Шест месеца след Националния референдум подкрепата за мажоритарния вот спада, а доверието в банковата система на страната расте. Крехкото доверие към институциите и политическата система подлежат на корекция в зависимост от външни и вътрешни фактори, които всеки гражданин отчита индивидуално като ниво на сигурност и перспектива за себе си. Какви знаци за обществените настроения свързани с начина на гласуване дава изследването на „Галъп интернешънъл“. По темата – политологът Христина Тодорова часове преди промените в Изборния кодекс да влязат за обсъждане в Парламента.
Изследването ни отчита месеците преди Референдума до днес. Подкрепата за мажоритарното гласуване, започнала от около 80%, в момента е намаляла чувствително, защото сега достига около 56%. Това е голяма разлика. Трябва да отчетем и степента на недоверието към този въпрос, която стартира от около 6%, а в момента делът му е около 17%. Расте и делът на хората, които твърдят, че не разбират промяната – около 26% сега.
Какво повлия сегашните резултати? След Референдума стартира широк обществен дебат за това какво представлява промяната. И ако много от хората, подкрепили Референдума, тогава го направиха, заради другите въпроси и решиха и на този въпрос да отговорят с „да“ чисто импулсивно, сега започват да разбират същността на промяната, която се иска в изборното законодателство. Със сигурност обаче тези промени и „дърпания“ между основните парламентарно представени политически сили не помагат на обществото да вземе решение дали иска тази промяна или не. Минусите сякаш излизат сега след Референдума и обществото не е сигурно, дали подобна промяна би му донесла желаните реформи за развитието на държавата.
Можем да обърнем внимание и на факта, че ако обществото има нагласа за провеждане на съдебна реформа, защото се надяваме да бъде осъществена такава, за нея не би ни помогнало изборното законодателство.
За последните 6 месеца забелязваме спад на доверието, въпреки че то запазва високи нива, би могло и да продължи тенденцията на движение надолу. Общественото мнение е силно повлияно от това, кои партии подкрепят дадена изборна, и не само, законодателна промяна. То се влияе от това, как народните представители или отделни политически личности водят дебата за промените в изборното законодателство. Но за да може обществото наистина да разбере тези промени, както и механизма, по който ще се гласува, това ще се случи на следващите избори. Обществото трябва да види как работи целият механизъм и да определи дали това му харесва, или – не.
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..