Във финалната седмица преди вота ГЕРБ изпревари БСП с около 1%

За ГЕРБ биха гласували 20, 2 процента от анкетираните в проучване на Центъра за анализи и маркетинг, за "БСП за България" - 19, 8 на сто, показва национално представително изследване на Центъра, направено между 10 и 16 март сред 1012 души и финансирано със собствени средства на агенцията.

ДПС биха подкрепили 7, 4 на сто от всички анкетирани, Обединените патриоти - 6, 8 на сто, "Воля" - 4, 2 процента.
"Реформаторски блок - Глас народен" биха получили 2,4 процента, "Да, България" - 1,3 на сто, "АБВ - Движение 21" - един процент. 

За ДОСТ биха гласували 0, 9 на сто от всички анкетирани, същият е и делът на "Нова република.

"Не подкрепям никого" биха избрали 2, 7 на сто, 21 на сто декларират, че не са решили за кого да гласуват, а 10, 8 процента - че няма да гласуват. 

Очакваме между 3 500 000 - 4 000 000 души да отидат до урните, уточни Юлий Павлов от Центъра. 

Делът на подкрепа само сред гласуващите е 27, 5 на сто за ГЕРБ, 27 процента за "БСП за България", 10, 1 на сто за ДПС, 8,9 на сто за Обединените патриоти, 5,5 на сто за "Воля".

За "Реформаторски блок - Глас народен" биха дали вота си 2, 8 на сто от гласуващите, за ДОСТ - 1, 8 на сто, за "Да, България" - 1, 4 на сто, за "Нова република" и "АБВ - Движение 21 " - по 1,1 на сто от гласуващите.

Като разпределение в следващия парламент ГЕРБ би получил 31, 4 на сто от действителните гласове и между 81 и 90 депутати, "БСП за България" - 30, 7 на сто от действителните гласове и между 79 и 88 депутати, ДПС - 10, 4 на сто от действителните гласове - или между 26 и 31 депутати, Обединените патриоти - 9, 6 на сто от действителните гласове и вероятен брой народни представители между 24 и 29. За "Воля" прогнозата е 6,1 на сто от действителните гласове или между 14 и 19 народни представители.

"Реформаторски блок - Глас народен" би получил 3,6 на сто от действителните гласове, което означава, че може и да не прескочи бариерата, но може и да попадне в НС и да има 10-12 депутати, според Юлий Павлов. Той обясни ,че има много хора, които ще решат в последния момент за кого да гласуват и последната седмица ще бъде решаваща.

Според него резултатите показват, че много трудно ще може да се състави правителство с двукомпонентна подкрепа.

За 23,2 на сто най-добро управление на страната би било ГЕРБ и други десни партии, за 18, 2 на сто - БСП и други партии, за 9, 5 на сто - ГЕРБ и Обединени патриоти, а за 8,3 - БСП и Обединени патриоти. 

Равни дялове - по 2,3 на сто, смятат, че най-добро управление би било ГЕРБ и ДПС или БСП и ДПС. Няма комбинация, която да е харесвана дори от една четвърт от хората, посочи Юлий Павлов.

Одобрението към служебното правителство малко е намаляло, но 51 процента продължават да го одобряват. Неодобрението малко се е увеличило, но е по-ниско от одобрението - 31 процента, коментира социологът. Той отбеляза, че това е завиден рейтинг, който нито едно от редовните правителства в последно време не е постигало.

Челната петица при рейтингите е оглавявана от президента Румен Радев - 60,3 на сто, следван от Йорданка Фандъкова - 44,3 на сто, които са и единствените с положителен рейтинг. Трети е Огнян Герджиков - 40,6 на сто, след него са Илияна Йотова - 38 процента, и Бойко Борисов - 35, 3 на сто.

Ниските доходи /според 63,5 на сто/, безработицата /49,6 на сто/ и здравеопазването /42,4 на сто/ са основните проблеми пред страната според анкетираните. Корупцията по високите етажи на властта - според 37, 5 на сто, и престъпността - 26,3 на сто.
Бежанците и мигрантите е посочен само от 15 на сто, мнозинството не слагат този проблем между първите три, коментира Павлов.