Политическото говорене би трябвало да бъде съдържателно. Независимо от това, за какво става дума, тези хора имат представителна функция и трябва да я изпълват със смисъл, когато комуникират с хора и институции. Това е тяхната работа. А във времена на избори политическото говорене трябва да е още по-интензивно, което означава – и по-съдържателно и да дава на хората, към които е адресирано, някаква ценна за тях информация. Когато едни хора са с представителна функция, едно от нещата, които трябва да спазват, е т.н. „бон тон“. Това заяви Радина Ралчева – пиар и председател на Българското дружество за връзки с обществеността.
По думите й, у нас системно се случва политиците да изглеждат обаче все по-отдалечени от нещата, за които говорят и - от хората, на които говорят. Доказателство за това бе и президентският дебат, в който не се случи абсолютно нищо. Тези хора не казаха на избирателите си нищо – само фрази, които не им говорят. На практика един дебат между кандидат-президенти трябва да бъде информативен за избирателите, за да могат хората да се ориентират, какво се случва на политическата сцена и кого да подкрепят. Това, което видяхме, беше изключително странно, заяви Радина Ралчева. Да имаш учтиво поведение, това е съвсем нормално, но това не означава да имаш сервилно, беззъбо и нищо не означаващо поведение пред аудиторията. Защото когато политиците говорят, те не представляват себе си, а партията, в по-широк смисъл – държавата и не им е позволено най-общо казано да използват груб език. Те могат да използват много инструменти на риториката, показващи отношение към темите, като ирония и т.н., но махленският език би трябвало да не е част от политическия начин на говорене. Словесната безнаказаност на българския политик е доста опасно явление, защото принизява представителността на българския политически живот и го свежда до общуване на маса. Тази безнаказаност издава пренебрежение и към хората, и към институциите, които политиците и партиите представляват, подчерта още Радина Ралчева
С промени в Кодекса за застраховане система "бонус-малус" за задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ бе приета от НС. Принципът представлява финансов стимул за изрядните водачи и съответно финансово наказание за онези, които причиняват пътни инциденти. Ще плащат ли наистина добрите шофьори по-малко и какъв ще е ефекта – темата в..
Добивите от пшеница и ечемик тази година са по-добри, но ниските цените на световните стокови борси вкарват нашите зърнопроизводители в загуба. Това обяви в интервю за Радио Пловдив Людмил Работов – председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Добивът от пшеница тази година е от 400-500 кг от декар. Цената е 330 лв. за..
Министерството на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции провежда информационна кампания по повод Световния ден за борба с хепатита – 28 юли. Тази година мотото, избрано от Световната здравна организация е „Да го разбием! Запознай се с фактите. Тествай се!“. Целта е повишаване на обществената информираност за рисковете от..
Ситуацията с шарката по овце и кози в Пловдивско се усложни. Освен унищожени животни в 42 от 65 огнища, мерките на БАБХ вече вкючват и забрана за изкупуване на мляко от фермите на областта. За заразата, икономическия ефект и управленските решения разговаряме с професора от Аграрния университет Дойчо Димов, който е и председател на Сдружение за..
Помним протестите на строителния бранш отпреди няколко месеца срещу намерението на община Пловдив да вдигне с повече от 100% таксите за издаване на строително разрешение. Те спряха след като предприемачът Илиян филипов поиска и получи посредничеството на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Компромисът, който да удовлетвори двете страни бе таксите да се..