Съществува ли индекс на щастието и защо болшинството българи определят себе си като щастливи, но неудовлетворени от живота си хора? В Световния ден на щестието – 20 март ще попитаме трудно ли се открива щастието и каква е цената му? Чуйте какво мислят пловдивчани, а след това и психологът доц.д-р Маргарита Бакрачева от Института за изследване на населението и човека при БАН.
Щастието има безкрайно много определения, което е най-показателното, че е едновременно категория, вълнуваща всеки човек и че тя е много субективна. Универсалното обаче са нематериалните неща, които хората свързват с щастието. На първо място е здравето, добрите взаимоотношения с близките, с приятелите, факт е, че при въпро за щастието, всички свързват отговорите с нематериални категории. При нас българите има един специфичен индивидуализъм - хората си помагат, когато са в беда, но невинаги успяват да се радват достатъчно на проблемите на другите. Неизменно свързано с щастието обаче е усещането за общност, усещането, че сме приети от тази общност и се чувстваме у дома си.
В света има държави, които имат Министерство на щастието. Това, което е провокирало връзката между психологията и икономиката по отношение на психичното благополучие и здраве, е чисто икономическият фактор. Защото когато хората се чувстват добре, те са и по-работоспособни. Връзката е доста директна. А по отношение на множеството индекси и международни сравнения, които се правят от десетилетия, този индекс „щастие“ определя не точно самата дума щастие, колкото цялото ни психично благополучие. Той съдържа и субективното усещане за щастие и същевременно – удовлетвореността, която хората изпитват от работата, от хората, от всичко.
Има голяма разлика в това, дали питаме хората чувстват ли се щастливи или какво е за тях щастието, когато ние ги отправяме в конкретна категория. Друг обаче е въпросът, когато измерваме индекса „щастие“ и при него отговорите са по скала. Ако определяме от 1 до 7 или от 1 до 10, хората твърдят, че са щастливи, но избират ниските категории и това ни отнася във всички междукултурни сравнения в дъното на таблиците. Това е и парадоксът, обясняващ защо българинът е щастлив, въпреки че е неудовлетворен от живота. Когато имаме пред себе си цифри, ние използваме все пак материални индикатори, които не описват напълно какво означава щастието и то се свежда до удовлетворението от здравни услуги, и пътищата напр. Тогава се отдалечаваме от това, което е вътре в нас. В единия случай цифрите ни вкарват в материалните измерения и не можем да се абстрахираме от средата, а когато въпросът е отворен „щастлив ли си“, тогава се обръщаме към себе си и към духовните неща. При нас се запазва трайна тенденцията да не сме особено щастливи, има съществена пропаст дали анкетата се прави в рамките на държавата и хората се сравняват помежду си или когато правим сравнение с други държави и там има различни макро- влияния.
В наши ръце обаче е да не пропускаме момента. Ако сме фиксирани в миналото или в бъдещето, поставяйки си различни цели, пропускаме да изживеем пълноценно момента. А щастието е именно в това – „при нас“ „тук и сега“, усмивката на лицето на другия.
Повече от разговора с доц.д-р Маргарита Бакрачева чуйте от звуковия файл.
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..
"Коледа за мен е съчетание между духовното и земното. Съчетание между самото Рождество, което е един от основните камъни в християнството и земното, защото е имения ми ден. Преди всичко обаче Коледа за мен е миризма на горящ пън, студ навън и щастието, че сме всички заедно". Така описа своите усещания на 25 декември именика Христо Коликов,..
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..
Тази година е като продължение на предишната, а предишната на предходната и това е лошата тенденция на инерция от Ковид кризата насам, определи доцентът по социология Алексей Пампоров. В глобален план има тенденция на преподреждане, в която за съжаление и "добрите" също показват липса на морален интегритет. Видя се, че светът не е черено - бял. За..