Великите европейци - Тур Хейердал, втора част

През 1947 година експедицията на сала „Кон-Тики” превръща великия норвежки изследовател Тур Хейердал в световна знаменитост.

Макар заради същото пътуване мнозина да го приемат и за леко лудичък, той все пак постига целта си – доказва, че е възможно „примитивните” уж хора от Южна Америка, дори с наистина примитивните си плавателни съдове, да са прекосили бурния всъщност Тихи океан и да са заселили островите от Полинезия. Това пътешествие на Хейердал покорява въображението на лаиците по света и предизвиква учените – някои го приемат с възторг, други се хващат да го опровергаят. 

Но това е само началото. Всъщност голямата цел на Тур Хейердал е да докаже, че моретата и океаните не разделят, а свързват хората, че те са магистралите на Древния свят, с помощта на които между далечни земи се пренасят богове, идеи, опит, материални и духовни блага. И в края на краищата, макар доказано да бърка в редица от конкретните си хипотези, в голямата цел Тур Хейердал успява. След триумфа с „Кон-Тики”, той изследва остров Пасха, плува през Атлантика с папирусовата лодка „Ра”, спуска се с тръстиковата „Тигрис” по библейската река Тигър и през Индийския океан стига Червено море. След тези походи светът наистина изглежда детска шепа.

Търсенето на Один

Тур Хейердал е роден през 1914 година в Ларвик, Южна Норвегия. Баща му е шеф на фабрика за бира, а майка му е зоолог и запален дарвинист. Двамата се разделят скоро и момчето остава с майка си. Може би заради тази раздяла светът на бирата губи един предан изследовател, но пък печели светът на природата, човека и науката. Всъщност, Тур Хейердал не е учен в истинския смисъл на думата, защото така и не завършва академичното си образование – твърдят скептиците. Сигурно завиждат, че най-известните университети и научни общества по света го признават и награждават за откритията му. Така или иначе, от малък Тур е запален по зоологията и прави свой зоологически музей в детската стая. С хъскито си обикаля горите около Ларвик, а един приятел го обучава на изкуството да оцеляваш в дивата пустош. Не успява само да го научи да плува и, след като на два пъти почти се удавя, у Хейердал остава страх от вода. През 1933 той учи зоология и география в университета в Осло, но вниманието му се раздвоява, щом се запознава с Биарне Кропелин, търговец на вино, живял известно време на Таити и притежател на богата колекция от полинезийски документи, книги и артефакти. В главата на Тур зрее проект – да отиде на островите и да изследва как се е озовала там местната фауна. Баща му и професорът му, известната норвежка зооложка Кристин Боневи, финансират начинанието. Обаче Хейердал тръгва за Полинезия не сам, а с прекрасната Лив Торп, за която се жени. Двамата намират девствено кътче на вълшебния канибалски остров Фату Хива и няколко месеца живеят голи и щастливи като Адам и Ева. Оказва се обаче, че стомахът на съвременния човек не е пригоден за дълго оцеляване само с плодовете на природата, а кожата му не е пълноценна защита срещу болестите на местния климат. Експериментът свършва, обаче дръзката нова хипотеза за заселването на Полинезия вече е в главата на Тур Хейердал.

Крис Джонсън, Приключенията на Тур Хейердал 

Приключенията на Тур Хейердал на Фату Хива са описани в книгата му „В търсене на рая”. Тя излиза през 1938 в Норвегия, но остава незабелязана заради наближаващата военна буря. Междувременно, за да намери доказателства за хипотезите си, Хейердал заминава за Британска Колумбия, северо-западаната провинция на Канада. Там го заварва II Световна война, той се записва в норвежката освободителна армия, обучен е в Англия за радист и диверсант и изпълнява специална задача в окупираната си родина. След войната е награден и веднага заминава за Перу, където прави допълнителни проучвания, подготвя се за експедицията „Кон-Тики” и, както разказах в първата част на предаването, през 1947 година я реализира заедно с още петима луди. Две години по-късно Хейердал се развежда с Лив, която му ражда двама сина и се жени за Ивон Симонсен, от която пък има три дъщери. Според собствените му признания, той е виновен за раздялата и с нея 20 години по-късно, през 1969. Отдава я не само на различните визии, които имат за възпитанието на децата, но и на постоянните си дълги отсъствия от дома и пълната си с експедиции глава, дори когато се прибере. Какво да се прави, човекът си е такъв – безкрайно целеустремен и отдаден на идеите си. През 1952-ра Хейердал е на островите Галапагос, експедицията открива артефакти, които доказват наличието на пряка връзка с инките, чиито земи отстоят на 1000 километра през океана на Изток. В средата на 50-те той е начело на норвежка археологическа експедиция на едно от най-загадъчните и самотни места на земята – Рапа Нуи, известен още като остров Пасха. Сещате ли се, това е островът, чиито брегове се охраняват от около 900 моаи, огромни статуи на хора, за които не е ясно нищо – защо изглеждат по начина, по който изглеждат, тоест, съвсем различни от местните, кой и кога ги е направил, как ги е пренесъл от вътрешността на острова до брега, как ги е издигнал и монтирал. Тази експедиция издава отчети в два големи тома, освен това Хейердал пише „Изкуството на остров Пасха” и популярната си книга „Аку-аку”, която, след успеха на онази за Кон-Тики, се превръща в поредния бестселър и му осигурява възможност да реализира следващите си знаменити проекти.

