На Велика събота посрещаме Благодатния огън от Божи гроб

Днес Православната църква чества Велика събота - последния ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. 

Това е денят, в който се възпоменава телесното погребение на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - ада. Душата на Христос побеждава ада, освобождава пленените там души на библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството-правото на човека на свободен избор. В третия ден душата и тялото отново се съединили и Исус възкръснал от мъртвите.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. С кръстната си смърт Спасителят изкупува греховете на човечеството и отново отваря райските двери. Това се случва на следващия ден - в неделята на Великден.

Богослужението на Велика събота започва от сутринта и продължава до вечерта, когато плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

На Велика събота в полунощ срещу неделя в църквите се отслужва тържествено богослужение. Водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа "Христос Возкресе" и богомолците трикратно му отговарят "Во истину возкресе". Богомолците в храмовете посрещат светлия миг със свещи, запалени с Благодатния огън, донесен от Йерусалим.  Огънят е най-великото чудо, което се случва в параклиса на Божи гроб.

За да се избегне и най-малкото подозрение, че при запалването му има  човешка намеса, параклисът на Божи гроб се проверява за всякакви запалителни средства. След това вратите на Божи гроб се запечатват с голяма пита пчелен восък. Върху него слагат печатите си духовниците от католическата, арменската и коптската църкви, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб. 

При слизането на Благодатния огън в параклиса е само йерусалимският патриарх. 

Според православното вярване Благодатният огън слиза от небето и то само в навечерието на православния Великден - смята се, че в продължение на няколко минути огънят е невеществен - не топли и не изгаря.

С него патриархът запалва снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма.

Оттам свещеният огън тръгва по целия свят.

Българска църковно-държавна делегация ще донесе днес у нас Благодатния огън, който всяка година на Възкресение Христово се запалва над Гроба Господен в Йерусалим. Очаква се делегацията, която се води от Старозагорския митрополит Киприян, да пристигне на летище "София" с Благодатния огън тази вечер между 19.00 и 21.00 часа.

На днешната Велика събота патриарх Неофит ще оглави празничното вечерно богослужение за Възкресение Христово в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Негово светейшество ще бъде посрещнат тържествено с празнично биене на камбаните, а богослужението ще е от 23.30 часа. Към 23.45 ч. от параклиса на Синодалната палата в патриаршеския храм ще бъде пренесен Благодатният огън от Божи гроб.

Според фолклорните традиции днес се меси и пече обредният великденски хляб и е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Първото яйце се боядисва винаги в червено и се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. Той се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома. На Велика събота се принася в символична жертва и пасхалното агне.