Земеделието като национален приоритет и тема на първия от серия дебати за общата селскостопанска политика на ЕС. На кръстопът ли е Общата селскостопанска политика на ЕС, какъв ще бъде изборът на България като реален участник в преговорите на ниво ЕС и в съответствие с изискванията на модерното земеделие - Светлана Боянова – председател на Института за агростратегии и иновации, организатор на форума с участието на над 30 браншови организации , експерти и министри от 6 държави –членки на ЕС
СВетлана Боянова: Зарядът на инициативата е много голям. Ние искаме да направим така, че българското земеделие в рамките на общата селскостопанска политика да е успешно. Защо провеждаме дебатите jсега? През следващата година предстои една законодателна процедура, която трябва да регламентира нашата селскостопанска политика след 2020 г. по нов начин и дали това ще бъде опростяване на политиката или ще бъде реформа, е въпросът, който трябва да си зададем на фона на предизвикателствата – Брекзит, Бяла книга за шесттe сценария на Юнкер, знаем и проблемите с имигрантската вълна. Въпросът е къде стои сега най.-важната и най-силно финансираната политика – земеделската. Затова сме поканили и тези гости от министерствата на земеделието на Австрия, на Естония, на Холандия, на Италия. И точно сега, защото следващата година, когато като държава трябва да отстояваме българската позиция за земеделие, България ще председателства Съвета на ЕС и трябва да е „по-обрана“, по-неутрална, за да намери компромис между страните членки. В същото време двете теми се застъпват и сега е точният момент да осъществим вътрешния български дебат с всички заинтересовани страни, заяви Светлана Боянова.
За да могат да бъдат единни в подхода си към дебата представителите на бранша обаче, те трябва да стъпят на единна основа. Ние може да имаме много различни подходи и интереси като начини на действие, но въпросът е, доколко те са ефективни към този момент. Когато преди 10 години се присъединявахме към ЕС, ние изпълнявахме договорени вече условия от старите страни-членки. Сега за първи път ще имаме възможност да заявим какво е правилно за нас да се развива на европейско ниво като политика в сектора. До края на годината трябва да постигнем единна позиция за бранша, защото земеделието е наша национална кауза.
За България ефектите от общата селскостопанска политика за 10-те години членство в ЕС са очевидни – имаме вече много повече обработваема земя, заетите в бранша са субсидирани, направиха се добри проекти по Програмата за развитие на селските райони. Въпросът обаче е, че каквото и да предприемем като промени по съществуващите вече пет сценария на ЕК, които ще се обсъждат през следващата година, е да успеем да изберем такъв модел на земеделието, че да сме печеливши, т.е. и без субсидии земеделците да произвеждат и да продават на добри цени, заяви още Светлана Боянова.
В последната ни рубрика за успешните образователни практики ще Ви разкажем за Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“ в Пловдив. Учебното заведение участва в проект „Модернизиране на професионалното образование и обучение“. Той се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се..
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
С близо две трети се очаква да е по-малък бюджетът на програмата „Грижа в дома“ за следващата година, съобщи Веселина Ботева, която ръководи дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Тя припомни, че по проекта вече 5 години се осигурява патронажна грижа на самотно живеещи възрастни хора. Проектът, който е финансиран по Оперативна програма..