Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На тепетата не се обръща никакво внимание

Марково  тепе не е снимано както останалите, дори от последните години около 40-те почти не са останали снимки. Това са снимки, на които съм разчитал на  албумите, които съм правил - "Пловдив завинаги" „Пловдивски алманах“, „Пловдивски справочник", като ги направихме по-големи. Това заяви Димитър Райчев, автор на фотографската изложба "Историята на Марково тепе"  в едноименния МОЛ. 

 Пейзажът, който може да се види е, едно тепе, което е съществувало около 70-80 млн години за 20 години става на павета и на бордюри и това е жалкото.  Тепетата, които се познават открай време в Пловдив, са седем. Неслучайно аз съм написал, че Марково тепе е третото. Джамбаз тепе на Понеделник пазара на турски като превод е Шестото тепе и седмото е Небет тепе на Трихълмието в последната му част.  Тук-там е имало някоя скала, но не са били толкова големи. 

Много трябва да съжаляваме, че Марково тепе сега не съществува. То е било много красиво и е било част от Бунарджика. То е по-малко, почти долепено до него и би било много ценно, ако съществуваше. За съжаление, тогавашните управници са решили, че не е някаква ценност и лека-полека са го направили на бордюри. . Не са осмислили средата са го разрушили окончателно около средата на 40-те години. Първият проект е за баня там е в началото на 50-те година. По-късно има друг проект за спортна зала, който също не е осъществен, след това дълъг период е нямало нищо, защото е трябвало да се гърми. Имало е проект за многофункционална зала. Много се гърмеше по него. Ако беше построено нещо обаче преди 1989 г. със сигурност то нямаше да бъде бутнато и там да бъде построено нещо друго. Но понеже мястото остана празно, затова остана идеята да се строи там. Имаше дори идея за небостъргач  там на арх. Матей Матеев.

 На пловдивските тепета за съжаление, не се обръща никакво внимание. Те са дълбоко, изключително запуснати още от средата на 80-те години. Аз много снимам, обикалям, имаше стари снимки с великолепни алпинеуми. Сега състоянието им е безобразно, стълбите са разрушени, не се поддържат. За това трябват много, страшно пари. Парковото пространство на Бунарджика е 350 дка, на Джендем тепе – 400 дка. Това е голяма пространство, то трябва да се запази и там да не се строи нищо, защото  е държавна собственост.

 Повече чуйте от звуковия файл: 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54