Творчеството на Иван Вазов е най-големият щит срещу разрушаването на българския дух. Вазов разгада българския код и го вгради у всеки, казва тазгодишният носител на Вазовата награда за литература проф. Смеон Янев. С него разговаряме за българина като нравствен проблем и още - за обществените настроения като обстоятелства и интелектуално усилие, за днешните извори на достойнство в недостойни времена.
проф. Симеон Янев: Това е най-голямата възможна награда в България, не в паричен смисъл, а - в символов. Това е награда, свързана с името на човека, създал новата българска литература, следователно – какво повече да кажа.
Българският код не се създава в едно или две произведения и в една или две теми, а изключителното при Вазов е, че той живее във време на съдбоносни за България събития – и Априлското въстание, и Освободителната война, и Сръбско-българската, Балканската. Изобщо няма значимо събитие в неговия живот, който той да не е въплътил във висока литература и този избор е гаранцията за това, което мощният му талант създава и прави. Всъщност какво прави Вазов в литературата повече от всички други, ако не и единствен, автори? Влага сакрален смисъл в словото, в думите, защото избира именно такива събития, са съдбоносни и второ, личностите, които описва с наистина един мощен талант, с една изключителна символика, метафорика, се превръщат в светци, т. е. те са основа на нашия национален идентитет. Чувството ни за българи преминава в огромна степен през онова, което е написал Вазов.
Разширеното изучаване на творчеството на Иван Вазов трябва да се получи, защото най-активните атаки срещу Вазов днес вървят в посока на това, да се докаже, че неговото творчество, колкото и хуманистично, говори за страдания, за мъки, изобщо за исторически период, в който страданието е основното. Добре, това наистина може да бъде така, но пък е ужасна лъжа това, че страданието ражда омраза и че противопоставя. Точно обратното е. Страданието е нещото, което ражда състраданието, а състраданието е най-голямата човешка любов. Знаем, има нации, които са предопределени да смятат себе си за страдащи – знаете, историческите нации – арменци, евреи и т. н., ние сме едни от тях. Ние сме от тези, които не да се срамуваме, а да се гордеем със страданието. Това ни научи Вазов.
Това, че сме страдали и че продължаваме да страдаме е показателно. Все пак, в голяма степен ние сме се създали като нация в страданието и не забравата на страданието, а паметта за него може да ни съхрани.
Мисля, че вече има признаци, които показват, че излизаме от тази летаргия, която постепенно ни обзе последните двайсетина години, а с какво може да помогне Вазов – цялостното му творчество може да помогне, защото според мен ако трябва да се изразява Вазов тази дума е градивност – той е геният на градивността, той строи литература, той дава основа на духа на държавата, на образованието, с една дума - това са неговите големи и главни заслуги, че той е строител.
Младите хора на България като на всяко преходно време са объркани и атакувани от много страни и съблазнявани от много съблазни и в такъв случай нашето време може да се нарече съдбоносно и съдбовно. Тук това, което най-добре може да се направи е да са в досег с онова, което от историята, от миналото, от литературата крепи духа и най-вече създава чувството за заедност. Човек нищо не може да направи сам в съдбоносни събития. Но чувството за заедност, че с теб е цялата общност, е нещо велико.
Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян отбелязва скоро половин век от създаването си. За годишнината, но и за летните школи, които се провеждат разказа директорът на Планетариума Цветелина Генчева. В програма "Точно днес" на Радио Пловдив тя обясни, че 50-я юбилей ще се чества в продължение на три дни - от 5 до 7 септември...
В началото на този месец Общинският съвет на Пазарджик с пълно мнозинство върна на Регионалния исторически музей изложбена зала, която му е била отнета преди 30 години и превърната в кафене, а после и в пицария. Недоволни от това решение на местния парламент, служители на частна фирма, ползвала залата за заведение, си позволиха вандалски акт..
С 30% по-ниски са добивите от мед в Пловдивско тази година заради високата смъртност на пчелните семейства през зимата. В планинските райони на Асеновград и на Смолян загубите достигат до 70%. Това каза пред Радио Пловдив Борис Бормалийски, пчелар с 20-годишен опит от района на Хисаря и председател на Асоциация професионално..
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...