27-те правителствени и държавни ръководители проведоха в Брюксел неформална среща, на която не се взе никакво решение. На нея по- скоро бяха сверени часовниците за това кой на какви позиции е преди срещата в Италия на 25 март. На лидерите беше предложен текст на проектодекларация как страните да продължат да съществуват в ЕС, след излизането на Великобритания.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск даде да се разбере, че ще работи за политическото единство на ниво 27 държави, въпреки че подчерта, че разбира защо някои искат да се развиват с по- бързи скорости. Преговорите на ниво министри ще продължат до срещата в Рим, в края на март.
Българският президент Румен Радев внесе поправки в проектодокумента. Той настоява да се изчистят противоречия в него, тъй като в една част се говори за единство и проспериращ съюз, и в същото време, друга част говори за различни скорости на развитие. Според държавния глава това противоречие не може да съществува. Румен Радев настоява и за поправка, която да гарантира продължаване на политиката на кохезионност за подпомагането на икономически изостаналите държави, за да могат да те да наваксат.
Президентът опроверга публикациите, че е подкрепил СЕТА /Търговското споразумение между ЕС и Канада/ и обвини медиите в манипулиране на фактите и спекулативност, защото нищо не е подкрепял и нищо не е подписвал. Формално това е така.
В текста, който беше съгласуван, се казва че ЕС приветства ратифицирането на СЕТА от Европарламента и очаква неговото частично прилагане. В същото време този текст не е гласуван и не може да се приеме като официално решение на ЕС, тъй като нямаше консенсус. Причината, обаче, е съвсем друга – наложеното от полския министър - председател Беата Шидло вето върху цялата декларация, заради избора на Доналд Туск за втори мандат като председател на ЕС.
На практика Румен Радев беше спасен от полското вето. То предотврати решението да стане политически акт. Президентът повтори тезата си, че трябва да се сезира КС и го определи като заплаха за българската икономика.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Облачно
Превалявания