След 40 години в Истанбул, родената в с. Устина Несрин Сипахи Къратлъ се завърна в родината си с благотворителна кауза и с въпроси за общностното живеене, етническата толерантност, настоящето и бъдещето на Балканите. Сподели ги и в eфира на Радио Пловдив.
Несрин споделя мъчителната съдба на емигрантите, завършва икономика, работи в банка, специализира балканска история. Заедно с родителите си, 17-годишна, заминава за Истанбул през 1972 г. по междуправителствена спогодба между Сюлейман Демирел и Тодор Живков. В съответствие с документа, живеещите в страната турци, които имат роднини в Турция, са можели да се изселят. Семейството решава да се възползва от факта.
По думите й, Несрин Сипахи е доловила неясноти около бъдещето на етническите турци в България, което е намерило потвърждение по-късно през 1989-та година.
Народите се уважаваме, но грешните политики правят лошите неща, заяви Несрин Сипахи. Устина и Кричим са исторически и интересни села, за тях има свидетелства и в архивите.
Днес обаче наблюдавам, че турците, които се изселиха през 1989 г., те правят грешки. Ние бяхме от неизгонените, но ако бяхме изгонени и ние, тогава се питам какво би станало с нас? Родната ни страна е България, това е родината ни и всички, български турци, които се изселиха по наше време, мислят така. Изселниците от 89-та обаче правят политическите грешки. Те могат да бъдат манипулирани лесно от турската държава. А ние обаче не се занимавахме с политика. За нас България е градина от хубави цветя.
По думите на Несрин Сипахи, проблем е, че в Турция се разпространява тезата, че живеещите в България турци нямат право да изучават майчин турски език. Това абсолютно не отговаря на истината. Майчиният турски език е свободно избираем за учениците и според Конституцията от 91- ва година, 36 чл. Официалният език в България обаче е българският, държавата си има закони, които трябва да се спазват, подчерта Несрин Сипахи. Ако Конституцията позволява да изучаваш майчин език и той не се учи, тогава се появява проблем. Това се отнася и за българските общности по света, на които се забранява изучаване на майчиния език. Това е асимилация. Когато хората слушат, че се забранява, вярват, а това не е вярно.
Между България и Турция трябва да има мостове не за политики, а за култура, както каза Ататюрк. Днес в университетите в Турция има много малко специалисти, които преподават вярно фактите от балканската история.Има много напрежение в света, Турция има врагове навън и вътре в държавата. Балканите са опасно място, защото времето е тежко и всяка държава трябва да погледне сериозно на този въпрос. Балканите са нашето сърце, каза Несрин Сипахи.
Интервюто с Несрин Сипахи може да чуете в звковия файл.
В края на месец март разказахме за млад мъж от първомайското село Бяла река, който събира и след това дарява инвалидни колички и столове на хора с увреждания в нужда. 9 месеца по-късно той вече е учредил благотворителна фондация и в началото на следващата година възнамерява да открие склад, в който да се събират помощните средства, които..
В последната ни рубрика за успешните образователни практики ще Ви разкажем за Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“ в Пловдив. Учебното заведение участва в проект „Модернизиране на професионалното образование и обучение“. Той се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се..
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..