Великите европейци - Питер Брьогел Стария

Художникът Питер Брьогел Стария е известен баща. Синове са му художниците Питер Брьогел Младия и Ян Брьогел Стария, наречени така, макар че вторият е по-млад от първия.

Не знам защо, но никъде в многото статии, които изчетох за Брьогел, не се споменава връзката с Еразъм. А тя е видима като рус косъм на черен ревер. Да, не е пряка, защото философът умира броени години, след като художникът се ражда. Но между 1509-та, когато в Париж се появява „Възхвала на глупостта”, и 1536-та, когато Еразъм умира в Базел, книгата става толкова популярна в Европа, че търпи цели 40 издания. Трудно е да си представим, че просветено семейство, каквото се предполага да са Брьогел, няма поне един екземпляр от нея. Самият Питер е роден в разгара на тази лудост по книгата – най-вероятно между 1525 и 1530 година, но, както казват изследователите - не по-рано от 21-ва и не по-късно от 31-ва. Мястото на раждането му също е неясно, това е или град Бреда в провинция Северен Брабант, днес в южна Холандия, или град Бре, Бреда на латински, в северна Белгия. Трети пък твърдят, че събитието е станало в село Брьогел, близо до някоя от Бредите – обаче никъде няма данни за такова село изобщо. За рода и детските години на Брьогел, тоест, откъде идва и как се развива талантът му, не се знае нищо. През 40-те години го намираме обаче в Антверпен да се обучава в ателието на Питер Кок ван Елст, придворен художник на Карл V, крал на Испания и император на Свещената римска империя, в чиято територия е тогавашна Фландрия.

През XVI век, след като вече са открити двете Америки и морският път край Африка до Азия, Антверпен е най-бързо разрастващия се град в Европа, голямо пристанище и значим финансов и икономически център на континента, където се стичат пари, стоки и хора от цял свят. Подобен бум върви под ръка с луксозния живот и Антверпен се превръща в привлекателно място за артистите. През 1560 година например там живеят и работят 360 художника – по един на 250 жители. В същото време, това са и години на огромни обществени трансформации и сътресения, както и персонални опасности. Реформацията предизвиква контрареформация, в Европа започват да се оформят нови нации, нови съюзи, водят се войни, вилнеят чуми, горят се вещици. В зрелите си години в Брюксел Питер Брьогел Стария е свидетел на мъченията и унищожаването на протестанти, които отказват да се върнат в католицизма. Кланетата са извършени от херцог Алба по заръка на крал Филип II Испански и поставят началото на бунта на 17 нидерландски провинции и тяхната 80-годишна война да се откъснат от управлението на Хабсбургите. Самият Брьогел, въпреки иначе веселия си нрав и бърз, ироничен ум,  буквално попива тягостната атмосфера и я вгражда в творбите си. Незабравима е например „Свраката на бесилката”. В нея идеята за смъртта – и за човешката съпротива срещу смъртта – е разработена по начин и със сила, сравними само с тези в поезията на първия поет на новото време - Франсоа Вийон. Така или иначе, от Брьогел са останали само около 45 живописни платна, а се смята, че той е нарисувал доста повече. Вероятно немалка част от тях отиват твърде далече в казването на истината за изобразения свят, затова преди смъртта си художникът поръчва на жена си да ги унищожи – страхува се да не пострадат тя и двамата им малки синове, ако властите попаднат на тях.

Казаното преди малко за опасните картини обаче не означава, че художникът Питер Брьогел е някакъв голям бунтовник, откровен противник на испанската корона или нещо от този род. Въпреки че първо се жени, а накрая е и погребан в католическата Kapellekerk в Брюксел, дори не е съвсем сигурно дали той е католик, протестант или, също както споменатия вече Еразъм – гражданин на света и верен поданик направо на бога и човешката мисъл, а не на църквата. При всички случаи обаче Брьогел е свободен художник и – да, това означава, че рисува каквото си иска, а не каквото му поръчат. От запазените негови творби няма нито един портрет – ако не броим една прекрасна грозна стара жена, но това платно едва ли е създадено по поръчка. А ако е така, по-вероятно е в този случай поръчителят да е набил художника, вместо да му плати. Така или иначе, първото документално свидетелство за реалното съществуване и деянията на Питер Брьогел Стария се намира в регистрационния тефтер на „Свети Лука”, гилдията на художниците в Антверпен, на която нашият човек става член през 1551 година. По това време започва работа за Йеронимус Кок, най-големият търговец на гравюри в Европа, който държи печатна база и галерията „При четирите вятъра”. На следващата година Брьогел тръгва на задължителното за северните художници учебно пътуване в Италия. На отиване минава през Франция, стига на юг до Сицилия, после обратно в Рим, където работи известно време с прочутия миниатюрист Джулио Кловио, а на връщане минава през два от най-значимите центрове на Ренесанса - Флоренция и Болоня. Не, че не е впечатлен от видяното и наученото в Италия, но то се отразява по-малко на стила му на работа, отколкото величествените алпийски пейзажи, които вижда по време на обратния път през Швейцария. Когато се връща в Антверпен, Брьогел започва истинската си гравьорска работа при Кок и изведнъж от чист фон, както е било задължително дотогава, той превръща пейзажите в самостоятелни творби – нещо, което очевидно се харесва на публиката и Брьогел бързо става известен.

Първите подписани от Брьогел гравюри са издадени през 1557 година, а в следващите години той създава над 40. В тези начални времена художникът, както и мнозина свои съвременници, е под силното влияние на Йеронимус Бош и прави някои гравюри в неговия стил, но все пак и в тях намира специфичен начин да изрази, да покаже себе си. Смята се, че голямата разлика между двамата велики нидерландски художници е в това, че смъртта, ужасите, крайната меркантилност, глупостта, секса, божественото и дяволското, престъплението и наказанието – всички тези неща при Бош са изобразени като абстрактни визии чрез фантастични образи, докато при Брьогел техният визуален носител е познат и земен, той има, ако щете, всекидневен вид, просто е поставен в подходящия контекст, за да лъсне истинската му същност. На кого му пука обаче за подобни тънки философски разлики. Във всеки случай – не и на търговеца Йеронимус Кок. С цел по-добре печалба, веднъж той дори си позволява да подпише и разпродаде в голям тираж като произведение на Бош прочутата днес творба на Брьогел „По-голямата риба изяжда по-малката”. През годините в Антверпен Брьогел се движи в образовани среди, леко латинизара името си и, вместо с готически, започва да се подписва с римски шрифт. През 1563 художникът заминава за столицата Брюксел и се жени за Мария Кок ван Елст, дъщерята на първия си учител. Разликата между тях е доста голяма, както пише Ван Мандер, първият биограф на Брьогел: „Той я познаваше отдавна, защото като бебе я дундуркаше на коленете си в ателието на баща ѝ”. Отначало май щастливото семейство има известен проблем, защото Брьогел държи в него непременно да участва и трети човек - младата му, красива прислужница, но тук се намесва влиятелната му и властна тъща, Майкен ван Елст, която овладява положението. Оттам нататък Брьогел кротува и, освен любов и двама сина, този брак му носи връзки и поръчки за картини от най-високите обществени нива. Тъща му, която е художник-миниатюрист, го представя, а той се сближава с например с кардинал Гранвил, главен министър на Хабсбургите, както и с хора като богатия търговец и банкер Николаус Йонгелин, който през 1565 поръчва на Брьогел знаменитата поредица „Годишните времена”. Четири години по-късно, докато рисува голяма картина по поръчка на градския съвет на Брюксел, художникът Питър Брьогел внезапно си взима четките под мишница и по неизвестна причина си тръгва без време от този свят, светът, в който слепец води слепците, глупец води глупците, а зрящите и умните стоят отстрани и коментират картината.