Не можеш да бъдеш началник на културни процеси

Ще  бъде ли Пловдив достойна столица на европейската култура  през 2019 г. и докога  подготовката за мащабния и уникален за страната проект ще се оказва засегната  от турболенции  и дефицити – на средства, на разбиране, на информация, на опит?  Събеседник – директорът на  Държавен куклен театър – Пловдив Виктор Бойчев. 

Виктор Бойчев: Комуникацията между общинския съвет, администрацията, културната общност в Пловдив е сложен и много голям въпрос. Всъщност аз мисля, че комуникацията по принцип в цялата ни държава върви по сложни и никак не прави канали, ние няма как да направим изключение.  Както и фондацията, както и Общинския съвет, както и управата в лицето на управителния съвет на фондацията, тук всеки не да се е затворил в своята кула от слонова кост, но всеки по някакъв начин смята, че е началник – нещо, от което трябва да се отървем и трябва да се разберем, че сме общност от хора, а не началници. Винаги съм казвал, че управлението на културни процеси не означава да ги командваш, а означава да предоставяш възможности да се случват нещата. И всъщност общинският съвет в тази му функция трябва да може да  предоставя възможности по предложение на управителния съвет на фондацията. Фондацията е учредена от Общината, тя е неин учредител, волята на Общината е да се случи това извънмерно събитие „Пловдив – европейска столица”. То не е обикновено събитие и подхождайки към това събитие с мерките за обикновено събитие във всеки един от нас заедността в това събитие няма как да се случи, а всъщност мотото и слоганът на „Пловдив 2019” е „Заедно” и това означава, че и екипът, и управителният съвет, и общинският съвет трябва да бъдат заедно, а не всеки поотделно да мисли „Аз искам един какво си – то трябва да стане, аз искам един какво си – то трябва да стане, аз искам еди какво си – то трябва да стане.” Виждам локалността, която ни е обзела – същото е и в Парламента, същото е и във взаимоотношенията между културните институти, които познавам, ние сме се затворили в собствената си къщичка, както цитирам министър-председателя, и в тази къщичка по някакъв начин искаме да сме добре – няма как стане „Пловдив 2019” като сме се вторачили в пъпа си. Трябва да се вторачим във взаимоотношенията си и когато си подадем ръка ще се случи заедността.

Не случайно започнах с това, че не можеш да бъдеш началник на културни процеси. Ти си акушер на нещо, което някой друг ще износи и трябва да направиш израждането възможно най-леко. Това е. И тази теза винаги съм поддържал и тя трябва да влезе в главата на всички – от кмета, управителния съвет на фондацията, до всеки общински съветник, който изявява волята на пловдивчани чрез техния вот, когато те са ги избрали да влязат в общинския съвет. И смятам, че не трябва да са в позиция – ние тук искаме сега вие да ни докладвате, а малко покрай всичките много неща, които имат да свършат да се позаинтересуват, защото фондацията има комуникация навсякъде – и на страницата на самата фондация, има във фейсбук, има във всички вестници, във всички медии, които са достъпно електронно или на хартия – радиото, телевизията и т. н. изяви и не можем да кажем, че тя не комуникира с никого. Да не говорим, че всеки, който е влязъл  във фондацията за най-малкото нещо, аз съм ходил най-малкото два пъти там да попитам, е бил приет и е бил изслушан.

Смятам, че най-малко в изкуството има място политика. До голяма степен, тъй като парите за изкуство са малко и имаме уникалната възможност в Пловдив да влязат малко повече пари за инфраструктура културна, за културни събития на фона на всичко останало в държавата, разбира се, че тук започват не политически, най-вероятно политически могат да бъдат наложени по-лесно, но лобистки интереси. И тези лобистки интереси, разбира се, както в цялата държава ние не правим изключение, ще бъдат направени и част от това според мене, също и  обвиняването в нещо, от това, което съм видял във всеки случай в медиите да се тиражира, Манол Пейков е обвинен по някакви такива химерични обяснения и затова казвам, че тук за мен лобизмът или по-някакъв начин личното нехаресване в случая е имало място, т. е. това е факт и вероятно това, пак казвам, тъй като фондацията е учредена от общината и учредителят в случая и изпълнител на волята на общинския съвет е кметът и той предлага новите лица, вероятно той има намерение Манол да не е във фондацията. Познавам Манол, смятам, че Манол е един изключително отрезвяващ човек с ясна, ярка и точна мисъл, той няма как, тъй като е син на Божана Апостолова, да няма своята лична прямота, и ако това е проблемът, смея да кажа, че това не е проблем, т. е. прямотата е необходима особено на такова място. Аз не мога да казвам на кмета кого да назначава във фондацията, вероятно тези, които е предложил имат своите качества също, но аз смятам, че тази публична обида по непотвърдени данни според мен не бива да се нанася, това е грешка и тази грешка би трябвало да се поправи. Ако не се поправи, пак казвам, лобитата по някакъв начин имат своите намерения. А ако говорим за политика най-малкото политиката смятам, че е обект и въпрос на фондацията, т. е. тя има за свърши работа, и то много работа.

Аз смятам, че би трябвало целият пловдивски културен елит по някакъв начин да вземе отношение в случая. И тук е важен принципът, и пак казвам, той не е свързан с нищо друго, освен с работата и с взаимоотношенията в работата. Административно съм се спречквал много пъти с хора и творци в моята работа. А когато позицията е конструктивно важна никога не съм превръщал тази хора, когато са казвали истината в очите, във врагове и съм намирал начин да преоценя своята позиция. Пак казвам, тъй като това е изключително сложен процес с изключително много и много важни действия, които трябва да бъдат извършени, то не търсете за фондацията кривините, а се старайте да помогнете да станат по-прави. Фондацията намира начин да представи всички свои дейности – на страницата й виждам мониторинга й - българския, мониторинга й на Брюксел, там всяко събитие е подадено, има преди и след събитието информация във фейсбук, в туитър – навсякъде, т. е. за мен фондацията върши своята работа повече отколкото трябва с този състав, който виждам, че има – т. е. тя върши огромна работа с малко хора. Бих направил една препоръка – да се добавят хора, които да съсредоточат дейностите на основните мениджъри и лица, които вършат всичко това, защото времето не им стига. Аз виждам как те работят и повече от 12 часа понякога и в събота, и в неделя. Те са на толкова ненормирано работно време, че ако вкараме някои от тези, които са недоволни, на това време веднага ще избягат. 

Чуйте звуковия файл: