Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Еврипид

| обновено на 28.09.16 в 16:46

Трудно е за модерен човек да погледне 25 века назад и дори приблизително да си представи мислите и чувствата на тогавашните хора, отношението им към живота, смъртта и нишките на съдбата, които свързват едното с другото. 

Още по-трудно ми се вижда обаче човек да остави след себе си такъв живот, име, творчество, идеи, които са актуални дори след 25 века и хората се потапят в тях, изпълнени с желание да разберат вселените в себе си и наоколо. Еврипид е сред малцината, които са го постигнали. При това не чрез велики дела от онзи толкова характерен за величието вид - да изколиш цели народи или да спасиш хиляди девици от лапите на лошия змей. 

Постигнал го е само с думи прости, подредени в нещото, наречено „трагедия”. То най-често се поставя в специална сграда, наречена „театър”, от умни хора, наречени „режисьори”, които по нещото, наречено „сцена”, разиграват група марионетки, наречени „актьори”, за поука и удоволствие на ламята, наречена „публика”. Така вървят нещата от Древна Гърция насам. Еврипид е сочен за третия голям драматург след Есхил и Софокъл – но трети само по възраст и по брой Дионисиеви награди, не по ръст на мисълта и таланта си.  

Two steps from hell, Полетът на сребърната птица

Много хора поне веднъж са чували за Медея, Електра или Федра, нищо, че като цяло има твърде малко в часовете по литература за героите и пиесите на Еврипид. Още по-малко са сигурните неща обаче, които дори специалистите знаят за живота на този човек - за сметка на това пък той е обраснал с легенди, често по-интересни, а понякога и по-истински от истината. Смята се, че Еврипид е роден между 485 и 480 година пр. н. е. на Саламин. Саламин е остров на 2 километра от Пирея и на 16 от Атина. 

Известен е още от митологичната древност, а от „Илиада” пък знаем, че там е роден и с 12 кораба тръгва срещу Троя гръцкият герой Аякс. Вече в историческите времена островът е най-прочут с морската битка, в която Гърция побеждава Персия през 480-та година преди Христа. Твърди се, че Еврипид не просто е роден там същата година, а че става точно на 23 септември, в самия ден на битката. Но защо родителите му, които са атиняни, са на острова? Обяснението, че са избягали поради заплахата от персийско нахлуване в Атина, не звучи особено сериозно. Тогава всички знаят, че съдбата на столицата зависи именно от изхода на морската битка, а не е логично да бягаш от заплахата, като се приближиш до нея. Но има обяснение, което май поставя нещата на място. 

Гърците смятат победата си при Саламин за толкова важен момент от историята, че съотнасят към нея делата на съвременниците и така мерят стойността на техния живот. Оказва се, че на едно и също място в един и същи ден – въпросният 23 септември 480-та, могат да се фокусират съдбите и на тримата големи гръцки драматурзи – на този ден Есхил участва в битката при Саламин; Софокъл е още момче, но пее в хора, който пръв прославя победата и победителите. Какво по-удобно от това в същия ден и на същото място да се роди и третият голям – Еврипид. Ако за целта е необходимо датата да се премести с някоя и друга година, кого го е грижа, години много. Умни хора са тия гърци – знаят как фино да свържат нишките на Съдбата, за да превърнат неутралната иначе история в красив мит, без да разрушат самата тъкан на историята.

Two steps from hell, Защитници на Земята, 18.37 

Много се говори за низкия обществен произход на Еврипид. Твърди се например, че баща му, Мнесарх, е дребен търговец, а майка му, Клейто, продава разни „треви на пазара”. Традицията за принизяване на произхода му идва от завистници, а също от хора, които го оценяват автор, но не са съгласни с трансформациите, които той прави на класическите театрални образци. Да, наистина, Еврипид например неглижира много важната роля на боговете в трагедията. 

Образно казано, натиква ги в ъгъла, като от централни персонажи, носители на мъдрост, справедливост и поука, ги свежда само до гимнастици или циркаджии, които слизат от тавана с прочутата театрална божествена машина, но само за да разкажат на публиката каква е съдбата на героите по-нататък, след като завесата падне. В пиесите му, за разлика от Есхил и Софокъл, боговете се появяват едва в края, без да имат отношение към развитието на действието и нещата започват да изглеждат така, сякаш хората са по-важни от боговете, моля ви се. Но този тип, наречен Еврипид, упорито въвежда в пиесите си и нови елементи като например много повече от необходимото риторика и философия, а дори добавя и странното нещо, известно като психология. 

Ето защо прочутият автор на комедии Аристофан го осмива поне в три пиеси, а част от публиката изобщо не разбира, че пред очите и се променя самата тъкан на театъра, която отразява и промяната в гръцкото общество. Неслучайно пиесите на Еврипид приживе се ценят повече извън Атина, а след смъртта му, вместо да затихне, както става с Есхил и Софокъл, неговата слава расте. Новите поколения го разбират харесват и почитат, защото той носи наченките на онзи дух, мисъл и култура, които ще превърнат малката антична Гърция в голям елинистичен свят.

Two steps from hell, Сърцето на смелостта, 31.49 

Разказва се, че преди Еврипид да се роди, оракулът в Делфи казва на баща му, че детето ще спечели „корона от победи”. Обаче не уточнява в коя сфера, затова малкият се готви за атлет. Много е добър, но не го пускат на Олимпийските игри, защото е твърде млад. После се захваща с художество и в него също напредва, но в един момент попада край философите Анаксагор и Продик. Те разпалват страстта му към мисълта и думите, а това пък го води и до истинското призвание – пиесите. С тях той наистина печели пророкуваната „корона от победи”, макар неговите Дионисиеви награди да са едва пет, едната от които дори дадена посмъртно, докато предшественикът му Есхил има 14, а по-възрастният му съвременник, Софокъл – 18. 

Доброто образование на Еврипид, фактът, че той има една от най-богатите библиотеки на своето време, че наследява земи, че заема престижна обществена длъжност в храма на Аполон, както и че цял живот се занимава с писане на пиеси, от които обаче не може да се издържа, всичко това подсказва, че всъщност е богат човек от доста висок произход. Разбира се, нито богатството, нито произходът го спасяват от житейските неприятности, в частност – от жените, за които има неудоволствието да се жени. С Мелит, нямат деца, но пък тя му изневерява в собствения му дом с негов приятел-философ, поканен да поживее там и цяла Атина знае за това, освен Еврипид. Така поне описва ситуацията Аристофан. После Еврипид се жени за Хорин. С нея имат три деца, но и тя му слага рога под път и над път. Той, разбира се, също не стои мирен, поне по днешните стандарти, защото, както мнозина от сънародниците си, предпочита младите момчета. 

Тези изтощителни сексуални приключения, плюс сложните философски размисли, в които да се вглъбява, плюс недостатъчното разбиране на съвременниците по отношение на творчеството му, правят от Еврипид истински темерут, дистанциран и дръпнат човек, с когото не е лесно да контактуваш. Въпреки приятелствата, които има с водещи фигури от епохата, като се започне с политика Перикъл и се стигне до философа Сократ, Еврипид всъщност стои настрани от мирския шум. Дори се твърди, че често се оттегля в имота си край морския бряг на Саламин и там, в една 47-метрова пещера, написва част от онези около 90 пиеси, които се смята, че е създал.

Монолог на Андромаха от Троянките, старогръцки, изпълнение на Стивън Даитц 

Превод: О, рожбо скъпа, обичана тъй много, за да е щастлива, сега ще те убият враговете и аз ще стана майка безутешна…..

Така в „Троянките” Андромаха, съпругата на Хектор, оплаква сина им, Астианакс. Той ще умре, за да не отмъсти за баща си. Преди това дъщеря и, Поликсена, е убита като жертва на гроба на Ахил. Самата Андромаха пък ще сподели леглото на сина на Ахил, Неоптолем. Вместо величие – смърт и похот, сред героите бушуват страсти, боговете не са справедливи. Във всички пиеси на Еврипид е така – сюжетът и персонажите горят, разпънати между Ерос и Танатос. 

Медея убива децата си от любов и ревност към Язон. Федра се влюбва в Иполит, син на мъжа и Тезей от изнасилената от него нимфа Иполита. а после се самоубива от чувство за вина, обаче в предсмъртното си писмо лъже най-безсрамно, за да накаже любимия си. Сюжетите на Еврипид могат да накарат мнозина да се изчервят, а всички днешни сценаристи в Холивуд да си изядат шапките от яд. Но какво да се прави – не са измислили и частица дори от онзи последен сюжет, при който, според легендите, си отива Еврипид. 

Последните си години той прекарва в Пела, в двора на македонския цар Архелай. И там, разказват, го разкъсват хрътки, насъскани срещу него от завистливия кучкар. А други пък говорят за разкъсване от група вакханки, възмутени, че те харесват Еврипид и искат да се забавляват с него по техните варварски начини, а той им отказва заради някакъв си мъж. 

Two steps from hell, Специален съюз, 37.26 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Награда „Чест и слово“ за проф. Кирил Топалов

На официална церемония в Тракийския културен дом в Пловдив ще бъде връчена наградата „Чест и слово“ на професор Кирил Топалов. Тя се присъжда за цялостния му принос към българската литература и култура.  Наградата ще бъде връчена от Нонка Матова, председател на Тракийското дружество „Войвода Руси Славов“ в Пловдив и Димитър Янев, съучредител и..

обновено на 31.10.24 в 08:46

Премиера на "Кентървилският призрак" в Кукления театър

Премиерното заглавие на сезона в афиша на Държавен куклен театър Пловдив „Кентървилският призрак“ от Оскар Уайлд  ще бъде представен на сцената на театъра.  Спектакълът е определен като представление за семейна публика в категорията представления за възрастни, които се играят в четвъртък от 19 часа.  Режисьор е Елица Петкова.  Сценографи и автори..

публикувано на 31.10.24 в 06:39

Концерт „Български баси за Борис Христов“ в Дома на културата в Пловдив

Държавна опера-Пловдив представя галаконцерта „Български баси за Борис Христов“ тази вечер от 19 часа в Дома на културата. Проектът на Националния музей „Борис Христов“ обединява български оперни театри, оркестри, диригенти и солисти в отбелязването на 110-годишнината от рождението на великия оперен артист, педагог и дарител. В концерта..

публикувано на 31.10.24 в 06:27

Цочо Пеев участва в Чили с карикатури за AI и обучението

Четирима български художници участват в международна изложба в Чили. Пловдивският карикатурист Цочо Пеев изпраща три свои работи, като и трите са класирани за финалната изложба Humor Sapiens в Сантяго де Чили.  Другите творци от България са  Живко Тенев-Gissen, Александър Симов и Валери Александров.  В изложбата участват 351 артисти от 65..

публикувано на 30.10.24 в 16:00

Представят книга и изложба за българския продуктов дизайн

Националното представяне на книгата "Български продуктов дизайн 2000/2022" ще се състои в културен център Elysium Plovdiv. Също там се открива изложбата "Съвременен български продуктов дизайн“.  Тя се организира от MD - списание за дизайн, интериор и архитектура.  От 14 часа е предвидено официално представяне на изложбата и книгата, а гости на..

публикувано на 30.10.24 в 09:11