Социологът Станислав Стоянов със свой коментар за гласуването според образованието и възрастта на българите в интервю за Радио Пловдив:
Станислав Стоянов: Ще започна от това, че вероятно имам малко по-различна гледна точка от част от анализаторите и предпочитам сега повече да говоря в абсолютни гласове, защото процентите в общи линии при сравними предишни избори са много малко казващи. Какво имам предвид? Основно имам предвид тезата, че разликата между ГЕРБ и БСП се е уголемила спрямо предварителните прогнози и идва от това, че БСП някъде по пътя си е счупило устава. Тази теза ще трябва да обясни примерно за в Пловдив, нека почнем от Пловдив град, защо БСП спрямо 2014 г. е вдигнала резултатите си от 19 хиляди гласа на 40 хиляди гласа, а защо в трите района на София, при положение, че през 2014 г. БСП само в 25-ти район, да поясня за слушателите, 25-ти район София това са „Люлин”, „Надежда”, „Обеля”, Банкя, само там БСП е имала по-голям резултат от Реформаторския блок, а в момента има в трите софийски района - 23, 24, 25, БСП има по-голям резултат от сумарно взети и трите формации „Да, България”, Нова република и Реформаторски блок.
Вотът за БСП се връща в групи хора като, ето, тук започвам с демографията на вота, се връща на групи хора примерно между 30 и 60 г. Там БСП е втора след ГЕРБ 30 на 25 по данните от нашия екзит пол и в общи линии чувствително води, пак ще кажа, на трите формации, които заедно събират по-малко от нея в тази възрастова група. Нещо повече, с 18 % повече при хората между 18 и 30 г. БСП също е втора сила. И тук, пак ще кажа, че води на въпросните три десни формации.
Понеже много се говореше, че „Да, България” имала изключително висок профил сред висшисти, сред младежи, това е факт, това е факт, но все пак да не забравяме, че говорим за 100 хиляди гласа и в крайна сметка въпросната десница се раздели на три части, от които точно „Да, България” се оказа формацията, с извинение ще го кажа, за да бъда най-ясен, най-жълтите на жълтите павета в София. От там насетне Реформаторския блок точно обратно успя да удържи областните градове и по-малките населени места от градски тип докато Нова република на Радан Кънев в общи линии имаше близък профил до тиз на формацията на Христо Иванов – повече в София, относително по-малко в областните градове и в крайна сметка разделянето на три плюс още една четвърта част на целия този вот на Реформаторския блок и тази четвърта част, която отиде към ГЕРБ, позволи на ГЕРБ след резултати от 1 милион и 50 хиляди гласа през 2013 г. , 1 милион и 70 хиляди гласа през 2014 г., в крайна сметка днес взема 1 милион 145 хиляди гласа, т. е. близо 50 – 60 хиляди гласа повече.
Така че моята тема е тази – имаме по демографски профили един аспект на БСП, бих казал, едно връщане към най-добрите резултати от 2013 г. и връщане в групи, в която в общи линии тя беше загубила доверието и беше отсвирена, така да се каже и на изборите през 2014 и на европейските избори, там пък има 490 хиляди гласа. Дори в групата от 18 до 30 г. с 18 % тя е втора след ГЕРБ и този резултат е по-добър от трите формации, взети заедно.
БСП е взела 29 на сто от вота на хората с основно и по-ниско образование. 27 % от вота на тези хора е взела ДПС. 22 % от вота на тези хора са взели ГЕРБ. Ние говорим за тази група основно и в общи линии имаме предвид, че ДПС макар и с почти три пъти по-нисък резултат от ГЕРБ и БСП в крайна сметка има едно чувствително присъствие на тази група чисто и просто, защото нейният електорат почти изцяло идва от селата и от малките населени места, изобщо това е нормално. А БСП успя да се върни дори и там, но ние това го видяхме на президентските избори, в смисъл БСП беше загубила дори селата към 2014 г. Искам да поясня за вашите слушатели, тук не защитавам някаква теза в полза на БСП, искам да кажа, че това дава една доста по-различна картина на прочита на вота. Всъщност, ако има счупена тенденция аз бих казал, че това е тенденцията при т. н. автентично дясно. То просто буквално се потроши, потроши се на три, даже на четири аз казах като едната четвърт отиде в ГЕРБ и го стабилизира на тези избори, давайки му добра дистанция спрямо БСП. Някои вчера го нарекоха това „едно добро начало”, Христо Иванов го нарече "едно добро начало", както и да е.
Доколкото ромите в екзит пол отговарят откровено, особено тези, които са получили пари, за да гласуват, това беше групата с най-равномерното разпределение на гласовете според нашия екзит пол. Да кажем при българите силната концентрация е между ГЕРБ и БСП – почти две трети са там – 64 %, 34 % към ГЕРБ, 30 % към БСП и още 10 % в патриотите, останалите отиват в по-голямата си част към другите формации и партии. При ромите видяхме едно съмнително голямо пръскане – 25 % към ДПС, 22 към ГЕРБ и от там насетне останалата една четвърт се пръска между другите формации.
Нека сега слушателите ви да си представят 160 района избирателно от 240, в които има балотажи, мажоритарни балотажи и в тях води ГЕРБ, около в 50 района, в които има мажоритарни балотажи и в тях води БСП и 20 и няколко район, в които има балотажи и в тях води ДПС. Нека да си представим какво ще се получи след втория тур на такъв тип мажоритарни избори като парламент.
В общи линии бих казал, че както целия вот се подели, в общи линии този път много ясно между ГЕРБ и БСП, просто те засмукаха, аз съм по-скоро привърженик на тази теза, просто те засмукаха вота от средните партии, от малките партии към себе си.
Ако изключим позициите сред висшистите на автентичното дясно, да го наречем, и да речем в по-младите възрастови групи, позициите на автентичното дясно и особено на „Да, България” като цяло в повечето демографски групи се повтаря картината, в която основната концентрация е към ГЕРБ и БСП.
Цялото интервю със Станислав Стоянов е тук.
В програма "Точно днес" Румен Радев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България отправи апел към всички предприемачи, работодатели и работещи да се присъединят към протеста на 26 ноември в София, организиран във връзка с липсата на диалогичност от страна на управляващите по време на бюджетната процедура. Той съобщи, че..
Почти една от три жени в света е била жертва на психическо, физическо и/или сексуално насилие, а в България – една от пет. Това заяви в Международния ден срещу насилието над жени и момичета Теодора Муравеева, президент на Инър Уийл клуб в града. Организацията се включва в кампанията на ООН „Да оцветим света в оранжево!“ с акция в..
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..