Политическото говорене би трябвало да бъде съдържателно. Независимо от това, за какво става дума, тези хора имат представителна функция и трябва да я изпълват със смисъл, когато комуникират с хора и институции. Това е тяхната работа. А във времена на избори политическото говорене трябва да е още по-интензивно, което означава – и по-съдържателно и да дава на хората, към които е адресирано, някаква ценна за тях информация. Когато едни хора са с представителна функция, едно от нещата, които трябва да спазват, е т.н. „бон тон“. Това заяви Радина Ралчева – пиар и председател на Българското дружество за връзки с обществеността.
По думите й, у нас системно се случва политиците да изглеждат обаче все по-отдалечени от нещата, за които говорят и - от хората, на които говорят. Доказателство за това бе и президентският дебат, в който не се случи абсолютно нищо. Тези хора не казаха на избирателите си нищо – само фрази, които не им говорят. На практика един дебат между кандидат-президенти трябва да бъде информативен за избирателите, за да могат хората да се ориентират, какво се случва на политическата сцена и кого да подкрепят. Това, което видяхме, беше изключително странно, заяви Радина Ралчева. Да имаш учтиво поведение, това е съвсем нормално, но това не означава да имаш сервилно, беззъбо и нищо не означаващо поведение пред аудиторията. Защото когато политиците говорят, те не представляват себе си, а партията, в по-широк смисъл – държавата и не им е позволено най-общо казано да използват груб език. Те могат да използват много инструменти на риториката, показващи отношение към темите, като ирония и т.н., но махленският език би трябвало да не е част от политическия начин на говорене. Словесната безнаказаност на българския политик е доста опасно явление, защото принизява представителността на българския политически живот и го свежда до общуване на маса. Тази безнаказаност издава пренебрежение и към хората, и към институциите, които политиците и партиите представляват, подчерта още Радина Ралчева
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност