Кабинетът "Борисов-3" ще действа в по-сложни условия от предишния

Доколко на Борисов сега ще му бъде по-лесно да управлява с Обединените патриоти, отколкото с Реформаторския блок, бих казал по-скоро не. Основанията ми са следните: ако в Реформаторския блок имаха министри в кабинета -2, сега има трима министри от Обединените патриоти, само че с изключение на г-н Каракачанов другите са припознати привърженици на ГЕРБ от двете други формации от Обединените патриоти, става  въпрос за г-н Караниколов и за Нено Димов – те идват от другаде, но са припознати, аз обикновено казвам тези министерства са взети на концесия. Това е едната страна на въпроса. Втората, много по-съществена е, че кабинетът Борисов-3 ще функционира, ще действа в една ситуация, която е много по-трудна за него отколкото в предишния парламент. Например, групата на социалистическата партия вече е 80 души, т. е. в нейни ръце има два инструмента, които имайки предвид характера на г-жа Нинова, аз не се съмнявам, че тя ще го използва много често. на първо място, тя има необходимият брой – повече от една трета, депутати да отправя питане до Конституционния съд. На второ място, тя има необходимия брой депутати, с които самостоятелно, без да се съобразява с никой да внася вот на недоверие. Това са все силни инструменти в тази политическа партия, които я правят много по-силна, разбира се, ако тя желае да бъде.  На следващо място, в  социалистическата пратия има няколко души, които имат желание да се изкажат от партийната трибуна и да изразяват едно особено, различно мнение освен битуващото в статуквото и най-накрая, нека не забравяме следното: все  пак има огромна разлика между президента Радев и  президента Плевналиев.

Внасянето на законопроекта за мажоритарния вот от ГЕРБ е по-скоро демонстрация, част от политическата риторика- защо? Защото нека не забравяме, че Върховният административен съд не се е произнесъл.  Вчера трябваше да има заседание, но то беше отложено заради заплаха от бомба. За какво става дума? Става дума за следното: основният казус в цялата тази проблематика е каква е избирателната активност, а не колко хора са казали „да” на исканията. Ако Върховният съд каже, че са гласували три милиона и половина и нагоре, то тогава няма какво да се обсъжда – просто  референдумът става задължителен и трябва да се прилага. Ако са под тази цифра, то тогава е необходима дискусия в Народното събрание как и какво да се приеме. Затова ви казвам, че засега това е част от политическата риторика, но ако оставим настрана и политическата риторика, въпросът е какви са шансовете то да бъде прието и много по-същественият въпрос е какво следва от тук нататък. Сега от заявките на политическите партии, доколкото те винаги са под въпрос, защото много често ги променят, освен ГЕРБ и партията на г-н Марешки,  други не са декларирали подкрепа, т. е. на тях не им достигат гласове, ако не ме лъже паметта, някъде около 14 – 15 души депутати, но същностното не е само това, защото при една конфигурация на мажоритарен парламент не е необходимо да има ролята на балансьор, което за ДПС е жизнено важно.

Искането на гражданите на република България трябва да бъде уважено и трябва да бъде чуто. Само че то трябва да бъде чуто в една друга посока – има две системи, които напълно отговарят на исканията на хората – това са немската и финландската, за смесен избор с преобладаващо мажоритарно участие. Това според мене е реалното за България ако не искаме да възпроизведем някакъв двуполюсен или в най-добрия случай триполюсен парламент и което е най-важно – смисълът на демокрацията е не какъв ще бъде състава дали различните социални слоеве и социални групи ще бъдат представени. В този случай те няма да  бъдат представени и най-важното – изтъква се, че ние ще избираме личност. Да, ще избирали са се личности в класическия период, когато се е формирал мажоритарния вот. Но сега в условията на силно партизиране на политическия живот то има значение не личността, а  принадлежността към една партия и най-вече тези, които редят листите и казват ти ще бъдеш в този избирателен район, дали ти отговаряш на неговите изисквания, т. е. депутатите още повече ще се откъснат от хората, които гласуват за тях, защото те ще станат зависими само и единствено от волята на тези, които редят листите. А смятам, че това не е смисълът на демокрацията.