След 40 години в Истанбул, родената в с. Устина Несрин Сипахи Къратлъ се завърна в родината си с благотворителна кауза и с въпроси за общностното живеене, етническата толерантност, настоящето и бъдещето на Балканите. Сподели ги и в eфира на Радио Пловдив.
Несрин споделя мъчителната съдба на емигрантите, завършва икономика, работи в банка, специализира балканска история. Заедно с родителите си, 17-годишна, заминава за Истанбул през 1972 г. по междуправителствена спогодба между Сюлейман Демирел и Тодор Живков. В съответствие с документа, живеещите в страната турци, които имат роднини в Турция, са можели да се изселят. Семейството решава да се възползва от факта.
По думите й, Несрин Сипахи е доловила неясноти около бъдещето на етническите турци в България, което е намерило потвърждение по-късно през 1989-та година.
Народите се уважаваме, но грешните политики правят лошите неща, заяви Несрин Сипахи. Устина и Кричим са исторически и интересни села, за тях има свидетелства и в архивите.
Днес обаче наблюдавам, че турците, които се изселиха през 1989 г., те правят грешки. Ние бяхме от неизгонените, но ако бяхме изгонени и ние, тогава се питам какво би станало с нас? Родната ни страна е България, това е родината ни и всички, български турци, които се изселиха по наше време, мислят така. Изселниците от 89-та обаче правят политическите грешки. Те могат да бъдат манипулирани лесно от турската държава. А ние обаче не се занимавахме с политика. За нас България е градина от хубави цветя.
По думите на Несрин Сипахи, проблем е, че в Турция се разпространява тезата, че живеещите в България турци нямат право да изучават майчин турски език. Това абсолютно не отговаря на истината. Майчиният турски език е свободно избираем за учениците и според Конституцията от 91- ва година, 36 чл. Официалният език в България обаче е българският, държавата си има закони, които трябва да се спазват, подчерта Несрин Сипахи. Ако Конституцията позволява да изучаваш майчин език и той не се учи, тогава се появява проблем. Това се отнася и за българските общности по света, на които се забранява изучаване на майчиния език. Това е асимилация. Когато хората слушат, че се забранява, вярват, а това не е вярно.
Между България и Турция трябва да има мостове не за политики, а за култура, както каза Ататюрк. Днес в университетите в Турция има много малко специалисти, които преподават вярно фактите от балканската история.Има много напрежение в света, Турция има врагове навън и вътре в държавата. Балканите са опасно място, защото времето е тежко и всяка държава трябва да погледне сериозно на този въпрос. Балканите са нашето сърце, каза Несрин Сипахи.
Интервюто с Несрин Сипахи може да чуете в звковия файл.
Днес православната църква чества едновременно паметта на апостолите Петър и Павел, наречени първовърховни и вселенски учители. Те с усърдие разпространяват Христовото учение и претърпяват страдания, гонения и мъченическа смърт заради вярата. Оставят послания, в които се разясняват християнските ценности и правилата на църковния живот. Петър се..
Отказът на президента Румен Радев да участва в срещата на върха на НАТО във Вашингтон не е изненада, като се има пред вид позицията му против помощта на Украйна, каза в интервю за предаването "Точно днес" Вилис Цуров - председател на УС на Съюза на офицерите от запаса "Атлантик". Независимо от това, сигналът, който изпраща страната ни към партньорите..
Собственици на аптеки, професори от академичните среди и анализатори сядат на една маса, за да обсъдят проблемите в аптечния бранш. Форумът е тази събота в Пловдив и поставя темата: „Българската аптека е на кръстопът между фармацевтичната грижа и търговията“. Форумът се организира от Инициативен комитет на магистър-фармацевти,..
В зала „Съединение“ на Регионалния исторически музей в Пловдив ще се проведе втората сесия на Международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. Форумът е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерство на образованието и науката. Той е продължение на проведения през 2022 г. Международен..
Ръст на кандидат-студентите за Медицински университет – Пловдив – това показват данните от подадените документи за участие в кампанията за прием. 1950 е общият брой на кандидатите, като миналата година те са били 1740, посочи зам.-ректорът по учебна дейност проф. д-р Веселина Горанова. Превес отново имат жените – 1480, а мъжете са 470...