Крис Джонсън, Отражения от небето, Приключенията на Тур Хейердал, Ра, 6.58 

Провокиран от известни общи елементи в културите на Египет и Централна Америка, като пирамидите или йероглифите например, както и от индианските легенди за белите брадати богове от древността, в края на 60-те Тур Хейердал подготвя експедицията „Ра”. Идеята е да се види на практика дали с традиционната за древните египтяни папирусова лодка може да се преплува Атлантика, тоест, дали е възможно култури от двата бряга да са имали контакти в древността. Папирусът за строителството на „Ра” е взет от езерото Тана в Етиопия, лодката е строена от последните в Африка специалисти по тази материя, които живеят на езерото Чад. Екипажът е от седем души, всичките от различни държави и „Ра” плува под флага на ООН. 

Поради конструктивен дефект обаче тя започва да се разпада насред океана и мисията е прекратена, макар до Карибите да остават само няколко стотин километра. Десет месеца по-късно, със същите материали, но с участието на индианци от езерото Титикака, е построена лодката „Ра” 2. Тя тръгва от пристанището Сафи в Мароко, за 57 дни изминава над 6 000 километра в Атлантическия океан и акостира в Барбадос. Хората от двете страни на океана са могли да контактуват и преди Колумб, доказва Хейердал. И това е важно да се знае, макар скептиците да твърдят, че няма много смисъл да се мисли за контакти между индианците и древните египтяни, след като между техните цивилизации има огромна времева пролука от няколко хиляди години. „Това започва да прилича на търсене на Атлантида, изчезналият континент Му или някоя от другите подобни фантазии” – настояват „истинските учени”. Хейердал обаче не се отказва. След това той решава да установи възможностите за морска връзка между цивилизациите на Древна Месопотамия, Древна Индия и Източна Африка. За целта през 1977-ма строи тръстиковата лодка „Тигрис” в Ирак и с нея по река Тигър се отправя на юг през Персийския залив, завива на изток, достига земите на днешен Пакистан, а после прекосява на запад Индийския океан с идеята да влезе в Червено море и да плува на север до Суец. 

Обаче експедицията е прекратена заради военните конфликти в района на Червено море и Африканския рог. За разлика от предишните лодки, които са запазени и досега могат да се видят в музея „Кон-Тики” в Осло, Тур Хейердал и международният му екипаж от 11 души решават да изгорят „Тигрис” като форма на антивоенен протест. Тръстиковата лодка пламва и изгаря като суха прахан на 3 април 1978 година в пристанището на Джибути. Ето как Тур Хейердал обяснява този акт в едно писмо до тогавашния генерален секретар на ООН Курт Валдхайм: „Нашата планета е по-голяма от тръстиковите снопове, които ни носеха през моретата и все пак твърде малка, за да премине през същите рискове, освен ако онези измежду нас, които са все още живи, не отворят очите и умовете си към отчаяната нужда от интелигентно сътрудничество, за да спасим себе си и общата ни цивилизация от онова, в което сме на път да се превърнем – потъващ кораб”. 

След този символичен протестен акт Тур Хейердал, въпреки напредналата си възраст, участва в още редица експедиции, а през 1991-ва се жени за 18 години по-младата Жаклин Беар, актриса и модел, бивша мис Франция от 1954-та. Двамата живеят заедно и работят по съвместни проекти до смъртта му през 2002. Той е диагностициран с тумор на мозъка и сам се отказва от живота, като спира да се храни и да пие вода. Както свидетелства големият му син, Тур Хейердал умира в къщата си в Северна Италия, заобиколен от цялото семейство – жена му Жаклин, четирите му живи деца, осемте внуци и шестте правнуци. Само морето го няма наоколо.