Радио Пловдив: Да, но пък изгубихме „Тютюневия град”.
Иван Теофилов: Да, аз това не го виждам, само по телевизията, но това е ужасно и то на една от най-представителните улици на града.
Радио Пловдив: Попитах ви за първите ви думи, и ще ви върна до първата ви стихосбирка, спомняте ли си как е била приета тя?
Иван Теофилов: Тя не беше много добре приета, защото тя беше много чиста и излезе в едно време, когато се възпяваха само социалистическите завоевания, а книгата ми беше много чиста, само човешки неща и беше нападната, много нападната, даже имаше четири – пет рецензии унищожителни.
Радио Пловдив: През годините сте преживял какво ли не, за да стигнете до автоантологията „Вкусът на живот”. Разкажете ни как я събрахте.
Иван Теофилов: Този път реших аз, понеже издадох една книга по-обемна при „Жанет-45”, която беше един голям том със стихове, но просто видях, че по-краткия вариант е някак си по-подходящ за поезия, защото стиховете имат въздух, защото отделните стихове придобиват самостойност някаква, а иначе, когато са събрани много стихове на едно място те се превръщат в тълпа и губят въздуха си, смисъла си, някои изпадат, потъват дори в немота. И затова аз направих един по-кратък вариант, този път отстраних хронологията и дадох повече значение на душевните състояния, които са ме владеели през годините и затова смятам, че това е един по-естествен подбор.
Радио Пловдив: Говорят много хората за тебе, без да те познават. Говорейки, какво изпускаме г-н Теофилов, в това ново време, в което живеем сега?
Иван Теофилов: Много. Най-важно, ето, най-важно за Пловдив например това, което се изпуска е етиката, която съществуваше в моето детство. Тези цивилизационни промени, този агресивен дух на времето унищожава много от човешките неща в един град и в самия човек.
Радио Пловдив: Да поканим пловдивчани за срещата тази вечер в Драматичен театър – Пловдив, организирана от библиотеката. Чии очи искате да видите, кой да бъде с вас тази вечер?
Иван Теофилов: Преди всичко бих искал да бъдат моите съграждани, а и хората, които пишат – писателите, поетите, бих се радвал. Обикновено, когато един поет участва поетите не идват.
Радио Пловдив: Довършете само това: „И ме изпълва бавно този град със своят свят дълбок и целомъдрен”. Пловдив за вас е?
Иван Теофилов: Пловдив за мен е преди всичко мой духовен родител. Той ми създаде представите за състоянията, които имам, те са рожба на това, защото фактически това, което човек придобива в детството, основните мотиви на детството – това изгражда човека и човека в бъдеще, така че Пловдив е този, който ми създаде всичките възприятия за поезия.
Фолклорен ансамбъл "Тракия" ще отбележи 50-годишния си юбилей с галаспектакъл в зала 1 на НДК в София тази вечер. Под мотото „50 години емоция“ музикантите, танцьорите и певците на ансамбъла ще представят 20 от най-емблематичните произведения от репертоара на формацията. Специални гости на галаконцерта в София ще са хор „Мистерията на българските..
На днешния ден преди 21 г се създаде сдружението "Свети Димитър" в Пловдив, уникално като идея и единствено като статут. Какво свършиха Димитровците за 21 години? И защо сдружението се скачва с другото ни битие като опозиция? Гост на "Срещите" - инж. Димитър Георгиев, инициатор и председател на сдружение" Свети Димитър". Чуйте цялото предаване в..
25-та годишнина от създаването на поредицата „Умно село“ ще бъде отбелязана в Галерия „Червеното пони“ в Стария град. Събитието включва прожекция на 20-минутен филм, премиера на дилогията "Моите хора" и среща със специалните гости – актьорът Стефан Мавродиев и продуцентите Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов. В две поредни..
Премиера на книгата на Панчо Панчев „Маноле. От траките до наши дни“ ще се състои тази вечер в читалище „Шалом“ в Пловдив. Настоящото издание е резултат от многогодишно проучване на историята и бита в родното село на автора Маноле. Придружено е от интересен снимков материал и прецизно подбрани данни за икономическия, обществения и културния..
Изложба живопис на Илия Йончев се открива днес в пловдивската галерия „UPARK“. Художникът е нарекъл експозицията си „Като дъжда на Маркес“. „ В един от малкото дни, в които валеше през последните месеци, почувствах, че както навън мирише на дъжд, така и картините ми са наситени с дъжд и мъгла. И усетих, че рисувам по-леко в..