Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Законът за културното наследство пречи на опазване на старините

| обновено на 11.04.17 в 12:52

Дискусия на тема „Съдбата на недвижимото културно-историческо наследство след археологически разкопки" ще се състои „Точно днес“ в столицата.

Дискусия, която е особено актуална през последните години у нас. Паралелно с това се открива и изложбата „Прокуденият дух на траките“, която разказва историята на мегалитния паметник Чолакова могила до хисарското село Старо Железаре. Въпреки огромното желание на гражданското общество, създало специално за целта фондация „Да сапасим коплекса в село Старо Железаре“ за да се продължи проучването, консервацията и социализацията на паметника, и въпреки набраните средства от  кампании, обекта е пред пълно унищожение. Защо – по темата разговаряме с професор Диана Гергова.

Още преди две години, когато ние започнахме тази инициатива и аз я подкрепих - като професионалист и археолог, идеята беше да се спаси един паметник, който беше оставен на разруха и на природните сили. За съжаление, когато един паметник е оставен без грижи под открито небе, състоянието му може само да се влошава. Това беше и причината да бъде направена тази изложба и да предложим една нова дискусия затова защо в България не само, че не опазваме старините си, а даже официални институции пречат това да се случи, заяви професор Гергова.


Тя подчерта, че няма никаква логика в това - волята желанието на един кръг граждани, подкрепени от професионалисти, получили награда за тази своя идея за спасяването на един паметник и да се пречи по чисто административен път, без каквито и да е обяснения.

Полезен ход в момента почти няма, защото самият закон за културното наследство е направен така, че на практика вие нямате ефективен механизъм, който да поощрява или да ви позволи, ако сте недоволни да се оплачете и да доведете докрай един смислен проект. И това е големият проблем, че самият закон за културното наследство пречи да бъдат опазени ефективно нашите старини. Ние всички страдаме от прекалено голямата намеса на администрациите на най-различни нива в решаването на чисто професионални въпроси. Така че тук не става дума само за археолозите, става дума за реставраторите, става дума за архитектите, за проектантите. Всичките в тази област са специалисти, страдат от незачитане на техните авторски права, от незачитане на интелектуалната собственост, от незачитане на проектите им и най-страшното е, че вие няма къде да протестирате и да се оплачете, поради което крайните резултати винаги са в ущърб на паметниците, обясни професор Гергова.

Примерите са много и те са включени в брошурата на професор Диана Гергова "Законът за културното наследство, срещу културното наследство". Тя показва до каква степен клаузите в закона пречат на реализирането на смислени проекти и как поощряват осъществяването на едни абсолютно незаконни и противоречащи  на основните принципи на реставрацията дейности.

В конкретния случай за Старо Железаре, първоначално имахме подкрепата на Министерството на културата. След това обаче не беше издадено разрешително за продължаване на самите проучвания,  на които ние направихме предварителни геофизични проучвания и не би трябвало да има спиране, възпрепятстване на по-нататъшните дейности, но те бяха спрени, тъй като не беше издадено разрешително от Археологическия институт с музей при БАН. За съжаление, в закона не е предвидено къде може да се обжалва подобен казус и това е големият парадокс. Всеки проект за експониране трябва да се базира на  едни точни данни, на довършване на  едно проучване или разчистване на паметника, всичко това беше възпрепятствано. И това е големият парадокс - , че институции, колеги, които би трябвало да подкрепят такива дейности, някак си по непонятни причини изведнъж, без сериозни аргументи, спряха този проект и неговото реализиране, заяви професор Диана Гергова. 

 Тя допълни, че съдбата на този мегалитен комплекс е да се разпадне, да бъде разрушен и да бъде заличен окончателно.

Когато ние заличаваме своята история, своите старини ние  заличаваме своята памет. Освен това аз не мисля, че разрухата може да ни настройва за повече градивни действия, когато виждаме, че тя е около нас и ние сами подпомагаме тази разруха. Аз много се надявам, че ще настъпят промени и ще има едно осъзнаване затова какво трябва да правят и са длъжни да правят институциите. Много се надявам, че ще настъпят промени и в правомощията, и в мисленето на колегията. Надявам се, че ще настъпят промени и в закона, които ще позволят безпрепятствено смислени проекти да бъдат осъществявани, коментира Диана Гергова.

Цялото интервю с професор Гергова можете да чуете в звуковия файл.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Очакваме подкрепа от ОбС, за да решим хаоса с тротинетките

Очакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни.   Пет години след като държавата..

публикувано на 31.07.25 в 14:10

Тръгва национален поход по стъпките на Хаджи Димитър

За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“  ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му.  Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода.  Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..

публикувано на 31.07.25 в 11:10

Тази година надхвърлихме и най- лошите прогнози за пожарите

В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..

публикувано на 31.07.25 в 10:54

България става страна дестинация за трафик на хора

В международния ден за борба с трафик на хора говорим за проблема и неговите измерения. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора отчита увеличение на сигналите за незаконна миграция. Тревожен е и ръстът на случаите, свързани с непълнолетни.  Според  Диана Китова, мениджър на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора,..

публикувано на 30.07.25 в 10:43
Снимката е илюстративна

Юристи и психолози с безплатни консултации в Кризисен център

Общественици, юристи, психолози, икономисти и инженери обединиха усилия в помощ на хора, изпаднали в беда. Това, което ги обединява е създаденият от тях Кризисен център в район Северен. Помощ в него могат да потърсят хора, които имат нужда от финансова или правна консултация, но също така и от психологическа подкрепа.   Инициатор за..

публикувано на 30.07.25 в 09:15