След изборите нещата ще се влошават

Александър Йорданов: От тези избори  има само двe добри новини и всички останали новини са лоши. Ще кажа добрите новини. Добрата е, че политическа партия ГЕРБ спечели тези избори, а по този начин поне за известно време охлади мераците на социалистическата партия за властта. И все пак за пореден път стана ясно, че колкото и социалистическата партия да вдига шум и да пъчи мускули в България, политически мускули, тя в нашата страна е малцинство и социалистите трябва да свикнат с тази мисъл, че са малцинство. Но винаги проблемът е бил у нас да няма други партии, които да обслужват това червено малцинство. И тук вече за съжаление мога да кажа, че у нас през целия преход имаше такива партии, а с разделението си, с явяването си на три парчета на тези избори и т. н. десница за неин абсолютен срам обслужи интереса на БСП евентуално да стигне до властта.  Защото още не са отминали плановете на социалистическата партия от втора позиция на тези избори да направят евентуално правителство ако ГЕРБ не успее да направи такова. Това е първата добра новина, че все пак не БСП победи на тези избори.

Втората добра новина е, че тези избори са вече минало, защото те бяха съпроводени с една истерия просто, на празно говорене, на празни обещания, на невероятни лъжи, които се разказваха на хората и според мене те достигнаха дъното на популизма, а най-срамното бе поведението на този ненагледен образ Валери Симеонов, който и тази сутрин циркулираше по една телевизия, поведението му на границата, което е срам за европейска демократична България. От там нататък започват лошите новини.

Ще говоря за дясното конкретно. Става дума за млади, нови, да ги наречем „лидери”, защото не е лидер този, който не може да отведе своята партия до победата. А победата за десницата за десницата, така сме я мислили в началото още на прехода, когато се създаваше Съюза на демократичните сили, не просто да гони някакви мижави 4 %, за да попадне в парламента, българската десница или демократична общност или както да я наречем тогава се създаде да управлява България, а не да плаче като последен прошляк пред вратата на парламента. И вината е изцяло на лицата, които се представят за нейни политически водачи. Това са просто некадърни хора, те не стават за политика и накрая те извадиха на преден план своето лично его, говореха едва ли не като богоизбрани и пр. и разцепиха гласовете на  хората. Това е огромна провокация към цялата демократична общност – да изхвърлиш ти на боклука 300 хиляди гласа за ради собственото си его и нарцисизъм, абсолютно необясним за мене. Значи, вярно, тези хора получили са позиция в своята партия, станал е председател, но той, ставайки председател се е вманиачил и трябва да си седнат на задниците, да се оттеглят просто от политиката и да се види дали отново може да се постигне някакво разбирателство, обединение и обща кауза.

Ами програмите им, който е чел програмите на всичките тези три формации, които разпиляха гласовете, ще види, че те съвпадат на 90 %, все едно един човек ги е писал. Е, кое ги разделя тогава? Единствено личните им физиономии, не могат да се понасят един друг. Ами това са елементарни хора. На избори е важно да печелиш гласове, бюлетини, а не дали Раданчо не харесва Лукарски, или Лукарски не харесвал не знам кой и т. н., това са елементарни неща.

Аз смятам, че в тази десница ще се намерят по-разумни, по-млади хора, които ще разберат, че единственият шанс е да се обединят, за да могат при едни следващи избори, а тези следващи избори, помнете ми думата, те ще бъдат в рамките след една година, най-късно година и половина, т. е. ние отново сме в някаква форма на предизборна ситуация, така че те трябва да се подготвят за едно по-добро явяване тези десни сили и отново повтарям добро явяване не е да попаднеш в парламента. Това е, как да кажа, поведението на плъхове, на мишини, които гледат просто да се намърдат в парламента. Доброто явяване за българската десница е или да печели изборите или да управлява с някоя друга партия, която е спечелила изборите. Разбира се, това не може да бъде Българската социалистическа партия. Това е азбучна истина от началото на прехода, тя няма да се промени и в следващите 25 г.

И сега лошите новини. България е изправена пред много сериозни предизвикателства. Страната е в криза, независимо, че никой от политиците не иска да признае открито това. Има криза на политическото представителство. Има съвсем реална икономическа криза. Всеки я чувства по джоба си. Ако не я чувства просто не знам как ги разбира нещата. Задава се управление, което във всички случаи ще бъде по-слабо от това, което имахме в рамките на миналото народно събрание и причината няма да е в ГЕРБ, както някои мислят, защото ГЕРБ каквато и да е тя е приета от Европа партия, умерено дясноцентристка народна партия и най-важното тя е предвидима, тя е предвидима в действията си партия. Проблемите ще дойдат в този парламент 44-ти от евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ независимо кои са те.  И защо мисля така? Защото в парламента, как да ви кажа, попаднаха партии с опозиционен манталитет – те са свикнали тези партии да бъдат „против”. Такива са и техните избиратели. Философията им е  да бъдат „против”. А сега същите тези хора трябва да преминат на съвсем нова релса – как да бъдат”за”, как да променят, как да управляват, да измислят по-умни, по-добри закони, как да започнат да увеличават пенсии, заплати и т. н. Тези неща бяха лесни да се казват предизборно, а, да видим сега как  ще ги изпълнят следизборно.  С други думи, вече с ураджийство, с размахване на байраци, с крещене против турците, ромите и т. н. държава няма да може да се управлява. Управлява се с професионализъм, с образовани кадри и аз лично се притеснявам, че в някои от коалиционните партньори, които искат да стават евентуално в правителство, те нямат такива кадри, нямат такива хора за управление. Това е голям проблем, пред който ще застане държавата.

Във всички случаи ние сме в конкретна ситуация. Ще бъде открито Народното събрание, най-възрастният депутат, не знай кой  е, може би пак Стефан Данаилов ще бъде, ще го открие и след това трябва да се конституират парламентарните групи и да се излъчи правителство. Ще започнат преговори. ГЕРБ няма безкрайни възможности – трябва да покани Обединените патриоти и партията на Веселин Марешни „Воля”. Това са възможностите пред политическа партия ГЕРБ. Всякакви други приказки от типа как ГЕРБ и БСП ще направят правителство, че Валери Симеонов той предлага и Обединените патриоти да бъдат в него и така щял да се получи механичния сбор от 202 депутати и да остане в опозиция само ДПС и партията на Марешки това са абсолютни глупости. Това отговори, че г-н Сеимеонов е далече от разбирането за  политика изобщо исе разсъждава запалянковски, махленски просто.

Очевидно е, че ГЕРБ ще направи определени компромиси, за да смести покрай себе си тези твърде неясни обединени патриоти и да се получи правителство на България. Но има вероятност и да не успее. Защото, отново казвам, в обединените патриоти има  голяма доза непрофесионализъм и опозиционно по принцип поведение. Те самите много често, когато са против не знаят какво искат, те просто са против. А държава, отново повтарям, с мислене „против” не се управлява. Важно е  от какво ще отстъпят от своите програми и виждания партии като Атака, като ВМРО, като партията на Валери Симеонов, за да се получи едно сравнително добро европейско, пронатовско управляващо мнозинство. И ако те не могат това да направят просто ГЕРБ няма да  може да състави правителство и мандатът ще отиде в БСП.  И тогава започват много лоши вече новини за България. Ситуацията е много кризисна. И нека не се подлъгваме, че минаха изборите и нещата ще се оправят. Точно обратното – минаха изборите  и нещата  ще се влошават.