Какво да очакваме от дебата за Европа на различни скорости и българското участие в него, за отпадането на валутния борд и влизането на България в Еврозоната За крехкия баланс на везните между прагматизма на икономистите от една страна, и страха и нихилизма на европейците – от друга, за диагнозата на българската икономика 20 дни преди изборите ще разговаряме с икономиста проф. Боян Дуранкев.
Проф. Дуранкев: За съжаление се оказва, че Европейският съюз до този момент не може да вземе мъдри решения за бъдещето. В повечето случаи т. н. четири най-силни страни дърпат чергата към себе си. Да го преведа на слушателите – това означава, че Европа ще продължи да се развива на 28 скорости, като най-бавната скорост, ако въобще има развитие, защото може да се очаква и обратната посока на развитието, най-слабото развитие ще има, за съжаление, една страна и пак попаднахме в обсега на това европейско разделение, най-слабо развитата страна е България и тя ще продължава да остава все по-назад, и все по-назад ако се приема Европа на две скорости или обратно казано Европа на 28 скорости.
Европа всъщност премахна границите за търговийката между страните и за свободно донякъде пътуване между отделните страни, донякъде свободно, тъй като за сметка на Берлинската стена сега има много новоизградени стени, които разбира се създават някакво разделение. Европа не успя да се обедини, не успя да начертае планове и стратегии за бъдещето, не успя да осигури програми за догонващо развитие на по-слабо развитите страни като България и по тази причина Европа в момента изглежда разпарчетосана, разединена и въобще не прилича на съюз. Даже забележете, когато някой отвън, примерно от САЩ или от Русия, трябва да комуникира дипломатически с ЕС, той трябва да комуникира поотделно с 28 външни министри, а не с централата на ЕС. Така че Европа не успя да изгради общата сграда, общото обединено европейско пространство и общата стратегия за бъдещето. Бъдещето на ЕС засега остава неясно, да по отношение на мигрантите Европа не успя да изгради обща отбрана, обща миграционна политика и обща стратегия какво да се прави.
Обратно казано, това би означавало, че Европа трябва след като се проведат тази година най-важните избори в тези страни, като Германия, като Франция и даже като България, Европа трябва да седне на кръглата маса и да потърси решение за бъдещето, ако въобще има някакво бъдеще след Брекзит.
Ако се създадат и реализират условията за Европа на две скорости България ще продължи да бъде експортьор на млада и интелигентна, сравнително интелигентна, тъй като не може да се каже, че всички напускащи България са интелигентни, но сравнително интелигентна работна сила, т. е. България ще продължи да се обезлюдява и ще остане страната с най-тежък демографски проблем от гледна точка на пенсионерите, тъй като няма да има млади хора, които да работят. Само да напомня, че и сега нашата държава дава, например за миналата година от бюджета си към пенсиите малко над 4 милиарда лева и ако продължава така да експортира своята работна сила, а тя заминава за чужбина тъй като тук няма добри условия – има ниско заплащане и огромна олигархия и корупция, то тогава България съвсем няма бъдеще освен като някаква територия, на която общо взето около 7 милиона живеят и преживяват тук докато ЕС е бъдеще на 520 милиона. И разбира се, в другите страни хората ще намерят и по-добро здравеопазване, по-добро възнаграждение, по-добри данъци, по-добри пътища и т. н., т. е. България без общи решения на ЕС за догонващо развитие на такива страни като България, България просто няма никакво бъдеще.
