Адекватно ли е публичното говорене на родните политици на дневния ред на света в предизборно време и как глобалните теми на деня рефлектират в темите, които медийната и политическа среда в държавата обговарят – събеседник – политологът и преподавател в НБУ "Неофит Рилски" проф. Лазар Копринаров.
Лазар Копринаров: Аз бих бил категоричен, че не отговарят или най-малкото недостатъчно отговарят посланията, участията в медиите на кандидат-президентите на онова, което става по света и което ние сме в правото си да очакваме от тях. Защо твърдя така категорично подобно нещо? Някои анализатори казват, че сме свидетели на много гореща кампания. Аз пък си мисля обратното, че досега в тези първи дни на кампанията е налице една твърде рахитична кампания. Наистина прехвърчат искри от един към друг кандидат, произнасят се не съвсем учтиви думи един за друг, даже бих казал, че речника на някои кандидати сякаш идва от жълтата преса и може би поради тази причина някои колеги им се привижда, че кампанията е твърде гореща. Но ако приемем за критерий за оценяване на кампанията идеите, които се защитават от кандидатите за президентския пост аз смятам, че кампанията досега е не гореща, не интересна, не богата, а твърде, твърде рахитична, слабовата, особено в частта и това, за което започнахме разговора, касаеща външнополитическата тема. Тя на практика всъщност отсъства в изявите на почти всички кандидат-президенти и това силно ме изненадва, неприятно ме изненадва. Защо? Защото първо избираме президент, чиято дейност като държавен глава ще се разгръща в една много опасна международна среда. Можем да кажем обезпокоени, че периодът на мирните години в Европа приключи.. Някои чужди анализатори наричат 2016 г. кошмарна година. Имат предвид тероризма в Париж, Брюксел, Ница, другият факт брексита, третият факт – Путин със свята агресивно привежда целия свят в бойна готовност. Такова впрочем беше заглавието на един испански вестник вчера. От четвърта страна усилват се съмненията в надеждността на Турция като партньор на Запада. А за българите като че ли в момента това се оказва на първо място миграционният натиск. Всъщност, това не е проблем само на България, а е проблем на света, защото светът в последните години е в движение, в едно небивало движение и можем да кажем, че сме навлезли в ерата на миграцията. Скоро прочетох едно изчисление, в което се казваше, че ако се обединят на едно място всички хора, които не живеят там, където са се родили, ще се оформи една държава на пето място по численост в света с около 240 милиона. В сърцето на Европа има недостиг на солидарност, усилват се националистическият популизъм и подобни неща и още много други неща, които мога да изредя, но знам, че ни е оскъдно времето, в такава международна среда ще работи бъдещия президент на България, затова сме в правото си да знаем каква е неговата позиция по този труден и опасен свят, в който ще ни се налага да живеем.
Радио Пловдив: В тази връзка – какви би следвало, да чуе обществото от кандидатите?
Лазар Копринаров: Обществото се нужда ето една страна от надеждата, че въпреки трудностите, въпреки опасностите можем да намерим решение и това трябва да го чуем от бъдещия президент, за да му се доверим. В края на краищата политиката е въпрос на доверие. Може за много неща да се говори в кампанията, но целта е една – да се придобие доверие. По света и при нас особено има голяма доза недоверие към политическата класа и ще спечели онзи, който получи доверие от избирателите. А за мен едно от най-важните условия за това доверие е да бъде кристално ясен в позициите – едно твърдение, едно наблюдение, една теза на Йошка Фишер, Йошка Фишер беше министър на външните работи на Германия преди десетина години, той неотдавна, миналата седмица всъщност, написа една статия, в която говореше по повод на предстоящите избори идната година в Германия и във Франция, т. е. в двете основни страни, крепящи Европейския съюз, и по този повод той казва горе долу следното: европейските политици поставят в момента избирателите си пред избор между умерен прагматизъм и необуздан национализъм и продължава Йошка Фишер и заради това го цитирам, на европейците им е нужен трети път, политически лидери, които са способни да мислят креативно, казва Фишер, да действат решително и да изпълняват дългосрочни, иначе Европа е поставена в много трудна ситуация. Оказва се, че Европа е пред катастрофално бъдеще. И аз бих искал бъдещият български президент да бъде сред онези европейски лидери, които имат визия за бъдещето на Европа, на Европа в света и на нашето място в тази Европа, защото иначе ние като че ли се вглеждаме в пъпа си – занимаваме с дребнотемие, а избираме президент, който трябва да води страната си в толкова трудна ситуация.
Лазар Копринаров: Промяната в изборния кодекс, която промяна предвижда максимум 35 изборни секции, постави нашите сънародници в някои страни в трудна ситуация. Сигурен съм, че не малко хора от тях ще се чувстват отритнати. Ние трябва да си даваме сметка, че Българя навсякъде, където има хора с българско самосъзнание и те го загубят тези наши сънародници, които живеят далеч от България, губи най-вече страната ни. Ние, които сме тук се нуждаем от нашите сънародници, живеещи в чужбина, много повече отколкото ние на тях. Вотът на нашите сънародници, живеещи в чужбина, ни е повече от нужен ако искаме да оздравяваме политическия живот в България.
Повече чуйте от звуковия файл.
...................................
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
С близо две трети се очаква да е по-малък бюджетът на програмата „Грижа в дома“ за следващата година, съобщи Веселина Ботева, която ръководи дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Тя припомни, че по проекта вече 5 години се осигурява патронажна грижа на самотно живеещи възрастни хора. Проектът, който е финансиран по Оперативна програма..
Има опасност Кукленият театър в Пловдив да влезе в следващата година с 200 000 лева неразплатени средства към доставчици на услуги, каза в предаването „Точно днес“ директорът му Петър Влайков. Причината е, че те не се отпускат от министерството на културата, въпреки че са част от тазгодишния бюджет. Проблемът се повтаря от миналата..