Традиционната изложба „Археологическо лято“ бе открита днес в Ректората на ПУ „Паисий Хилендарски“. Тази година археолозите представят с фотоматериали и презентации разкопките на Небет тепе в Пловдив и на средновековната крепост край първомайското село Драгойново.
Археолозите са открили частично трасето и конструкцията на елинистическата и ранновизантийската крепостна стена, както и на подобно късносредновековно съоръжение. Открити са и нови структури от римския период, за които изобщо не знаехме, че съществуват, защото са били засипани от по-късен насип.
Изненада за нас бяха къснохристиянският некропол, както и сграда, за която спокойно можем да твърдим, че е имала представителна функция. Най-ранните сгради са от много късен елинистически период, обясни археологът.
Не са открити следи от средновековна кула (донжон), както се предполагаше в началото, уточни София Христева.
Неизвестна до този момент средновековна крепостна стена, както и втори оловен печат са открили археолозите край първомайското село Драгойново това лято, съобщи ръководителят на екипа доц. Стоян Попов от Пловдивския университет.
Тази крепостна стена прави обекта много по-голям, отколкото очаквахме. Не можем да се ангажираме с точен период, най-вероятно е около 11 век. Проучихме и късноантична сграда на върха на хълма, която е част от късноантичната крепост. Излизат много монети, антични фибули, игли, железни ножчета и др.
Интересното тази година е оловен печат от 11 век, с който са се подпечатвали официални кореспонденции. За съжаление той е прегънат на 2, има частично запазен текст, който още не е разчетен, уточни доц. Попов.
Миналата година на средновековния обект бе открита златна монета, което също доказва важността на тази крепост. Златни монeти не се намират навсякъде - това говори за по-висок ранг на крепостта. Монетата е на Юстин Първи, император на Византия от 6 век, припомни доц. Попов.
Традиционната изложба „Археологическо лято“ е открита за посетители до края на седмицата във фоайето на ПУ.
2, Тронът на Коперник и Елесар или вестоносецът на истарите Изток-Запад, 2022 Рубрика „Избира Преге“ Пловдивското литературно поле през 2024 г.: Програми на Община Пловдив; Дружество на писателите. (продължава в следващото издание на предаването) Рубрика „Синьото цвете“: Стоян Михайловски. Световната книга.
Четвърт век скулпторът Димитър Рашков поздравява приятелите с рисунки на съответния зодиакален знак според Китайския хороскоп. В навечерието на новата година той спази традицията и зарадва със символа на 2025 г. Дървената змия колеги и близки. В интервю за програма „Точно днес“ скулпторът сподели, че е направил около 50 рисунки и някои..
С издателя Валентин Марков помним молитвата на Окуджава - Бог да даде всекиму каквото му е нужно, повтаряме го и тръгваме към размисли защо началото на всяка година го натоварваме с толкова много надежди. Вероятно, защото както казва поетът Иван Ланджев, "СМЕ НАРКОМАНИ НА НАДЕЖДАТА". РАДИО ПЛОВДИВ, СЪБОТА 4 ЯНУАРИ, МАЛКО СЛЕД 9 Ч "СРЕЩИ"
В първия ден на годината православната църква почита паметта на Свети Василий Велики. В негова чест в храмовете се отслужва съставената от него Василиева литургия. Имен ден имат близо 116 000 българи, носещи имената Васил, Василена, Василка, Веселин, Веселина, Весела и др. Свети Василий Велики е бил начетен и блестящ богослов, строг аскет, неуморен и..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 28. 12. 2024г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Исак Бабел. Конармия. 158 стр., ок. 3А, Нике, 2024. Дж. Г. Форел. Сингапурска хватка. 720 стр., ок. 8А, Кръг, 2024. Джеф Шенкър. Саботаж. 344 стр., ок. 5А, Колибри, 2024. Данийл Силва. Смърт..
Предимно облачно
Разкъсана облачност