Турция стои от доста време в чакалнята на ЕС и в момента е в изгодното положение да може да изнудва Европа с това, че е своеобразен буфер за огромния бежанския поток от Сирия, Афганистан, Египет. Европа в момента е в един много ключов момент. За първи път може би от от 60 години насам от края на Втората световна война започват политически трансформации – навсякъде има предстоящи решаващи избори. Бъдещето а целия свят в този район е поставено на карта, заяви социологът доц. Алексей Пампоров.
Политиката винаги е игра на власт, в която с интриги и малко по-явно или не, се опитваш да си наложиш волята. От какво се оплаква Турция? От това, че не й били разрешили да си провежда митингите в Холандия и в Германия. Ами и в Турция не са позволени митинги – т.е., ако някой български политик сега реши да отиде в Турция във връзка с изборите, Турция разреши откриване на секции при забрана на провеждане на митингови мероприятия. Това е очевиден двоен аршин. Ердоган ясно се бори да въведе един тоталитарен режим от сталинистки тип, като се готви да управлява до 2030 г., пренебрегвайки Парламента, еднолично.
Защо има такъв тоталитарен реживм? В Турция от 5-6 години скрито тече гражданска война. Кюрдите в Турция са изключително активни в района на Диарбекир, езерото Ван, там реално протичат военни действия. Неслучайно имаше атентати в Анкара и Истанбул, защото това е част от партизанското им движение. Войната в Сирия даде тласък на кюрдската съпротива и в това отношение Европа – в частност Франция е доста виновна. Кюрдите в Сирия бяха въоръжени да се борят срещу Ислямска сържава, но те са в тесни връзки с тези – в Турция. Сигурността на Турция е застрашена. Нейната цялост е заплашена. Виждаме, че Ердоган говори за „велика Турция“ и това е неговият начин да остане на власт, за дакара хората да се чувстват силни, защото Турция е пред разпад. Тя е пред опасността да изгуби югоизточните си райони, ако изглежда слаба и може ЕС или ООН да се опитат да „натиснат“ с решение да се създаде Кюрдистан например и да се отцепят територии от Турция. Не е случайно, че Турция влезе в съьз с Русия, защото и двете държави имат интерес от това от тях да не бъдат отцепени територии. За тях миграцията е коз.
Но има и друго - ние сме заплашени от миграционна вълна обаче не само, ако Ердоган реши да пусне мигрантите на европейска територия, но и ако след април референдумът и Ердоган спечелят. Турция има огромна диаспора в Европа, холандците – нямат в Турция, Турция има, заради гастарбайтерите – 4 млн в Германия, няколкостотин хиляди в Холандия, така че нормално е Турция да се опита да повлияе. Ако българите в Холандия, Германия и Англия смятат, че имат права и искат да гласуват на нашите избори, защо по тази логика на турските политици да им се забранява?! Не мерим с еднакъв аршин нещата.
Винаги казваме Германия, Франция, Бенелюкс са важни за ЕС, но Холандия е много важен играч за общата европейскост,ако след изборите стартира с един много силен проевропейски играч. Проблемът е, че ако спечели крайната десница в Холандия, за нея сме точно толкова нежелани мигранти, колкото и турците и Холандия за тях не иска да бъде повече донор на далечни провинциални страни. „Европа на две скорости“ изглежда все по-застрашаващо приближаваща, ако там спечели крайната десница. Нидерландският либерализъм е нещо чудесно, но лошото е, че той изчезва и се появява нидерландският радикализъм. Ако спечели крайната десница – партията на свободата, т.е. онези, които не искат мигранти, това означава край на нидерландския либерализъм. Дилемата ни тогава ще бъде между нидерландския и турския тоталитаризъм , т.е. България ще бъде между чука и наковалнята.
Повече чуйте от звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...