Пред Радио Пловдив лидерът на Евророма Цветелин Кънчев коментира, че конфликтите в Катуница и Асеновград не си приличат. В Катуница случилото се беше социален конфликт, а не етнически, защото там роми протестираха срещу клана Рашкови.
Когато наши активисти отиват в махалата в Асеновград те ни питат Вие какво правите тук, ние сме турци, разказа ромският лидер. Според него от тази ситуация се възползват определени политически сили, а това не бива да се допуска. По думите му с подобен конфликт се отклонява вниманието от обещани високи пенсии, по- висока минимална заплата и други дадени предизборни обещания. Позицията на Евророма е, че в Асеновград в първите 24 часа полицията и прокуратурата са си свършили много добре работата. Той добави, че в същото време хората в Асеновград имат право да поставят исканията си.
По повод на похарчените средства за ромска интеграция, той заяви, че всяко нещо дадено даром не се цени, а самата дума интеграция звучи обидно. За интеграция не може да се говори, а за консолидация, смята председателят на Евророма.
Той определи неграмотността като най- големият бич за ромската общност, но добави че у нас няма добри примери. Когато най- учените хора в страната, тези от БАН, протестират за по- високи заплати, защото не могат да си покриват разноските, какъв стимул може да бъде образованието, попита Кънчев. Той се обяви и за съдебна справедливост. Ако големият бандит си получи заслуженото, и този, който краде кокошки ще се замисли, добави той.
Евророма настоява социалните придобивки да бъдат обвързани не само с образованието, но и с доказани успехи в училищата. Заставаме и зад идеята да има бонуси за майките със средно и висше образование, каза още той.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...