Господ е създал майките, защото не може да е навсякъде

В деня, когато почитаме всички онези специалисти, помагащи на живота да се появи на бял свят, да не забравяме, че те са отговорни поне за два от тях едновременно – на майката и на детето й. За мисията на акушерките, акушер-гинеколозите, неонатолозите и др. Специалисти „в бяло“  в Деня на родилната помощ – 21 януари – събеседник е  д.м.н.  д-р Борислав Иванов.  

Д-р Иванов е роден Битоля, Македония, син е на известен АГ специалист Йован Иванов.  Завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив, а после специализира  фетална медицина в престижния Кралски колеж в Лондон, а след това и в Италия, Словения, Турция, Хърватска, където специализира ултразвукова диагностика. 

Д.м.н. д-р Борислав Иванов: Голяма хубава изненада беше за мен, когато дойдох в България и видях, че този празник, който никъде другаде не се чества, тук вече се отбелязва повече от 60 години. Празникът е много хубав, защото включва в себе си комбинацията между хубавото, чудото и магията, божественото нещо. Господ може би не може да е навсякъде и затова е създал майките. На този ден честваме бременността, идването на света на новото Нещо, раждането. Щастлив съм, че упражнявам тази професия и че мога да бъда в услуга на всички бременни жени тук.  

В днешно време и медицината, и ежедневните нужди на хората се променят и затова вземането на решение да имаш дете е нещо велико. То е равнозначно  на това да  вземеш решение сърцето ти да се разхожда извън твоето тяло.  В този момент обаче на чист индивидуализъм ние, като цивилизация и общество, започваме да мислим повече за своята реализация, бъдеще, как да вземем повече от живота и раждането на дете остава за по-късен план след апартамента, професионалното развитие и т.н. Границата на възрастта за раждане на дете се измества. Някога в Европа, особено в Англия, тя беше над  29, 31 години. У нас също е така и възрастта се покачва още повече. Ние обаче забравяме за физиологичната способност на тялото да ражда деца. Трябва да намерим златната среда  за това как да живеем пълноценен живот и да не забравяме за семейството. Един афоризъм казва: „Кой е по-голям от царя? Детето“, Къща без деца е празна.  Майката за детето е като дъждът - за децата. Ако майката е щастлива, бебето ще бъде щастливо. След раждането на едно дете цялата концепция за живота се променя. Храбростта, силата и любовта трябва да бъдат на първо място и ако ги има, може би по-лесно ще се взимат решенията.  Майката създава дете. Детето е цялостно отражение на семейството. Семейството пък е цялостно отражение на социалната среда. Оттам е Обществото, а от него зависи Цивилизацията ни. Ако искаме да подпомогнем този процес, трябва да има повече деца.

  Повече чуйте от звуковия файл: