Нищо като бежанска вълна не идва към България

По политическите стъпки в контекста на бежанските центрове - за мигрантите, за баланса и реакциите у нас разговор със социолога от БАН доц. Алексей Пампоров,  преподавател и в ПУ " П. Хилендарски ".

Алексей Пампоров: Дали има основания за притеснения от терористичен акт зависи от дефиницията за терористичен акт, има различни форми на  тероризъм. Може да е имало терористичен акт, не може да се съди за това какво казва МВР. След като си позволяват да кажат такова нещо не би трябвало да плашат населението т. е. вероятно има такава информация. Това също може да се приеме като нормално, ако някой се е афектирал и е написал в социалните медии „Хайде сега тук ще колим, ще бесим...”. Много често в социалните медии излизат такива първични реакции и буквално глупости.

На мен ми се е случвало след коментари, които съм правил по радиото или някои статии, които съм писал хора да ми пишат във Фейсбук и да ме заплашват със смърт и т. н. Това са едни първосигнални реакции, а след това - това нещо отминава. Какъв е бил действителният риск трябва да оставим МВР да прецени и службите да си свършат работата.

Що се отнася до нарастване броя на мигрантите аз още преди две години и половина започнах да говоря, че има такава тенденция, че към България, когато в Близкия изток има военен конфликт две години и половина след началото на този конфликт в България достига вълна от хора, които търсят закрила. Тогава имахме крайно ограничен капацитет и закъсняхме с неговото изграждане. Сега неща малко се подобриха, но закъсняхме с подготовката затова, че може да се случи нещо и че може да дойде нещо, макар че имаше всякакви социални сигнали за такава възможност.

Що се отнася до българската граница трябва да се демонстрира ясната способност на държавата да я защити, а не става дума за отбрана – ние нямаме въоръжени хора, които  да са тръгнали, танкове и това в момента са свръхинтерпретации, които ненужно плашат хората.

Истината е, че вие казвате „бежанска вълна” – нищо не идва към България.  Миналата година хората, които са влезли в България и са поискали убежище – да, те са десет пъти повече от колкото обичайно, отколкото в годините, когато няма военен конфликт. Но този конфликт доведе до разселването на четири – пет милиона души само от Сирия и ние от тях има едни 20 хиляди, това е под половин процент.

Никой няма за цел да дойде в България, нещо да прави на България. Страните, които реално са потърпевши от конфликта са Ливан, Йордания, Турция. В Турция в момента има около два милиона души и не случайно Ердоган плаши. Европа седи и се оплаква какво й се случва и как е залята, а Турция към същия момент е поела над 2 милиона хора в бежански лагери и им осигурява храна и подслон. Така че нашата вгледаност в себе си ни изиграва лоша шега.

Проблемът тук е, че се спекулира и няма прозрачност в това, което се прави и проблемът е, че няма чуваемост в това, което се случва. Имаше страхотен репортаж на български журналист – показва, информира, сигнализира, че има здравни проблеми в Харманли, сигнализира, че там има нужда от медицински грижи, които се подценяват – държавата го отричаше в продължение на месец. След един месец въведе мерки, когато не случайно хората сравниха мястото с концлагер. Това не са места за задържане на хора, тези хора нямат присъди и по  нито една международна конвенция нямаме право да ги задържаме и да им ограничаваме свободното движение. Не можем да създаваме истерия. Това, за което държавата трябва да внимава е за лицата, които незаконно пресичат границата и се опитват да преминат през територията ни, там където няма контрол. Но лицата, които са поискали закрила, които са настанени в тези лагери и които ги знаем като имена и като хора – това отношение е просто безобразно.

Центровете трябва да са от отворен тип, това не са затворници, не са престъпници. Трябва да се обърни внимание и на това, че полицаите, които са командировани също са в много лоши условия. Това създава също огромно напрежение, защото няма адекватни условия на труд на полицаите, те губят своята мотивация да изпълняват задълженията си. Нашата държава се проваля в няколко неща. Хората, които спасяваме трябва да имат адекватни условия на живот, трябва да имат топла вода, трябва да може да излезе навън и да си купи, ако не му харесва храната вътре, абсолютно нормално е да не му харесва. На мен ми се е случвало така, извън страната бях задържан, визови проблеми имаше, и храната, която ми даваха не ми харесваше и в крайна сметка имах право да си закупя друга храна. Това е съвсем нормална процедура.

Колизията се подклажда изкуствено, колизията не съществува. На местните хора, на местните кръчми им се създава оборот, на местните магазини се качва оборот. Колизията е нещо раздухано. Отново казвам – хората, които влязат регистрирано, хората, които е ясно кои са, които искат да харчат парите си по пътя към Европа те не са заплаха и не би трябвало да се отнасяме така с тях. Ако има подозрения, ако МВР и ДАНС имат подозрения за някого тогава там режимът е съвсем различен, тогава трябва да има служби, които да си вършат работата, може да има агенти под прикритие, може част от социалните работници в лагера да са полицаи под прикритие, това не е моя работа аз да уча специалните служби, но ако има съмнения трябва да има и съответни мерки и съответни действия. Ако хората толкова се притесняват нищо не пречи да има един бус жандармеристи повече край лагера. Но напрежението възникна изкуствено – държавата наложи едни рестрикции, които не беше ясно кои са необходими, от една страна, и от друга страна, със сигурност са противозаконни.