За повече прецизност призова Иван Димитров – изпълнителен директор на „Музикаутор“ по повод на финансовия спор с Националното радио. По думите му, този спор е за модела и начина, по който се образува цената, която Националното радио трябва да плати. Сега то заплаща точно 1 %. от субсидията, която получава от държавата, за да звучи авторска музика.
Истината е, че имахме неформална среща с генералния директор на Националното радио малко след встъпването му в длъжност, на която коректно се разбрахме „Музикаутор“ да изпрати официално писмо с мотивирано искане за среща и за да се даде достатъчно технологично време на новия управителен съвет да бъде информиран. В рамките на 6 месеца предлагахме няколко работни срещи, на които не получавахме обратна връзка от представителите на радиото и те твърдяха, че промяната на възнагражденията не може да бъде направена, докато не бъде променена субсидията. Искахме да дадем максимално дълго време , в което радиото да влезе в договорни отношения с институциите от които зависи финансирането, не прекратихме договора и предизвестието стана едномесечно. Националното радио до края на годината не реагира, имахме последна среща на 23 декември, когато за първи път бяха формулирани възможностите на радиото да заплаща определена сума и практически получихме предложението на 27-ми декември. Това е изключително нелеп спор, в който слушателите на Радиото страдат от липсата на музикално съдържание, подчерта Димитров.
Има решение на САС, което задължава „Музикаутор“ да договаря тарифата за Националното радио след съгласуване с АБРО и това се е случило. Решението е депозирано в Министерство на културата напълно коректно. Известно е, че Радиото има лимит и не може да преформатира изведнъж бюджета си. И ако сме водили разговори през тези 6 месеца с ръководството на БНР, то е било единствено, за да се намери модел, който да доведе до постепенното нарастване и изравняване на възнагражденията на радиото спрямо авторите.
Никога не сме поставяли въпроса манипулативно в последния момент и в линковете към радиото може да се види, как сме отложили максимално във времето намирането на общ приемлив модел. Липсата на обратна връзка доведе до конфронтация. Националното радио в периодични спотове тиражира как ние едностранно сме наложили решението, но това не е така. Необходимо е да има разрешение на автора да се ползва неговата музика. Ако музиката е ценна за БНР- повече от 52% от ефира е свързан с музика, защото сега искаме да приемем музиката, а не и нейните автори?.
Бюджетът на Националното радио е формиран с определена целева субсидия, която никога не е била обект на разговори. Надявам се да има среща в СЕМ, това ще го коментираме официално и е редно да се случи, защото слушателите имат право да слушат разнообразна музика, а авторите – производители на тази музика - справедливо възнаграждение. Мястото за тези разговори е СЕМ, защото това е логичното място, СЕМ е балансиран, мястото е публично. Спорът е търговски, но когато той касае защитата на авторските права, изисква той да бъде публично анонсиран.
От 2011 г. реално частните радиа направиха тарифата такава, че да се достигнат средни европейски нива в България. Тарифата на националното радио, договорена през 2011 г., обаче остана статична. Частните радиа заплащат много повече. В Румъния процентът е 3,25, в Естония - 4,5, Италия – 5, Гърция – 2,2, Испания – 3,6, а в България той е 1%. Нормално е да поискаме да се изравнят нивата. Предложили сме модел за постепенно нарастване при оптимизиран бюджет на Националното радио, въпреки че той е изключителна тайна,ние не можем да го видим, въпреки че сме данъкоплатци и трябва да е публичен. Разходът за съдържанието, което произвежда Националното радиото – 50%, е свързан с 1% от разхода на субсидията. За мене това е неспрадливо и нелогично.
Интервюто чуйте в звуковия файл.
Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..
Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..
Сборният моноспектакъл "Мариус 50" ще бъде представен на сцената на Античния театър в Пловдив тази вечер. Спектакълът трябваше да се състои на 6 август, но поради лошото време бе отложен за днес. Мариус Куркински ще представи продукция от всички 11 солови акции в кариерата си до момента - от "Дон Жуан", "Песен на песните" и "Дамата с кученцето",..
Да поохладим страстите геополитически с един разказ за Шамбала. Предлагат ви го "Срещи" - те и издателят Валентин Марков. А питането си остава - какво е Шамбала? Тайнствена земя някъде из Хималаите, мистериозно царство, "чиста земя"? Легендите за този кръгообразен град, обкръжен от 8 заснежени планини, според някои, са от хиляди години......