Шест месеца след Националния референдум подкрепата за мажоритарния вот спада, а доверието в банковата система на страната расте. Крехкото доверие към институциите и политическата система подлежат на корекция в зависимост от външни и вътрешни фактори, които всеки гражданин отчита индивидуално като ниво на сигурност и перспектива за себе си. Какви знаци за обществените настроения свързани с начина на гласуване дава изследването на „Галъп интернешънъл“. По темата – политологът Христина Тодорова часове преди промените в Изборния кодекс да влязат за обсъждане в Парламента.
Изследването ни отчита месеците преди Референдума до днес. Подкрепата за мажоритарното гласуване, започнала от около 80%, в момента е намаляла чувствително, защото сега достига около 56%. Това е голяма разлика. Трябва да отчетем и степента на недоверието към този въпрос, която стартира от около 6%, а в момента делът му е около 17%. Расте и делът на хората, които твърдят, че не разбират промяната – около 26% сега.
Какво повлия сегашните резултати? След Референдума стартира широк обществен дебат за това какво представлява промяната. И ако много от хората, подкрепили Референдума, тогава го направиха, заради другите въпроси и решиха и на този въпрос да отговорят с „да“ чисто импулсивно, сега започват да разбират същността на промяната, която се иска в изборното законодателство. Със сигурност обаче тези промени и „дърпания“ между основните парламентарно представени политически сили не помагат на обществото да вземе решение дали иска тази промяна или не. Минусите сякаш излизат сега след Референдума и обществото не е сигурно, дали подобна промяна би му донесла желаните реформи за развитието на държавата.
Можем да обърнем внимание и на факта, че ако обществото има нагласа за провеждане на съдебна реформа, защото се надяваме да бъде осъществена такава, за нея не би ни помогнало изборното законодателство.
За последните 6 месеца забелязваме спад на доверието, въпреки че то запазва високи нива, би могло и да продължи тенденцията на движение надолу. Общественото мнение е силно повлияно от това, кои партии подкрепят дадена изборна, и не само, законодателна промяна. То се влияе от това, как народните представители или отделни политически личности водят дебата за промените в изборното законодателство. Но за да може обществото наистина да разбере тези промени, както и механизма, по който ще се гласува, това ще се случи на следващите избори. Обществото трябва да види как работи целият механизъм и да определи дали това му харесва, или – не.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...