НРД вдигна кръвното на GP-тата, молят ни да боледуваме по график

За опасните вируси за самото здравеопазването, които вече са разписани и подписани в договора с НЗОК за тази година, е разговорът ни  с д-р Александър Калайджиев, председател на сдружението на пловдивските общопрактикуващи лекари.

Защо в гилдията зрее недоволство, обяснява д-р Калайджиев, изреждайки абсурдите, до които ще се стигне ако започнат да се спазват "договорените" стандарти за качество на лечението, време за преглед и други недомислици, които според него ще доведет до отказ на колегите му да практикуват.

Рамковият договор действително се подписа и това може би на пръв поглед е добре, защото изглежда, че има някаква договореност между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, само че нещата придобиха доста различен вид от това, което ние близо една година преди това  договаряхме с предишното министерство и ръководството на касата.  

В последния момент нещата бяха някак си претупани, голяма част от договорените неща отпаднаха и отново се появиха няколко значими пречки пред работата на общопрактикуващите лекари, за съжаление, които най-вероятно ще се отразят и върху  потока от пациенти при тях. За какво конкретно иде реч? В Закона за здравното осигуряване има критерии за качество, което не е лошо, разбира се, само че докато в цял свят, без значение цивилизован или не, критериите за качество са нещо като цел за постигане и дори, когато има 30 % постигане на тези критерии, лекарите или съответно пациентите, които са ги постигнали, бива поощрявани чрез различни програми. В България обаче с този рамков договор се получи нещо парадоксално. С този рамков договор се цели в България при 100 % от пациентите  да бъдат постигнати тези критерии. Ако не бъдат постигнати тези критерии за качество има голяма вероятност личните лекари да бъдат санкционирани.

Според д-р Калайджиев не става въпрос за конкретни предписания. Става въпрос за нещо, което изобщо не е изработено като методика – нито за оценка, нито като критерии. Ние като сдружение имаме изработена такава методика, има предложени критерии, но те не бяха приети. Това, което касата на пръв поглед прие са цели за лечение. Те не могат да бъдат критерии за качество на работа. 

Означава ли, че ако пациентът не е постигнал кръвно под 140 на 90 значи личният лекар не го е прегледал качествено или не му е назначил качественото лечение. Но лечението на кръвното налягане зависи от страшно много неща. Само по себе си кръвното не е идентичен фактор и ако кръвното се лекуваше нямаше да умират най-много хора с високо кръвно налягане – повече отколкото всички други заболявания и то не само в България, а в цял свят. Така че ако беше лесно лечението на кръвното нямаше да говорим за социално значимо хронично диспансерно заболяване. Та може да изпишете най-новата терапия, но лечението на кръвното налягане зависи от страшно много други фактори и стойността му само по себе си е абсолютно променлива и не зависи само от лечението и препоръките. Дори хора, които нямат кръвно налягане могат да имат дни, в които имат високо кръвно налягане. Дори хора, които изпълняват лечението си могат да имат високо кръвно налягане и да получат инсулт, инфаркт или всичко останало. Така че меренето на стойността на кръвното налягане в кабинета е само контрол на лечението, но не може да бъде причина за контрол на качеството на работата на лекаря. Това е разликата.

Не е правена такава оценка в нито една област на медицината. Това е все едно по същия начин да кажете ако хирургът оперира пациент от онкологично заболяване, но пациентът развие метастази означава ли, че лекаря не си е свършил работата, хирурга говорим. По същия начин е и в общата медицина. Още повече, че лечението на голяма част от тези заболявания в крайна сметка сме принудени отново по същия рамков договор да назначаваме лечение, което е предписано от специалистите. Това означава, че не кардиолога, който е назначил лечението, а личният лекар, който мери кръвното, е този, който носи отговорността. Не е ли малко парадоксално? 

Профилактичните прегледи по Закона за здравното осигуряване са единствено задължение на пациентите в България.  

Аз няма да бъда съгласен да бъда глобяван ако един пациент си яде и си пие каквото си иска и когато отиде в лабораторията холестеролът му висок, аз да съм виновен. Така че най-вероятно ако тези неща останат голяма част от личните лекари ще сменят попрището си в тази без това недооценявана, непривлекателна и оплювана доста често професия.

Въвеждането отново на време за преглед означава отново затруднение. Проблемът е, че ако ние караме по 10 минути на преглед при задължителна амбулатория от 5 ч означава, че примерно ще можем да прегледаме около двайсетина човека, което е едно много добро пожелание, ние мечтаем за времето, когато ще преглеждаме по 20 човека на ден, но за съжаление за по-малко от 30 на този етап дори не можем да говорим, а има практики, които преглеждат на ден по 60 – 70 човека. Това отново ще бъде невъзможно, спираме отново на варианта „листа на чакащите”. 

Защо? Защото отново за пореден път в този рамков договор  времето за отделните дейности не може да бъде преливано.

Само че личният лекар  е единствената професия в България, която няма принципно регламентирано работно време – 24 часа на работа, т. е. парадоксите следват един след друг – хем съм 24 ч на работа, хем съм непрекъснато в дейност, хем трябва да спазвам точно определени часове. 

Тогава ще помолим пациентите да боледуват по точно определени часове!