Делото на Светите братя е гениален подвиг

Християнството е религия и вяра на писанието, на текста, на логоса, на словото, впрочем логос означава и разум, и  те двамата са изключително изрядни богословски, настоявайки, че всяка разумна твар слави Бога на своя си език, или трябва да го слави, тъй като словото – разум – логоса е разбира се дар Божи,  казва в интервю за Радио Пловдив проф. Георги Каприев. 

Защо Светите братя Кирил и Методий са равноапостоли и седмочисленици ? Защо са канонизирани за светци  и църкавата ги чества на  11 май ? И защо делото им е фантастичен подвиг. Проф. Каприев припомня  приносът на Св.Св. Кирил и Методий - превода на библията и разпространението на християнството, за което получават признание, включително и  за съпокровители на Европа. За диспутите, които са водели и особено този във Венеция за триезичието, според което дотогава Божието слово можело да се проповядва само на три езика еврейски, латински и гръцки. Кирил извовюва признаването  официално и на славянските книги. Каприев  разказва и за историята на честването на празника. 

С цитата   "Слушайте Словото, що от Бога дойде" - тази строфа от Проглас към  Евангелието от Крил Философ, и в библейското "В началото бе Словото",  проф. Каприев анализира връзката между Бог и Слово.  

Проф. Георги Каприев: Методий и Кирил са едни от най-активните изпълнители на една мисионерска програма, разгръщана от Константинополската църква и от източната Римска империя, която трае между другото над 200 г., но те са едни от най-първите за разгръщане на християнството, експанзия на християнството към земи и народи, които никак или повърхностно са били възприели това християнство. И те са част от тази мисия, тъй като в Източната църква се допуска службата да бъде на местния език и това е едно силно оръжие и те по някакъв фантастичен, гениален начин успяват да създадат не просто богослужението и да приведат свещените писания на един нов за християнството език, а направо да го създадат този език. Това е  фантастичен подвиг и те са наречен равноапостоли тъкмо затова, защото апостолите какво правят -  изпълняват наставленията на Христа.

Християнството е религия и вяра на писанието, на текста, на логоса, на словото, впрочем логос означава и разум, и ту те двамата са изключително изрядни богословски, настоявайки, че всяка разумна твар слави Бога на своя си език или трябва да го слави, тъй като словото – разум – логоса е разбира се дар Божи.

Празникът на Методий и на Кирил винаги е бил ползван като повод или като знак  за укрепването на общата българска култура, а пък е бил ползван разбира се за държавни формиращи цели.

Тъй както човешкият разум е дар от Бога, тъй и словото е дар от Бога. Словото е един велик инструмент, чрез който човека познава Бога и чрез който слави Бога и му благодари. Това е един наистина много висок дар. 

Да се ограничава словото до някакъв какъвто бил той език обаче, да бъде той набеждаван за свещен, както е било по времето на братята Кирил и Методий, твърдението на Западната църква, че има само три езика, с които можем да славим Бога, а именно гръцки, латински и еврейски, това е крайност, до която не бива да се стига. Говорейки за езика ние не бива да забравяме за Вавилонската кула, че нашите езици са езици от разбягването на Вавилонската кула, че нашите езици само по себе си не са свещени, а те биват освещавани, те биват освещавани от изпълването им с Божествените мисли и разбира се от нашето отношение чрез тях към Бога.

Разбирате ли какво искам да внуша? От една страна, действително високата ценност на езика, включително на родния език, а от друга страна опасността това да бъде свръх надценено и от един добър, чист инструмент да се превърне само то в цел и предмет на поклонение.  И фактически това, което бихме нарекли славянска култура или култура на славянски езици се дължи ако не изцяло, то поне в огромна степен на тяхното дело и на делото на техните ученици.

Цялото интервю с проф. Каприев е в звуковия файл.