Политологът проф. Тодор Танев, преподавател в СУ коментира дясното, което търси нови лидери; намира отговори за новия проектокабинет Борисов 3 и прави прогноза за бъдещите коалиции, които ще оцеляват - управлявайки.
Тодор Танев: Следя това, което излиза по медиите. Аз нямам никакви тайни данни отнякъде. Мисля, че е правилно по този начин да се действа, защото притесненото пространство, в което се намира тази коалиция от три патриотични партии в момента след изборите може да доведе до известни сътресения при тях.
Така, че г-н Бойко Борисов е прав в това отношение, ако ще прави коалиция с тях. Но има още една причина за подписването на отделни коалиционни споразумения, а това е европейското отношение. То не се отнася към всички от партиите в малката патриотична коалиция, само към една от тях, говорим за Атака.
Различни са причините да е трудна коалицията с БСП и отделно от това с ДПС. Струва ми се, че вече твърде дълго се шуми около това, че коалицията между двете партии е невъзможна.
Според мен, за разлика от други анализатори, по програмите на ГЕРБ и на социалистическата партия доста се различават. Просто това, което трябва като по-малкия партньор БСП да направи, е изглежда твърде много. Те трябва да се откажат от голяма част от програмата си, включително и с отношенията с Русия и изобщо нещата, с които спечелиха. Ако ще има избори след година това ще им нанесе доста лоша шега.
Прекомерни са исканията на патриотите за министерски постове. Да, искат твърде много. Сега им е дошъл моментът, защото следващият не се знае кога ще е и дали ще го има. За съжаление такава е българската политическа култура. Ето, в Германия едвам намериха кандидат за президентския пост, докато тук, за който и да е пост, има достатъчно много кандидати.
За класическото дясно – по принцип там има няколко заложени грешки. Едното е, че дясното в България, това и други го казват, не се конституира по правилния начин, не се легитимира по начин, който да е добър за началото на 21 век. Беше изненада промяната 1989 г. и това, което хората се сетиха е да изпокръстят улиците на министри от времето на царска България. По-скоро символът на едното време стана легитимацията на нашето дясно, след което пък комунизъм – антикомунизъм, когато започна да буксува на място като две движения, които половината от населението на България не разбират чак толкова добре за добро или лошо. Достигна се до там, че който най-много не е с БСП, той е този, който може да спечели. ГЕРБ иззе тази територия. Той чисто и просто каза - ние сме не това, което е БСП и доколкото е десен българският десен избирател каза – моят глас е това, това е, което искам е БСП да не е на власт, не мога да ги гледам. А не ставаше дума за политиците. Ето, да видим какво пишеше в предизборната платформа на ГЕРБ и на Реформаторския блок, те бяха двете най-добри, според мен, подробни, хубави платформи, в тях се искаха нормални неща, но народът масово поиска ГЕРБ, а не Реформаторския блок, не защото е гледал какви са им политиките, а защото отрицателно гледайки срещу БСП, това се оказа най-добрата легитимация на дясното. Сбъркана е формулата.
Положението беше изиграно много добре от Христо Иванов и от „Да, България” – неговата формация. Те не искаха и знаеха, че няма да спечелят изборите, а да се коалират още в самото начало на появата им с ДСБ, би означава да бъдат по-малкия коалиционен партньор. Твърде скоро преди изборите се формираха, за да приемат изграждането на публичен образ с коалиране с една вече много стара и улегнала формула като ДСБ. Има още нещо, забележете, че единственото, което „Да, България” казва е против Борисов.
Очевидно, че и ГЕРБ, и „Да, България” се борят за едно и също нещо. И това е, че и двете са се насочили към тъй наречените, е, това, което Слави искаше. Искат да обладаят процеса на по-радикална промяна в България. Затова за мен „Да, България” е по-интересната формация в дясното от всички други. Те дори казват, че не са толкова десни. Начинът, по който говори Христо Иванов с изключително самочувствие говори, че може да се сещаме той на каква база има такова самочувствие.
Времената и в Европа, и тук много приличат на 30-те години. Има нещо фашизоидно, не само заради национализма. Мнението, пак казвам, не е единствено мое, някои неща в историята се повтарят, но не напълно. От тази гледна точка както през 30-те години така и сега България не е някаква различна страна. Пълна мажоритарност едва ли ще бъде постигната в обозримо бъдеще. Невъзможно е да се пипа кодекса, така или иначе, подпрян отнякъде новият лидер, подпрян в това пространство, условно наречено дясно, ще гони ръст с ГЕРБ, те искат едни и същи неща.
Няма да продължи четири години управлението на Борисов. Никой не вярва в това на този етап и аз нямам основание да вярвам. Не е нова играта. Играта е стара, нещата се повтарят. Единствената разлика с преди не е ДОСТ, единствената разлика с предните избори 2014 г. е появата на „Да, България” като двойнствен, малък участник в политическия процес, очевидно подпрян отнякъде, не знам откъде и не ща да знам откъде по-точно, който ще се бори за новата, идващата формула в България за мажоритарността, ако не да измести, то поне да конкурира ГЕРБ в интерес на тези, които подпират тази партийна нова фракция, тези организации.
Компаниите в България успешно се адаптират към новия модел в автомобилната индустрията. Започват да произвеждат нови продукти. Освен това у нас се създава софтуера и самата конструкция на най-модерните електромотори и инвертори за тях. Това коментира Любомир Станиславов, който е изпълнителен директор на Автомотив клъстер България, във връзка с..
Богомил Николов от организацията „Активни потребители“ коментира в програма "Ден след ден" обявения в Хърватия клиентски бойкот, заради високи цени, разпространяващ се и в съседните страни и затихналия, поне засега, сблъсък между мобилните оператори и Комисията за защита на потребителите у нас . Според него потребителските бойкоти имат дълга история..
Бюджетът на държавата представя политики и споровете по него е нормално да са остри, по- ползотворния разговор би бил за конкрекретните приоритети, по които ще се работи. Но може би заради това, че така по- лесно дебатът стига до гражданите, фокусъте е колко е дупката в хазната, коментаръте на професорът по макроикономика от ПУ Станимир Кабаиванов...
Oбщина Пловдив трябва да плати от бюджета допълнително 6,8 млн лева , ако иска да има работеща електронна система в градския транспорт. Това разкри Илия Гатев от групата на БСП за България на общинската сесия, като цитира доклад на зам.- кмета Ерол Садъков за системата за управление на градския транспорт и договора с "Тикси", която трябва..
Синдикат "Образование" предлага на МОН да дадат още няколко дни към междусрочната ваканция, за да се пребори грипната епидемия. "На практика вече сме в национална грипна епидемия, след като половината области обявиха такава. На места, както и в Пловдив, децата учат онлайн. Ако учителят е болен или 30% от учениците са болни, за какво качество на..