Любовта идва с поезия на Мария Донева

Новата поетична книга  „Любовта идва“ от Мария Донева, издание на Жанет 45, ще бъде представена  в Bee Bop Café.  

Критиката казва, че  нейната поезия  е чудесен акомпанимент за всички дишащи и чакащи моменти в живота, но не защото музиката й е монотонна или лесна, а защото е талантлива, почтена, човечна, храбро възторжена, триумфално уязвима, и  защото в нея тъгата е способна да издиша всичкия си мрак и да се превърне в радост,  но дори да не го направи, любовта непременно идва. 

Думи на Нева Мичева за Мария Донева:

“Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои.” Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. “И пак се чува как земята зрее...” Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. “Само се пусни от всичко. / Отпусни се. Остави / имената за наричане, / името си забрави...” Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна компания, на въображаем приятел, на пеленаче или старец. “Човек се отчайва, озъбен и малък, / търпи и изтрайва без риза, без залък, / затваря очи и изписва си вежди, / ръмжи и мълчи и засажда надежди...” Да се чете веднъж, два, десет пъти. “Всички сенки имат двойно дъно...” В знак на приятелство или несъгласие, в разрез, всъщност, впрочем, вредом. “Лястовиците са нервни котви, / напосоки хвърлени в небето...” Поезията на Мария Донева е чудесен акомпанимент за всички дишащи и чакащи моменти в живота, но не защото музиката й е монотонна или лесна, а защото е талантлива, почтена, човечна, храбро възторжена, триумфално уязвима (“живо ли е – ще кърви”); защото в нея тъгата е способна да издиша всичкия си мрак и да се превърне в радост (“една наивна топла топка перушина”), но дори да не го направи, любовта непременно идва. “Ти разбираш за какво говоря. / Затова споделям само с тебе.”

От книгата "Любовта идва"

***

Знам добре какво беше.

И че вече го няма.

Любовта не е вечна.

 Даже да е голяма.

Тя е камъче в шепа.

Даже да е безкрайна.

Тя е смях. Тя е шепот.

Тя е чудо и тайна.

А пък нашето чудо

си се скри във ръкава.

И лежим нощем будни,

и какво ни остава –

самотата си галим

като в траур безшумен –

краят става реален,

назовем ли го с думи.

Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е Българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Празнината мегу нас" (Охрид), "Има страшно", "50 години старозагорско куклено изкуство", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", „Перце от дим”, „Заекът и неговата мечта”, „Шепа лъскави череши”, „Чисти стихотворения”, „Тя се наслаждава на дъжда”, „Любовта идва”. Драматург е в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.