В никакъв случай не трябва да бързаме точно в този момент да влизаме в еврозоната, даже бих казал, че служебното правителство си позволява неща даже да приказва неща, които са за редовен кабинет и то устойчив, стабилен кабинет. Не може служебен кабинет да се занимава с този въпрос при положение, че имаме Европа на две скорости, Брекзит предстои, а пък голяма част от страните в еврозоната получиха тежки бюджетни проблеми именно, влизайки в еврозоната. И като добавка, като капак на всичко защо да бързаме като имаме валутен борд, който гарантира фискалната политика, че има някакви регулации и който е котва към самото евро. Т. е. в никакъв случай не бих препоръчал в този момент да се бърза с едно решение, за бързо влизане в еврозоната. Освен това ние сме в Чакалнята, която се нарича европейски резервен механизъм, което всъщност е договорът между Европейската централна банка, страните от еврозоната и страните от ЕС, които не са част от еврозоната и кандидатстват. Така че ние сме част от този договор, тъй като от 2007 г. сме подписали, че приемаме, че в бъдеще се доближим и ще влезем със самото евро. Бих казал не трябва да се бърза и по друга причина, тъй като ако ние влезем в еврозоната и ни приемат бързо е голям въпросът какво ще се прави с валутния резерв, който в момента на влизане в еврозоната става излишен. Това е съвсем различно от фискалния резерв на правителството валутният резерв и в момента той наброява малко над 20 милиарда евро. Ако има стабилно правителство и ако влезем в еврозоната с този валутен резерв, първо, ние можем веднага да платим целия външен дълг на страната, който е около 10 милиарда евро, т. е. ще останат разполагаеми около 10 милиарда евро в ръцете на следващото правителство ако ни приемат в еврозоната. И при една такава въпиюща корупция, каквато е в България, при такава олигархия със силни позиции във властта, ето, сега предстоят избори и със сигурност олигархията ще има своите представители, свои кукли в следващия парламент. Тогава тези 10 милиарда лева чисти, които ще останат със сигурност ще потекат към касичките на най-едрите олигарси, а те са 200 – 300 семейства в България. Обратно казано: не трябва да се бърза в никакъв случай, това е мъдрото решение. И е естествено – в секундата, в който влизаме в еврозоната валутният борд престава да съществува.
За санирането съвсем ясно да го кажа – сега в момента не сме в състояние даже да санираме това, което е построено преди 27 г., не само за панелките, става дума и за предприятията и за всичко, независимо от красивите цифри на статистиката. И даже още нещо, икономиката ни е такава, че в момента реалното потребление на населението, говоря в натури, в стойности не само, но като потребление на храна, като потребление на жилища и на други работи е далече под нивото на 1990 г., т. е. икономиката ни е в тежко болнично състояние, наречено кома. Дано някой да даде тласък, но без едно мъдро поведение на самия ЕС и без чисти политици, свети политици, ето, наскоро беше 3 март, значи има българи, които са достойни и не са корумпирани, без такова поведение просто България няма бъдеще. Всеки в момента се е вторачил в личните си печалби, в сметките си в швейцарски банки и във вилите си на Халкидики.
Чуйте звуковия фал:
Правителство по-скоро ще се сформира и то ще бъде между формациите, за които говори Бойко Борисов, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП и ИТН. Друг обаче е въпросът доколко ще бъде трайно. Това прогнозира социологът Кольо Колев. Добави още, че за да просъществува такъв тип управление ще е необходимо политическо майсторство, което липсва на нашите..
Политиците със здрав разум не могат да надделеят над тези, които са обладани от тяснопартийни интереси. Призовавам вторите да си отворят очите и да си дадат сметка, че служат на България, а не на партиите си. Това заяви пред Радио Пловдив проф. Огнян Герджиков , юрист, бивш председател на Народното събрание и бивш премиер. Той не е..
Фондация „Общност в помощ на зависимите“ ще ползва под наем къщата, в която доскоро ще помещаваше пловдивското сдружение „Майки срещу дрогата“. Това стана с решение на последната си сесия Общинския съвет в Пловдив. Единодушно съветниците решиха да предоставят къщата, в която се помещаваше доскоро пловдивското сдружение „Майки срещу дрогата“ на..
"Предложението на Борисов за възможната формула за управление - ГЕРБ-ПП, ПП-ДБ, БСП и ИТН не е нищо качествено ново. Той заяви, че няма да прави коалиционно управление с ДПС на Пеевски или ДПС - на Доган и че те няма да бъдат в изпълнителната власт. Но на въпрос каква ще бъде динамиката на отношенията му с Пеевски, той заяви, че парламентарната работа..
"Ние започнахме "спускане надолу по пързалката с все по-голяма скорост" през лятото на 2021 г., когато започнахме актуализации, вдигане на социални разходи, увеличаване на дефицита, пак дългове, пак актуализации и така безкрай". Така бившият министър на икономиката и вицепремиер Николай Василев коментира работата по държавните финанси в..