За антисистемната политика и антисистемните лидери, принудили Европа и Света да осъзнаят, че се оказахме в напълно нова политически ситуация – от френските избори до българската политика с парадоксите на демокрацията, ерозията на партийните модели, новата демагогия и отложените теми за истински за дебат – събеседник – политологът проф. Александър Маринов.
Антиститемните лидери и идеи се появиха, защото системните се провалиха. Системните политици и партии отблъснаха огромната част от обществото и това не е психоза. Хората реагират на реалните проблеми. За всяко почти общество от Европа тази системна политика, която се изразява в определени вътрешни и общоевропейски решения, се провали. Затова набраха скорост личности и формации, които до преди няколко години бяха треторазредни.
Изборите във Франция са безпрецедентен факт за Петата република. Това бе най-ниската избирателна активност в нейната история. Има голяма разлика между победата на Де Гол през 68-ма година и победата на Макрон. Победата на Де Гол бе при много висока активност. От това следват много последици, защото тези, които са решили да не гласуват, те едва ли ще останат безразлични утре, след месец или година, когато Макрон започне да провежда своята политика. Безспорно обаче най-големите губещи са социалистите и това показва цената на посредствения и безличен лидер, какъвто беше Франсоа Оланд. Цената винаги се плаща. Неговото президентство беше не само много трудно, но и много непостоянно, което донесе щети на Франция. Социалистите си получават заслуженото. В подобно тежко положение преди години бяха и британските лейбъристи. Появи се обаче един честен и автентичен ляв политик и виждате къде се оказаха днес лейбъристите – почти наравно с консерваторите. Дори в рамките на системните партии да има постоянна хермафродитност, мимикрия, ако има някаква честна и ясна позиция, една част от хората я предпочитат пред шикалкавенето.
Не изключвам и у нас да има такива „умници“, които си правят сметката да прекроят системата и да я направят мажоритарна, за да постигнат резултата на Макрон. Голяма част от партията на Макрон е съставена от „примъкнали се“ политици от други партии. Той нямаше време за година да създаде свои. В България има стара практика политиците да номадстват, за да удовлетворят личните си амбиции. Аз се надявам, че у нас идеята за мажоритарна система в този нескопосан вид, в който бе предложена като проектозакон, е окончателно отхвълена. Това обаче съвсем не значи, че не трябва да се търси реален мажоритарен елемент, за да имат хората думата. Не партията да ни определи една листа, която в най-добрия случай можем да разместим, но кого разместваме – тези 15 души, които са в листата!?. Аз искам да имам възможност да посоча друг човек, може и да е непартиен. Трябва да вървим в тази посока, а не в нескопосания вариант, предложен от ГЕРБ. При това, с ясното съзнание идея и надежда, че няма да мине,. Хем да спечелят някой политически дивидентец, хем да не мине, защото, ако мине, тогава никой не може да каже какво ще стане.
Повече чуйте от звуковия файл:
За смяната на валутата, превалутирането, таксите, кредитите и лихвените проценти след влизането ни в еврозоната говорим със специалиста по финанси проф. Станимир Кабаиванов , заместник-ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Той посочи, че най-важното нещо за нас като потребители при въвеждането на еврото е да сме малко..
Множество въпроси, свързани с храните и техните цени и качество ни вълнуват напоследък заради очакваното преминаване от лев към евро. Промените обаче се наблюдават на много места още преди излизането на конвергентните доклади. Цените на храните вървят стремглаво нагоре независимо, че офицалните институции извеждат като изводи точно обратното...
Казусът с чистотата на въздух на Пловдив ще стигне до съда в Страсбург. Вече се подготвя колективна жалба до Европейския съд по правата на човека, това обяви в интервю за Радио Пловдив адвокат Михаил Екимджиев от Граждански комитет за по-чист въздух. Причината е неизпълнението на решението на Върховния касационен съд от 2021 година, с което се..
Демографската картина на страната не е розова - всяка година от картата отпадат населени места, които са напълно обезлюдени. Но има и нова тенденция от ковид пандемията насам – млади хора да се заселват на село, където е по- чисто, по- спокойно и по- сигурно. Но този фон управлението на селата се подчинява на архаични или не дотам справедливи..
Трябва да се направят спешни промени в законодателството заради така наречените „домове на ужасите“, като нелегалния дом в село Ягода. Това заяви в програма "Точно днес" на Радио Пловдив бившият социален министър Христина Христова. Тя посочи, че вече се подготвят промени в Наказателния кодекс за криминализиране на такива случаи и допълни, че..