Няма крaтък отговор защо напрежението стигна до тук, но хубавото е, че пикът като че ли отминава. Изтече мътната вода, хората вече успяват да кажат каквото имат да споделят и с властта, и с обществото.
Анализ на последните събития, аналогиите с други подобни места и сюжети прави Грета Дженева – журналист, дългогодишен кореспондент на вестник „Марица“ от Асеновград, сега собственик на фирма за публични комуникации.
Самият протест не е непознат като формат, хубавото е, че силите на реда и разумът надделяха. Ако фокусът на вниманието обаче остане върху „овладяването на огъня“ протести като този ще има още - смята тя.
Опасното според нея - обществото се радикализира - и българи, и цигани, и медии, и социални мрежи...
Интернет направи възможно всеки да каже каквото иска, включително да насърчава към провокации, а това е опасно. Имаше неофашистки призиви.
Законът трябва да влезе в компютрите, територията там е открита и все по- опасна.
Поводът се изгуби, но и слуховете помогнаха да тръгне недоволство в такава посока - настръхнали от полупроверени информации хора тръгнаха едни срещу други, припомни Грета Дженева.
Напластеното усещане е, че инцидентът не е събран като фактология в пълния му обем и тя се дължи, включително и за да се накажат виновните.
Случаят показва, че интеграцията е пробита. Все по- важно е всички да видят, че законът е за всички. Ако има незаконни постройки - да ги бутат, но някой попита ли дали тези хора там обитават точно тези къщи, каква въобще е връзката. Първите информации за презастрояването е от 90-тте, бумът беше 2000 година, но до ден днешен нищо не съборено...Същото е и с адресните регистрации.
Циганите не са си измислили гетата, вратите в закона, те се възползват от това, което беше позволено от други.
Многобройни сигнали от измамени клиенти на известна международна финтех компания са постъпили в ГДБОП. Измамниците се представяли за служители от поддръжката на финансовата платформа. Сценариите са различни, а целта е престъпниците, които са от трансгранична организирана престъпна група, да добият достъп до сметката или до данните от банковата..
Маистър-фармацевтите се готвят за протест, ако се въведе задължението аптеките да ползват само регистрирани в НАП софтуери за управление на продажбите. Изискването ще влезе в сила от 1.01.2026 г. и е записано в проектобюджета. Защо се поражда напрежението обясни Димитрия Стайкова, председател на УС на Регионалната фармацевтична колегия в Пловдив. Тя..
Проектът за държавен бюджет има предимно проблеми и доста малко решения, като по никакъв начин не е направен опит за прекъсване на настоящата траектория на развитие на публичните финанси, не са променени фундаментални политики, най- вече що се отнася до раздходите, коментира старши икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов...
Проектобюджетът за 2026 г. на България няма реална връзка с присъединяването към еврозоната, а очакваната стабилност се оказва по-скоро формална. Това заяви финансистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов в ефира на Радио Пловдив след като параметрите му разпалиха сериозен дебат и напрежение в социалния диалог. Работодателските организации..
На историческата дата 10 ноември ръководството на ДСБ ще представи в Пловдив платформата pitai.bg. Чрез нея всеки гражданин може да задава въпроси, да прави предложения и да подава сигнали директно към кметове, общински съветници и държавни институции. Платформата pitai.bg дава възможност на всеки български гражданин, включително и на..