Конкуренцията идва отвън, фермерите тук оцеляваме заедно

Общинският съветник от ГЕРБ в Раковскии съпредседател  на Националния съюз  на говедовъдите в България Рангел Матански е победитлят в Националния конкурс за Европейската награда на младите фермери. Той е на 35 години, управител е на една от първите организации на производителите „Фермерско мляко“ и заместник.председател на Постоянната комисия по земеделие, гори, селски и планински райони към националното сдружение на общините в България. 

 Рангел Матански ще представлява страната ни в рамките на Европейския конгрес на младите фермери, който ще се проведе на 18 и 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел.  Каква е цената на това да си водещ фермер в България, съизмерими ли са професионалните усилия на родните и европейските фермери и какви уроци дава опитът разговаряме с  лидера сред младите български фермери Рангел Матански:

Р. Матански: Отличието, което получих, отдавам на това, че  вече няколко години работя в сферата на сдружаването, в това да мотивирам колегите – земеделци от България да се сдружават.  Ние сме представители на семейна кравеферма, устойчивост на семейното стопанство като част от организация на производители, какъвто беше моят проект, това явно е помогнало да бъда избран.

Да бъдеш част от семейна традиция в земеделието, опитът, натрупан от поколенията, материалната база, която имаме и любовта към земеделието и животновъдството, която се получава още от дете, са оказали от жизнено важно значение за  успеха и за това, дали стопанството ще оцелее.  Да не забравяме, че работим на европейския пазар и колегите там са натрупали опит няколко поколения вече са инвестирали знания и техника и са  развили стопанствата си, ние се борим с тях и това е реално конкуренцията, която идва отвън. При нашите условия  няма конкуренция – всички тук се борим за оцеляване заедно.

Наистина това, че завърших Аграрния университет, е наистина добра база, която помага за развитието ми. Но  като съпредседател  на Националния съюз на говедовъдите в България подготвихме заедно с бизнеса и Аграрния университет споразумение, за да си помагаме взаимно, да подпомагаме студентите, когато завършат образованието си, да си намерят работа, от позициите на бизнеса да направляваме специалностите. Но в същото време науката трябва да работи и в полза на бизнеса, за да има взаимен обмен.

Нашите колеги от старите страни-членки  получават поголеми субсидии, ползват високопродуктивна техника. Ние се опитваме да наваксваме, но боричкайки се между нас, реално подпомагаме конкуренцията.  Сега се опитвам да убедя колегите, че участвайки в група или организация на производителите, никой няма да им вземе притежанието на земеделците, но ще имат полза. Ще получат възможност допълнително да се развиват и да получат субсидия.  В България по мярка 9, която предстои да се отвори през есента, всеки производител ще има възможност да получи по 10% от оборота на съдружниците под формата на субсидия. И тази субсидия е в рамките на 5 години. Проблемът при сдружаването обаче е, че хората се страхуват, защото помнят, как някога са им били отнети земите и животните. Земята ни не се произвежда никъде, тя е наше национално богатство и е добре да си отстане в български ръце.

 Чуйте звуковия файл: