защото в противен случай ще я оставят на Пеевски, той отново заявява профила си на външен дипломат олицетворил себе си с борбата срещу втория план, коментира Христова. За него този втори план беше Пеевски.  Проблемът на този вид послания е, че те, фокусирайки се върху един, забравят много други втори планове в държавата и създават напрежение. Нищо от това, което той е казал обаче не е невярно. В смисъл, че то носи в себе си справедливост и борба срещу корупцията. Не точно това е начинът, по който външната дипломация трябва да се изказва в една държава. Дипломацията има друг език, заяви още Антоанета Христова.

Чуйте повече от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Раковски кандидаства с проекти за над 10 милиона лева

Община Раковски кандидаства тази година за държавно финансиране с проекти за над 10 милиона лева. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Павел Гуджеров, кмет на Раковски. „Не пропускаме да кандидатстваме по нито една програма, затова Община Раковски се развива толкова добре. Предстои да кандидастваме по Програмата за развитието на селските..

обновено на 03.02.25 в 11:18

КОЦ-Пловдив с кампания за борба с рака на 4 февруари

В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..

обновено на 03.02.25 в 11:18
Диана Ефтимова

Липсва визия за решаване на проблемите на изборите

Изборни правила на поправителен изпит. Какви трябва да са промените за да се избегнат съмненията за чесността на вота? Според председателя на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова за последните десет години, откакто през 2014 година бе приет сегашният Изборен кодекс, в него са направени почти 80 предложения..

публикувано на 03.02.25 в 10:47

Ще продължи ли проектът за SOS гривна в община Марица?

Иновативният за страната проект за дигитална SOS гривна за жителите на община Марица продължава да действа и през 2025 година, но с намалени параметри. Той ще се финансира от Министерството на труда и социалната политика.  За изминалите две години  гривни са ползвали 184 души, сега ще са само 67, защото бюджетът е орязан.  Целта на кмета..

публикувано на 03.02.25 в 10:11

Фирмите у нас се адаптират към модела в индустрията с коли

Компаниите в България успешно се адаптират към  новия модел в автомобилната  индустрията. Започват да произвеждат нови продукти. Освен това у нас се създава софтуера и самата конструкция на най-модерните електромотори и инвертори за тях. Това коментира Любомир Станиславов, който е изпълнителен директор на Автомотив клъстер България, във връзка с..

публикувано на 31.01.25 в 16:11