Хипотезата за правителство на ГЕРБ и ОП е благоприятна

Всяка една победа на ГЕРБ щеше да е голяма дори с половин глас, защото за четвърти път партията печели парламентарни избори и то за втори след 2013-та ги печели в немного добра политическа обстановка. 

Този път не бяхме в хипотезата „Всички срещу ГЕРБ", но въпреки това, след оставката на Борисов 2 очакванията за срив втори път не се сбъднаха – поради това че Борисов бързо влезе в нов образ, поради това че Цветанов  проведе много интелигентно кампанията си и заради включването като активни участници в кампанията на Томислав Дончев, Екатерина Захариева, Владислав Горанов, които  много силно се представиха. Това заяви Георги Харизанов от Институт за дясна политика.  

Фактът, че за четвърти път печели ГЕРБ е наистина голямо постижение и то не само в българската история, а и по принцип.Сега обаче е редно  разговорите за политика  вече малко да се разчупят, тъй като вече не сме в кампания и на никого не му трябва такава подкрепа, каквато Борисов получаваше от реформаторите – с тонове приятелски огън.

Харизанов припомни факта,  че управленската коалиция в миналия Парламент се състоеше само от ГЕРБ и РБ и те имаха общо 107 гласа.  ПФ подкрепяше, без да участва в управлението. АБВ подкрепяше, участвайки пряко в управлението, след което напусна и от това не последва нищо.  Но коалицията беше двупартийна. В момента ГЕРБ и ПФ имат пълно мнозинство, така че хипотезата за съставяне на Правителство е много по-благоприятна от математическа гледна точка, отколкото в миналия парламент.  Какви са отношенията между тях, можем само да гадаем, но има ясно мнозинство, което е работело добре и можеше да продължи  от гледна точка на патриотите още две години.

Веселин Марешки има специфично чувство за хумор и очевидно не се вижда в ролята на министър, а - на премиер. Това говори добре. Обичам успелите хора, които си вярват. Той обаче не е в бизнеса, а в политиката и тепърва ще се учи на политика. Въпреки всичко което се изговори  по адрес на ГЕРБ 2013-та, 2014-та,  г-жа Кунева беше една от най-активните, които говореха, че ГЕРб е партия фалшивика, партия на властта и ще се разпадне, ГЕРБ е чула невероятни неща от всички, които членуват в ЕНП.  От ГЕРБ нямаше обаче нито една дума – критика и нито една атака към другите партии. От другата страна такива атаки не спряха и целта беше да им се отговори. ГЕРБ не тръгнаха да играят тази игра, а се фиксираха върху своята кампания. Тази партия показа, че няма нищо против да има десни партньори в Парламента. Изборите обаче показаха друго и сега Борисов трябва да се настрои към реалностите, независимо какви са те.

В духа на феър плея обичайно е  да поздравим БСП за силния им резултат. Дори не мога да повярвам, че го казвам, но така е редно. Много коментари имаше, когато Корнелия Нинова издигна кандидатурата си за лидер на БСП. Тезата ми тогава беше, че ако Михаил Миков остане председател на БСП, нищо добро не чака партията. Нинова успя да събуди и раздвижи и съживи партията. Радетел съм на двуполюсния модел, не съм сигурен, че БСП е левицата, която  трябва да представя България, но особено след резултата й на президентските избори не виждам никаква изненада в инерцията на БСП. Как тя ще успее да я съхрани е друг въпрос, тъй като разривът с проевропейските политики е гигантски, оглушителната тишина откъм Станишев прави все по-голямо впечатление и ще  е изключително важно поведението й през следващите дни, за да се съхрани това лидерство. На  т.н. традиционна десница й  предстои тежко преструктуриране, там има амбициозни лидери, на които им се иска да участват в реалната политика, им омръзна да се занимават с краткотрайни съюзи. Предвиждам оттам отлив на личности, но предсрочни избори не се очертават скоро, първо поради факта че ГЕРБ и ПФ имат над 120 народни представители. Това е нещо много важно. Второ, председателството, което ни предстои през следващата година е много важно и то привнася една европейска легитимация  и харесване на властта, което е типично за всеки един българин, който отиде на висока позиция в чужбина. Това е една чужда, европейска легитимация на властта, която е огромен плюс. Няколко месеца след края на председателството има евроизбори. По време на тях доверието към  властта  или ще се препотвърди, или не. Ако се препотвърди, защо да се правят нови избори?! Аз не виждам през последните месеци нещо, поради което т.н. обединени патриоти да бъдат чак толкова много неприемливи. Въпросът при тях е, че те са идейно много различни, но пък те твърдят, че ги обединява патриотизмът. Очевидно не малък процент от българските избиратели припознават тази теза за легитимна. Те са лоялен партньор на ГЕРБ, проведоха пасивна, тиха, ниска кампания и  не виждам с какво толкова биха могли да предизвикат възмущението на европейските партньори.