След 40 години в Истанбул, родената в с. Устина Несрин Сипахи Къратлъ се завърна в родината си с благотворителна кауза и с въпроси за общностното живеене, етническата толерантност, настоящето и бъдещето на Балканите. Сподели ги и в eфира на Радио Пловдив.
Несрин споделя мъчителната съдба на емигрантите, завършва икономика, работи в банка, специализира балканска история. Заедно с родителите си, 17-годишна, заминава за Истанбул през 1972 г. по междуправителствена спогодба между Сюлейман Демирел и Тодор Живков. В съответствие с документа, живеещите в страната турци, които имат роднини в Турция, са можели да се изселят. Семейството решава да се възползва от факта.
По думите й, Несрин Сипахи е доловила неясноти около бъдещето на етническите турци в България, което е намерило потвърждение по-късно през 1989-та година.
Народите се уважаваме, но грешните политики правят лошите неща, заяви Несрин Сипахи. Устина и Кричим са исторически и интересни села, за тях има свидетелства и в архивите.
Днес обаче наблюдавам, че турците, които се изселиха през 1989 г., те правят грешки. Ние бяхме от неизгонените, но ако бяхме изгонени и ние, тогава се питам какво би станало с нас? Родната ни страна е България, това е родината ни и всички, български турци, които се изселиха по наше време, мислят така. Изселниците от 89-та обаче правят политическите грешки. Те могат да бъдат манипулирани лесно от турската държава. А ние обаче не се занимавахме с политика. За нас България е градина от хубави цветя.
По думите на Несрин Сипахи, проблем е, че в Турция се разпространява тезата, че живеещите в България турци нямат право да изучават майчин турски език. Това абсолютно не отговаря на истината. Майчиният турски език е свободно избираем за учениците и според Конституцията от 91- ва година, 36 чл. Официалният език в България обаче е българският, държавата си има закони, които трябва да се спазват, подчерта Несрин Сипахи. Ако Конституцията позволява да изучаваш майчин език и той не се учи, тогава се появява проблем. Това се отнася и за българските общности по света, на които се забранява изучаване на майчиния език. Това е асимилация. Когато хората слушат, че се забранява, вярват, а това не е вярно.
Между България и Турция трябва да има мостове не за политики, а за култура, както каза Ататюрк. Днес в университетите в Турция има много малко специалисти, които преподават вярно фактите от балканската история.Има много напрежение в света, Турция има врагове навън и вътре в държавата. Балканите са опасно място, защото времето е тежко и всяка държава трябва да погледне сериозно на този въпрос. Балканите са нашето сърце, каза Несрин Сипахи.
Интервюто с Несрин Сипахи може да чуете в звковия файл.
Ситуацията с шарката по овце и кози в Пловдивско се усложни. Освен унищожени животни в 42 от 65 огнища, мерките на БАБХ вече вкючват и забрана за изкупуване на мляко от фермите на областта. За заразата, икономическия ефект и управленските решения разговаряме с професора от Аграрния университет Дойчо Димов, който е и председател на Сдружение за..
Пловдив очаква поне 13 процента ръст на нощувките по време на фестивала „Hills of Rock“, който стартира днес на Гребната база – заяви в интервю за Радио Пловдив заместник-кметът по култура и туризъм Пламен Панов. Очакваме около 30-35 000 души да посетят фестивала – подчерта Панов. Капацитетът на Пловдив относно нощувките е увеличен..
Ако има повишаване на приходите от увеличената такса за разрешенията за строеж, поемам ангажимента да ги делегираме на районите. Това заяви пловдивският кмет Костадин Димитров в интервю за Радио Пловдив, след като ОбС прие повишението на таксите за разрешителни за строеж, но отхвърли предложението за създаване на фонд „Благоустрояване“, в..
Около 200 хиляди българи нито работят, нито учат. В същото време над 50 хиляди работници от трети страни са наети от началото на годината. В България се създава и електронен регистър на икономически неактивните лица. Той ще обхваща хора на възраст между 16 и 65 години, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Това събщи..
Дългият срок на въвеждане на критични мерки, заради приемането на еврото е притеснителен за бизнеса, защото може да доведе до декапитализация на бизнеса, т.е. до фалити във всички браншове. Това коментира Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, идеята на държавата да замрази цените за година и половина..