Партиите трябва да се научат да страдат за всеки загубен глас

 Скандално е за мене за втори път в българската политическа действителност юристи, които претендират да са буквално с три мозъка, а не с един, да не могат да регистрират собствената си партия. Така политологът Татяна Буруджиева коменитра несполучливия опит за регистрация на партия "Да, България" .

 След 2001 г. както се случи с НДСВ за втори път ще бъдем свидетели някой да се регистрира, да претендира, че е най-основната и велика партия и в същото време да не може да се регистрира и да участва с друга. До тук обаче с аналогията с НДСВ и партията на Христо Иванов, защото тогава още преди появата и регистрацията говорехме за едно много силно електорално присъствие, а тук нещата са много други.  До снощи, софиянци знаят, снощи „зелените” събираха подписи на Христо Иванов и неговата партия, защото те толкова титанично добре знаят какво да направят за българския народ, че дори ги няма да си съберат подписите. Говоря по този начин, не защото искам да злорадствам по повод на някоя политическа партия, аз лично знам колко трудно се събират подписи, това не е лесна работа. Но не е възможно да имаш претенцията, че всички други не знаят, само ти знаеш как да оправиш този български народ, да имаш претенцията, че ти разбираш какво да направиш със законите и законодателството в тази държава и със съдебната власт и да не си способен да прочетеш елементарното нещо, наречено Изборен кодекс,  кой, кога, какво, какви срокове има и да не си способен да се регистрираш и да се разбереш при регистрацията с хората, които избираш в органите на собствената си партия. Какво да очакваме след време от същите тези хора и от разбирателството помежду им,  и от знанието кой какво прави и защо го прави.

Буруджиева определи предизборната ситуация в дясно като лоша.  Аз винаги съм била затова и левицата  и десницата да са силни. Тогава имаме като граждани перспективата за една по-сериозна стабилност и нормалност в политическия живот. Вдясно се получи така, че докато запомним името на някакъв нов лидер, трябва да помним името на новата партия. Това, което не могат да осъзнаят лидерите, които правят партии в десницата, е какво всъщност разделя и разделя ли нещо избирателите на самата десница. Защото от отговора на този въпрос зависи и отговорът на това дали изобщо има смисъл да правиш партия. За да има партия, трябва да има и някакви разделения и тези разделения  крябва да са сериозни.

Но никой не си задава въпроса за гражданите, които ще гласуват, които изповядват ценности и какви са разделенията в тези ценности между тях, всеки гледа собствените разделения и най-важно личностните разделения, обиди и непоносимости. И тази тенденция, която  от 90-те години започна тази история кой когото не може да понася трябва да си направи отделна партия от него, не води към добро. Виждате, че това, което се случи на СДС, сега някак си се случва на реформаторите, но в още по-непоносим вариант, бих казала, защото все пак електоралното присъствие и на едните, и на другите е несъизмеримо.

Признавам си, че не мога да разбера точно какво прави Радан Кънев. Той прави някаква бутикова история, може би, за да покаже точния  размер на групата, която мисли по начин, по който той мисли. Но това не може да бъде усилие в политическия спектър на която и да е държава и общество, камо ли в българското.  Това, че някой иска да преброи групата на съмишлениците си, не е политическо усилие. И аз като политолог не мога да коментирам това, това е за други специалисти коментар.

Буруджиева коментира и шансовете на   ДОСТ  далище успее да влезе в НС. Още декември месец  имаше знаци, че те ще се обединят с партията на Корман Исмаилов. Дали хората в ДОСТ ще могат да допринесат, за да се премине 4-процентната бариера, аз в момента не мога да го кажа, но имат такава възможност. Не бива да забравяме, че на миналите парламентарни избори тази четвъртпроцентна бариера беше около 130 хиляди гласа. Така като погледнем чисалата, нещата изглеждат по-лесно постижими и по-лесно преброими. 

И ако българите имат желание да се намесим в това какво ще представлява българския парламент, добре ще е  да отидем да гласуваме.

Партиите в центъра и вляво правят възможното, за да увеличат шансовете си, за да влязат в  парламента или да се представят по-добре, партиите в център – дясно правят всичко възможно, за да намалят шансовете си да влязат и да се представят по-добре. 

За казаното от президента Радев пред германския бизнес, че България е стабилна държава,и коментара на ГЕРБ, че това е оценка за тяхното управление, Буруджиева каза, че е нормално, когато държавният глава се изказва пред аудитория,  с цел  да привлече   инвестиции и развитие за България, да не фокусира вниманието върху други проблеми, но също  е  ествено в предизборен период партиите в България, в случая ГЕРБ,  да се кичат с казаното. 

Тя предупреди партиите, че президентът Радев няма да им изкара изборите, а те самите трябва да си ги изкарат. Да отговарят на въпросите, които ще им задават. 

Според Буруджиева, не е много ясно, до какъв изборен резултат ще доведат  промените в БСП с въвеждането на мандатност. Тя смята, че за партийните структури, това е добро решение, но  не и за мандата на депутатите, защото така партията  се лишава от хора с опит и професионализъм.  Но не само мандатността ще определи разултата от изборите, подчерта Буруджиева. 

А дали е добро или лошо  управлението на ГЕРБ, те сами ще го разберат по резултатите от изборите. Засега водят с няколко процента. Но ако ГЕРБ не си дадат сметка, че тези прогнози  са половината от това, което постигнаха  реалано през 2009г. и се гордеят с това, аз лично съжалявам, че имаме такава партия. Не може една партия да се горедее с това, че е загубала половината от подкрепата си през своето управление. 

Тука няма значение дали си победител, или не. Това трябва да научат българските партии - да страдат за всеки загубен глас, който са имали на предишните избори, да страдат.