Промяната в нагласите на ромите е възможна

Случаят в Асеновград е изключително тревожно развитие, при което криминален инцидент води до ескалиращо етническо напрежение.Тревожно е, че винаги , когато в криминални конфликти участват роми, се стига и до ескалиране на етническо напрежение, от което никой няма полза. Това заяви изпълнителният директор на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ Деян Колев. 

Въвеждането на образователен ценз и на какъвто и да е друг ценз по време на избори като искане не е в съзвучаие с демокрацията и в нито една демократична държава го няма. Тръгнем ли в посока за въвеждане на различни видове ценз, ще стигнем накрая  до положение, в което само малцинство може да гласува – напр. с висок социален статус, високо образователно ниво  и т.н., не е така в демократичните държави. Но що се отнася до повишаване на образователното ниво, безспорно това е нещо, върху което всички трябва да акцентираме, защото образованият гражданин е този, който може да  реализира добре себе си и да помогне за развитие на обществото.

Писмото ни бе спонтанна инициатива на 90 директори, с които преди седмица имахме среща и които са част от Професионалната директорска общност за  интеркултурно образование, обединяваща над 250 училища. Много са проблемите, с които се сблъскват тези директори и учители ежедневно при задържането на децата в училище. Много от училищата са малки, в изолирани селски райони, делегираните им бюджети са оскъдни, но  една от пречките, които посочиха , е, че винаги при наличието на подобен като този в Асеновград конфликт, а преди това беше Гърмен, Орландовци, Катуница  и т.н.и през учебната година родителите на деца, които се обучават в етнически смесени училища, ги спират, заради тяхната безопасност. Получава се така, че  този вид конфликти удря тази част от ромската общност, която е най-интегрирана. Мисля, че никой от протестиращите няма това желание.

Когато говорим за ромска интеграция, трябва да имаме предвид, че ромите не са хомогенна общност нито в етнически, нито в социален смисъл. Немалка част от тях, никой не може да каже за какъв процент обаче става въпрос, живеят не в обособени квартали, а сред българското население население и точно тази част от ромите са най-интегрирани. Що се отнася за живеещите в обособени квартали, преди три години МТСП  проведе много детайлно проучване на семействата, които живеят в тези квартали и беше установило, че 11% от семействата отговарят на критериите за маргинализация. При останалите повече или по-малко се наблюдава процес на развитие, който ние наричаме с този омръзнал ни термин „интеграция“. За съжаление обаче именно тези маргинализирани семейства са най-често видимите и в медиите, и в общественото съзнание. Това не означава, че проблемите са малки. Дори и да става въпрос за малък процент, действия трябва да се приемат. Но първата стъпка към интеграцията е повишаването на образователното ниво.

Има два подхода за това – единият е налагане на строги санкции. Те безспорно са необходими, когато някой нарушава закона. Но това, което ще даде устойчиви резултати, е теренната работа със семействата за повишаване на техните образователни нагласи. Сега обаче все повече ромски семейства осъзнават необходимостта от образование. Като пример мога да посоча  ромите от Северозападна България. Интензивната теренна работа със семействата там е започнала още от 60-те години на 20 век и днес вече имаме  населени места, въпреки че това е много беден регион, в който ромите са много добре образовани. В с. Долни Цибър например има над 90 роми с висше образование, Бяла Слатина, Кнежа, откъдето ежегодно  по 30-40 роми младежи и девойки отиват да учат висше образование. При всички случаи с по-устойчива работа промяна на нагласите е възможна. Преходът от патриархалност към модерност, който българите са преминали по време на  Възраждането  до средата на 20 век, в ромсака общност протича сега и ние трябва да ускорим този процес.