Съществува ли индекс на щастието и защо болшинството българи определят себе си като щастливи, но неудовлетворени от живота си хора? В Световния ден на щестието – 20 март ще попитаме трудно ли се открива щастието и каква е цената му? Чуйте какво мислят пловдивчани, а след това и психологът доц.д-р Маргарита Бакрачева от Института за изследване на населението и човека при БАН.
Щастието има безкрайно много определения, което е най-показателното, че е едновременно категория, вълнуваща всеки човек и че тя е много субективна. Универсалното обаче са нематериалните неща, които хората свързват с щастието. На първо място е здравето, добрите взаимоотношения с близките, с приятелите, факт е, че при въпро за щастието, всички свързват отговорите с нематериални категории. При нас българите има един специфичен индивидуализъм - хората си помагат, когато са в беда, но невинаги успяват да се радват достатъчно на проблемите на другите. Неизменно свързано с щастието обаче е усещането за общност, усещането, че сме приети от тази общност и се чувстваме у дома си.
В света има държави, които имат Министерство на щастието. Това, което е провокирало връзката между психологията и икономиката по отношение на психичното благополучие и здраве, е чисто икономическият фактор. Защото когато хората се чувстват добре, те са и по-работоспособни. Връзката е доста директна. А по отношение на множеството индекси и международни сравнения, които се правят от десетилетия, този индекс „щастие“ определя не точно самата дума щастие, колкото цялото ни психично благополучие. Той съдържа и субективното усещане за щастие и същевременно – удовлетвореността, която хората изпитват от работата, от хората, от всичко.
Има голяма разлика в това, дали питаме хората чувстват ли се щастливи или какво е за тях щастието, когато ние ги отправяме в конкретна категория. Друг обаче е въпросът, когато измерваме индекса „щастие“ и при него отговорите са по скала. Ако определяме от 1 до 7 или от 1 до 10, хората твърдят, че са щастливи, но избират ниските категории и това ни отнася във всички междукултурни сравнения в дъното на таблиците. Това е и парадоксът, обясняващ защо българинът е щастлив, въпреки че е неудовлетворен от живота. Когато имаме пред себе си цифри, ние използваме все пак материални индикатори, които не описват напълно какво означава щастието и то се свежда до удовлетворението от здравни услуги, и пътищата напр. Тогава се отдалечаваме от това, което е вътре в нас. В единия случай цифрите ни вкарват в материалните измерения и не можем да се абстрахираме от средата, а когато въпросът е отворен „щастлив ли си“, тогава се обръщаме към себе си и към духовните неща. При нас се запазва трайна тенденцията да не сме особено щастливи, има съществена пропаст дали анкетата се прави в рамките на държавата и хората се сравняват помежду си или когато правим сравнение с други държави и там има различни макро- влияния.
В наши ръце обаче е да не пропускаме момента. Ако сме фиксирани в миналото или в бъдещето, поставяйки си различни цели, пропускаме да изживеем пълноценно момента. А щастието е именно в това – „при нас“ „тук и сега“, усмивката на лицето на другия.
Повече от разговора с доц.д-р Маргарита Бакрачева чуйте от звуковия файл.
Компаниите в България успешно се адаптират към новия модел в автомобилната индустрията. Започват да произвеждат нови продукти. Освен това у нас се създава софтуера и самата конструкция на най-модерните електромотори и инвертори за тях. Това коментира Любомир Станиславов, който е изпълнителен директор на Автомотив клъстер България, във връзка с..
Богомил Николов от организацията „Активни потребители“ коментира в програма "Ден след ден" обявения в Хърватия клиентски бойкот, заради високи цени, разпространяващ се и в съседните страни и затихналия, поне засега, сблъсък между мобилните оператори и Комисията за защита на потребителите у нас . Според него потребителските бойкоти имат дълга история..
Бюджетът на държавата представя политики и споровете по него е нормално да са остри, по- ползотворния разговор би бил за конкрекретните приоритети, по които ще се работи. Но може би заради това, че така по- лесно дебатът стига до гражданите, фокусъте е колко е дупката в хазната, коментаръте на професорът по макроикономика от ПУ Станимир Кабаиванов...
Oбщина Пловдив трябва да плати от бюджета допълнително 6,8 млн лева , ако иска да има работеща електронна система в градския транспорт. Това разкри Илия Гатев от групата на БСП за България на общинската сесия, като цитира доклад на зам.- кмета Ерол Садъков за системата за управление на градския транспорт и договора с "Тикси", която трябва..
Синдикат "Образование" предлага на МОН да дадат още няколко дни към междусрочната ваканция, за да се пребори грипната епидемия. "На практика вече сме в национална грипна епидемия, след като половината области обявиха такава. На места, както и в Пловдив, децата учат онлайн. Ако учителят е болен или 30% от учениците са болни, за какво качество на..